МИСЛИ ЗА Нови Вярващи, Когато Започват Своя Път
„И сега, Израелю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог?“ —Второзаконие 10:12 KJV
Сега, след като си се поклонил на господството на Исус Христос и си Го приел за свой Господ и Спасител, Той изисква от теб да:
Обърнеш гръб на стария си живот – от пътищата на греха и срама, и от светскостта и безбожието.
- Мразиш греха и обичаш праведността.
- Вършиш всичките си дела на светло за Божия слава.
- Да не ходиш вече според тъмнината, и мислите и пътищата на хора, които не познават Бога. Ето няколко практични предложения, които да ти помогнат.
Чети Словото
Като Божие дете, Бог очаква от теб да прекарваш време в четене на Неговото Слово и размишление върху него. Не пренебрегвай Божието Слово – Библията. Ние сме родени отново чрез него (Яков 1:18; 1 Петрово 1:23). Словото е способно да:
Ни изгражда (Деяния 20:32),
- Ни пази чисти (Йоан 15:3, 17:17; Ефесяни 5:26; Псалм 119:9),
- Ни предпазва от грях против Господа (ст. 11), и
- Ни води като светлина за пътя ни и светилник за нозете ни (ст. 105).
Нуждаем се от Божието Слово за всяка стъпка от живота си. Чрез Неговото Слово ние съдим всички неща и сме способни да различаваме правилното от грешното. Затова трябва да го четем често (Исус Навин 1:8), да размишляваме дълбоко върху него (1 Тимотей 4:15; Псалм 1:2), да го приемаме с радост (Деяния 2:41) и да му се покоряваме с готовност (Римляни 6:17; 1 Петрово 1:22). По този начин ще имаме процъфтяващ християнски живот и Господ ще ни използва много. Той ще благослови живота ни и ще ни направи благословение за много хора.
Прекарвай Време В Молитва Към Бога
Казва се, че молитвата е жизненоважният дъх на християнина; както дишането е важно физически, така е и молитвата в живота на християнина. Ако спрем да се молим, ще започнем да губим силата на новия живот. Колко вярна е поговорката „Седем дни без молитва правят човек слаб“! Господ ни насърчава да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да ни помогне в нужно време“ (Евреи 4:16), да „се молим непрестанно“ (1 Солунци 5:17) и да „бдим... и да се молим, за да не влезем в изкушение“ (Марк 14:38). Когато се молим, ние сме в контакт с неограничена сила, говорим и общуваме с нашия Бог. Нашият Господ понякога прекарваше цяла нощ в молитва към Него (Лука 6:12). Господ е нашият съвършен пример; нека бъдем като Него.
Първото нещо, което четем за Савел, човек, който действаше насилствено към християните, след като се покори на господството на Исус Христос, беше, че той се молеше (Деяния 9:11). Анания се страхуваше да отиде при Савел, но когато Господ му каза, че Савел се моли, той осъзна, че Савел вече не е гонител. Вместо това, Савел вече беше вярващ и възлюбен брат в Господа. Молитвата наистина е знак за новия живот и връзката, в която сме влезли, където викаме: „Авва, Отче“ (Римляни 8:15).
Посещавай Събранията
Бог е установил местни събрания на различни места за наша помощ, насърчение и полезност. Не трябва да изоставяме „събирането си заедно, както някои имат обичай“ (Евреи 10:25). Духът говори в събиранията на вярващите, защото Той иска да ни служи не само като индивиди, но и като местна църква. Ние свидетелстваме за Господа и за едното тяло Христово, към което принадлежат всички вярващи. Всъщност, няма друго събиране на земята, на което Господ да обещава Своето присъствие – освен на събраните светии сами. „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20).
Насърчаваме ви да намерите местното събрание във вашия район и да получите графика на различните събрания. Бъдете активни като член на тялото Христово в това населено място. Не оставяйте мястото си на събранията празно, освен ако няма абсолютно никакъв начин да избегнете отсъствието.
Кръсти се
Преди нашият Господ да напусне този свят, за да се върне при Своя Отец, Той даде заповедта, че тези, които вярват в Него, трябва да бъдат кръстени „в името на Отца и на Сина и на Светия Дух“ (Матей 28:19). Докато кръщението не спасява никого, то е Господна заповед.
