Анна и Самуил: Библейски принципи за отглеждане на благочестиви

Анна и Самуил

Много читатели на Библията познават историята на Анна и Самуил, както ни е разказана в 1 Царе 1. Анна се молила за син и Бог отговорил на молитвата ѝ. Затова тя го нарекла Самуил, което означава „чут от Бога“. За известно време, докато не бил отбит, Анна го държала у дома си; след това тя изпълнила обет, който била дала, като завела Самуил при свещеник Илий в Сило. Там Самуил трябвало да се яви и да остане пред Господа (ст. 22).

Нека видим какво можем да научим от Анна по отношение на нашите деца. Бих искал да се позова на голямата цел на библейски ориентираното възпитание и след това да посоча четири стъпки към тази цел. Правейки това, ние не просто искаме да видим Анна като образ на майка, която е вярваща, но искаме да разгледаме какво е направила тя и да го приложим към нас, които сме родители или младежки работници.

Великата цел на библейски ориентираното възпитание на деца

Анна имаше голямо желание: Самуил да бъде доведен в Божия дом и там да се яви пред Господа. Той трябваше да остане и да бъде полезен. Желанието на Анна се изпълни и Самуил стана слуга на Господа, покланяйки Му се в Сило. Самуил стана и пророк, чрез когото Бог говореше на Своя народ и който говореше на Бога от името на народа.

В Новия Завет Бог изисква от нас да възпитаваме децата си „в наставление и поучение Господне“ (Ефесяни 6:4 NKJV). Тази инструкция е дадена особено на бащите, защото те носят тази отговорност пред Бога, но разбира се, тя се отнася и за майките. Възпитанието на децата има различни цели. Естествено, бихме искали да ги видим да учат това, което е полезно за живота тук на земята. Общите знания, специфичните умения и социалната компетентност са незаменими за живота. Добродетели като благодарност, учтивост, доброта, усърдие, подреденост и точност не трябва да липсват от учебната програма. Че трябва да бъдем примери в тези неща, е излишно да се казва. Но това не е най-важната цел. Историята на Анна и Самуил ни учи какво е най-важно за нашите деца:

• Те трябва да бъдат доведени при Господ Исус. Когато Господ Исус беше тук на земята, Той каза: „Оставете дечицата да дойдат при Мене и не им забранявайте“ (Матей 19:14). Ние имаме прекрасната задача да довеждаме децата при Исус, като ги караме да влизат в контакт с Него рано и да бъдат благословени от Него. Това е нашата първа и най-важна цел. Нашите деца трябва да Го приемат като свой Спасител, но всяко дете трябва да бъде спасено лично. Като родители можем или да ги подкрепяме и помагаме, или – например, чрез нелюбящо, егоистично поведение – да бъдем пречка или спънка за тях.
• Те трябва да останат с Него. Ако нашите деца са приели Господ Исус като свой Спасител, те трябва да Го опознаят по-добре. Да останеш с Него означава да се научиш да познаваш и цениш общението с Него. Трябва да насочваме децата си да четат Божието Слово и да водят личен молитвен живот. Така те ще Го опознават все повече и повече.
• Те трябва да бъдат полезни за Него. Служението на Бога има два основни аспекта. Първо, има аспект на поклонение в тесен смисъл, което означава, че нашите деца се учат да се покланят на Господа. Самуил вече правеше това в ранна възраст (1 Царе 1:28). Докато децата се учат какво е поклонение по време на събранията на местната църква, основното място за такова учене е у дома в присъствието на техните родители. Второ, служението за Бога се състои в това да бъдем полезни инструменти за Него, на Негово разположение за всякакви задачи, които Той може да даде. Нашите деца и млади хора не трябва просто да познават Исус като свой Спасител; те трябва също да Го познават като свой Господ, когото следват и служат.
• Копнежът на Анна се изпълни. Писанието казва: „И детето Самуил растеше на ръст и в благоволение както пред Господа, така и пред хората“ (2:26) и „А момчето Самуил служеше на Господа пред Илий“ (3:1).

Четири стъпки към целта

Сега можем да попитаме как родителите на Самуил са постигнали целта си синът им да стане Божий човек. В същото време напълно разбираме, че Бог е имал Своята ръка в това. Самуил да стане това, което стана, беше чиста благодат. Ако възпитанието на децата ни показва резултата, който сме желали, това не е нищо друго освен благодат. Ние не сме направили нито едно нещо, за да го заслужим. Но нека никога не използваме благодатта като извинение да не изпълняваме отговорността си. Нека погледнем Анна и нейната отговорност, защото при нас не е по-различно:

• Анна кърмеше сина си (1 Царе 1:23). Това, разбира се, не е нищо необичайно, но по онова време това беше единственият възможен начин за хранене на малко дете. В приложение към нас самите научаваме, че духовното хранене е абсолютно необходимо за нашите деца. Не можем да започнем твърде рано да запознаваме децата си с „чистото мляко на Словото“ Божие (1 Петрово 2:2). Само тогава те могат да постигнат духовен напредък. Нека имаме предвид, че майчиното мляко е нещо, което първо се е образувало в самата майка. Ние не даваме на децата си „духовни консерви“. Вместо това, ние искаме да им дадем това, което е станало важно за нас и което с удоволствие практикуваме сами. Ние не даваме храната, предназначена за тях, на друг, като внимателно сме осигурили правилното количество, съобразено с възрастта и апетита на детето.
• Анна отби сина си (1 Царе 1:23). Колкото и важно да е храненето на децата с майчино мляко, също толкова жизненоважно е да дойде времето, когато те ще бъдат отбити от него. Децата трябва да се научат да се хранят сами. Прилагайки това на практика, трябва да обърнем внимание, че децата ни не само се учат да изпълняват ежедневните си задачи сами, но трябва да се научат възможно най-рано да установят собствена връзка с Господ Исус. Добре е да им помагаме да се молят и да четат Библията сами възможно най-скоро. Дори и да не са спасени още, това винаги е желателно. Отбиването на детето не трябва да става рязко, а трябва да бъде процес за определен период от време.
• Анна придружи сина си (1 Царе 1:24). Дойде денят Самуил да напусне родителския си дом, за да застане на собствените си крака, но Анна отиде с него. Като родители познаваме такива моменти в естествения си живот. Спомняме си първите учебни дни на децата си, първите работни дни и сватбените им дни. Идва времето, когато трябва да се отпуснем малко по малко. Това не винаги е лесно, но по този начин помагаме на децата си да станат независими. Не би трябвало да е различно и в техния духовен живот. Моментът, когато децата приемат Спасителя и искат да Му служат, е времето, в което те започват да водят собствен духовен живот и да правят свои собствени преживявания с Господа. Нека ги насърчаваме в това и внимателно да вървим с тях. Да вървим с тях, от една страна, се състои в даване на съвети и подкрепа, а от друга страна – в молитва за тях. Нещо подобно намираме и в живота на родителите на Моисей. Те повериха сина си на защитата на малката кошница – картина на Господ Исус, Който единствен може да се грижи за нашите деца – но в същото време не пренебрегнаха да я държат под зорко око (Изход 2:1-10).
• Анна пусна сина си (1 Царе 1:28). Лесно можем да си представим колко трудно е било за Анна да остави сина си в Сило, както беше обещала на Бога. Децата не са ни дадени като самоцел. Те са прекрасен дар от Бога – но само за известно време! Не можем да ги задържим за себе си. Затова нека с радост да ги дадем на Него, дори ако ни е трудно. Когато Самуил вече не живееше у дома, Анна не забрави своя далечен син. Тя редовно го посещаваше, носейки му нова дреха всяка година (2:19). Когато беше още малък, тя го кърмеше и се грижеше за вътрешния му растеж; сега тя се грижеше за свидетелството, което той носеше външно. Нека пуснем децата си, когато пораснат, но в същото време да продължим да се грижим за тяхното благополучие. След като прочетем за началото на службата на Самуил пред Бога и за Бога, Анна в крайна сметка напълно изчезва от погледа ни. В 1 Царе 2, освен ежегодното ѝ правене на роба за Самуил, се споменават само две неща за Анна: нейната дълбока молитва (ст. 1-10) и фактът, че Бог ѝ даде още пет деца (ст. 21). Господ не остави вярата на тази вярна жена без награда. След това не четем повече за нея. Не трябва да губим контакт с порасналите си деца, но въпреки това трябва да отстъпим и напълно да ги пуснем, когато дойде времето, когато те водят собствен независим духовен живот.

В обобщение

Това, което Анна направи, тя го направи от любов. Тя имаше ясна перспектива по отношение на сина си и спази това, което беше обещала на Бога. Нейната любов към сина ѝ се изразяваше във внимателност, мъдрост и самоотрицание.

Бог се идентифицира с тази богобоязлива жена и Неговите действия ни дават насока. Нека Той все още ни дава като родители и младежки работници тази перспектива, докато се грижим за децата и младите хора, които Той е поверил на нашата грижа!