Когато сме кръстени, ние публично се поставяме под господството на Христос, заявявайки, че сме умрели с Него, погребани сме с Него и сме възкресени, за да ходим в новост на живот с Него (Римляни 6:3-4). Докато потапянето във вода не води до чиста съвест (само кръвта прави това), кръщението е отговор на нея пред Бога (Евреи 9:14; 1 Петрово 3:21). То е една от първите стъпки в ученичеството, казвайки, че сме готови да следваме и да се покоряваме на Исус Христос като Господ. Ако не сте го направили, не чакайте; станете и се кръстете в послушание на Господната заповед.
Бъди Зает
Бъдете заети в Господното служение. Господ можеше да ни вземе у дома, когато се спасихме, но Той ни е оставил тук на земята, за да Му служим, докато Той отсъства. Когато беше тук, Той беше Светлината на света (Йоан 8:12, 9:5). Сега, като слънцето през нощта, Той е отишъл, а ние сме тук, за да светим като звезди в този тъмен свят. „Така да свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16).
„Нека никой не те чуе да казваш бездейно: „Няма какво да правя“, докато душите на хората умират и Учителят те вика“ (Даниел Марч, 1816-1909) да действаш. Вземи няколко евангелски трактата със себе си навсякъде, където отиваш, и ги раздавай на хората. Някои ще откажат, но други ще се радват да ги получат. Разкажи на всеки, когото срещнеш, за Спасителя; пиши писма, текстови съобщения и имейли; обади се на приятелите си и им разкажи; сложи евангелски трактат с писмата си. Помагай в неделното училище и програмите за млади хора. Бъди на уличните събрания, молитвените събрания и всички други събрания. Не чакай да те помолят да направиш нещо; отвори очите си и виж какво трябва да се направи, било то голямо или малко. Прави го за очите на Господа, а не за да угодиш на хора или да получиш похвала за себе си (виж Колосяни 3:23-24). Всяка похвала трябва да отиде при Него.
Бъдете заети! Сатана ще намери неща, които да правите, ако не се държите заети за Господа. Посещавайте децата от неделното училище и техните родители по домовете им, болните и затворените, четете им и се молете с тях. Посещавайте библейски лагер през лятото – срещайте се с други верни християни на вашата възраст, споделяйте и се придържайте към тях.
Помнете Господа В Разчупването На Хляба
В Деяния 2:41-42 виждаме, че ранните ученици не само бяха кръстени, за да покажат своята вярност към Господ Исус, но те продължаваха постоянно в ученията на апостолите, общението, разчупването на хляба и молитвите. Желанието на Господа е вие да общувате с Неговия народ. Трябва да бъдете в тази компания от вярващи, където Господ благоволява да заеме Своето място сред тях, и където ще имате общи неща с други спасени. Откриваме, че след като Савел се обърна, той беше в компанията на учениците, които бяха в Дамаск (9:19).
Друго нещо, което е близко до сърцето на Господа, което Той би искал да направите, е да Го помните в разчупването на хляба. В нощта преди да отиде на кръста, събрал се със Своите, Той взе хляб и благодари; Той също така взе чашата, благодари и им я даде, казвайки: „Това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19). Затова ние трябва да продължаваме тази щастлива функция да помним нашия възлюбен Господ.
Ранните ученици практикуваха това всеки ден, но по-късно стана обичай да се разчупва хляб всеки първи ден от седмицата (Деяния 20:7). Разчупването на хляба е толкова близко до сърцето на
Господа, че след като Той се възнесе в слава, там отдясно на Отца, Той разкри тези неща на апостол Павел. Затова нека Го помним. Не можем да го правим твърде често. Той каза, че колкото по-често го правим, толкова по-често го правим в Негова памет, и по този начин показваме Неговата смърт, докато Той дойде (1 Коринтяни 11:23-26).
Ами Ако Съгреша?
„Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме ходатай при Отца, Исус Христос Праведния“ (1 Йоан 2:1).
Бог мрази греха, и ние също трябва да мразим греха. Но ако съгрешим, нашият християнски живот не свършва, защото имаме Ходатай при Отца. Той ни представлява в небесните съдилища въз основа на пролятата Си кръв. На нас, като вярващи в Христос, ни е казано да изповядваме греховете си, и Той (Бог) „е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9). Не крийте и не се опитвайте да прикривате греховете си, а ги изповядвайте пред Бога (Притчи 28:13). Той ни обича като наш любящ Баща и никога няма да ни остави да страдаме завинаги в грях. Вместо това, Той ще ни вдигне и ще ни очисти, за да можем отново да общуваме с Него!
И така, какво изисква Господ от нас? Трябва да постъпваме справедливо, да обичаме милостта и да ходим смирено с нашия Бог (Михей 6:8).
