Той дойде да причини разделения: Разбиране на думите на Исус

Част седма: Той дойде да причини разделения

„Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, а по-скоро разделение.“ — Лука 12:51 ESV„Не мислете, че съм дошъл да донеса мир на земята. Не съм дошъл да донеса мир, а меч. Защото съм дошъл да настроя човек против баща му, и дъщеря против майка ѝ, и снаха против свекърва ѝ.“ — Матей 10:34-35„Дойдох да хвърля огън на земята и колко бих желал той вече да беше пламнал!“ — Лука 12:49

Как може Исус, Князът на мира (Исая 9:6), да изрече думите в тези стихове? Не каза ли Той на Своите последователи: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам“ (Йоан 14:27)? Защо тогава Исус би дошъл да причини разделения? Противоречат ли тези стихове на други учения в Писанието?

Харесвате ли сиво?

В първия ден на сътворението Бог създаде светлина (Битие 1:3). Библията не казва, че Бог е създал тъмнина, но самият факт, че Бог е създал светлина, разкрива природата на тъмнината. Когато няма светлина, има тъмнина. След това четем, че Бог ясно „отдели светлината от тъмнината“ (ст. 4). Той не искаше да има никакво объркване между тях. Съществуването на светлина прави сравнението с тъмнината много ясно; няма сива зона между тях. Същият принцип се повтаря в различни форми по страниците на Библията.

Когато законът беше даден на Израел чрез Моисей, той беше светлината, която изобличи греха на човечеството. Павел твърди: „Ако не беше законът, аз не бих познал греха. Защото не бих знаел какво е да пожелаваш, ако законът не беше казал: „Не пожелавай““ (Римляни 7:7). Преди закона човек разчиташе на съвестта си, за да знае кое е правилно и кое е грешно, и поради греха човешката съвест беше изгорена (1 Тимотей 4:2) и се премести в сивите зони на компромис. Когато законът беше даден, беше много по-лесно да се забележи грехът, защото законът го направи ясен. Законът осигури яснота и диференциация, или контраст, между светлина и тъмнина.

Господ Исус е единственият съвършен човек, който изпълни закона (виж Матей 5:17-18). Неговият живот беше светлината, която изобличи тъмнината на света. Ако сте затворени от много години в стая с затъмнени прозорци, но имате слабата светлина на малка свещ, е трудно да разпознаете, че сте в тъмнина. В тази стая може да се борите да прочетете книга или да видите нещо, но все пак бихте си помислили, че малката свещ е достатъчно добра. Въпреки това, щом отворите прозорец и пуснете слънчевата светлина в стаята, ще осъзнаете, че през цялото това време сте били в тъмнина. Господ Исус сияеше в тъмнина, когато живееше на нашата земя. Той ни е засрамил всички с простите си действия на послушание към родителите Си, молитва през цялата нощ, проявяване на милост и любов към хората около Него и живот на саможертва. С живота Си Той доказа, че всички сме мъртви. Неговият живот направи ясно, че всички сме грешници. Това е ясно разделение.

Исус е вратата

Християнството се различава от религиите в много аспекти, но най-големият диференциращ фактор е фактът, че християнството се основава на личността на Исус Христос. Докато преминаваме през постмодерната епоха, виждаме повече опити за компромис и приемане на почти всяка идея или практика, независимо от нейния произход, значение или морална стойност. Като пример, движението Ню Ейдж приема различни форми и прояви в Северна Америка и неговите практики се приемат от мнозина, без да разбират корените му в източните религии, особено индуизма. Едно интересно твърдение на движението Ню Ейдж е опитът да бъде плуралистично и включващо наука, други идеологии и религии.1 Това изглежда много привлекателно за сегашния, светски начин на мислене, който насърчава толерантността и приемането на всичко. Въпреки това, възниква важен въпрос: Как можем да обединим религии, които са много различни, в една? Отговорът би бил прост, ако сливането се основаваше на практики и споделени морални ценности, което е случаят с всички религии. И все пак, истинското християнство е различно, защото е центрирано върху личността на Христос, а не върху формалности или кодекси.

Исус Христос стои сам, твърдейки, че е единственият път към Бога. Веднъж Той каза: „Аз съм вратата“ (Йоан 10:9). Забележете, че Той не каза, че е една врата, а „вратата“. Той елиминира всяка възможност за плуралистичен възглед, който би включвал други опции освен или в допълнение към Него. Това се отнася и за други случаи, като например когато Той каза:

• „Аз съм хлябът на живота“ (6:35),
• „Аз съм светлината на света“ (8:12),
• „Аз съм добрият пастир“ (10:11),
• „Аз съм възкресението и животът“ (11:25), и
• „Аз съм истинската лоза“ (15:1).

Забележете употребата на „единственият“ във всички тези твърдения. Той не оставя възможност на други да споделят с Него позицията на врата, живот, светлина, добър пастир, възкресение или лоза. В крайна сметка, Той го направи много ясно, когато каза: „Аз съм пътят, и истината, и животът. Никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Следователно, Исус не дойде да бъде още един пророк, още един добър човек, или дори още един спасител. Той дойде да бъде единственият път към Отца. Това определено причини разделение.

Ами световният мир?

В последната Си беседа с учениците Си, Исус им каза: „Мир ви оставям; Моя мир ви давам. Не както светът дава, Аз ви давам“ (ст. 27). Можем да намерим много обещания за мир в Писанието.2 Какъв мир обеща Исус? На кого беше обещан?

Ако погледнем световните проблеми през историята досега, кой би бил най-големият проблем, за който се нуждаем от божествена намеса? Дали това ще бъде война, глад, болести или природни бедствия? Всички те са симптоми на по-сериозен и дълбок проблем: греха. Исус лесно може да осигури мир на земята, но това няма да реши проблема на човешкото сърце. Такъв мир би бил наслаждаван външно от индивидите, но те все още биха страдали от вътрешно чувство за вина през останалата част от живота си, в допълнение към вечното страдание за вечността.

Исус обеща по-важен вид мир: „мир с Бога“ (Римляни 5:1). Този мир би позволил на човека да бъде оправдан и примирен с Бога. Исус не само обеща този мир, но и плати цената със собствената Си кръв, за да го гарантира. Това стана ясно, когато се яви на учениците Си след възкресението Си: „Исус дойде и застана сред тях и им каза: „Мир вам.“ Когато каза това, Той им показа ръцете Си и страната Си“ (Йоан 20:19-20)

Той се яви и каза: „Мир вам.“ След това показа на Своите къде бяха забити гвоздеите в ръцете Му и къде копието прободе страната Му, за да им докаже, че е платена голяма цена, за да се спечели този мир. Това потвърждава, че Неговото обещание е гарантирано. Наслаждавате ли се на мира, който Исус купи за вас с кръвта Си? Това е мирът с Бога, който се грижи за вашата вечност и гарантира, че дългът ви е уреден в божествения съд на справедливостта.

По време на същия случай Исус каза на учениците Си за друг вид мир, когато каза: „Мир вам. Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас“ (Йоан 20:21). Този мир беше много необходим, когато Той изпрати Своите апостоли до краищата на земята. Този път Той говореше за мира, който ще се грижи за тяхното пътуване на земята. Това е мир, който позволява на човека да премине през трудности, без да бъде обезпокоен. О, колко много се нуждаем от този мир в света, в който живеем!

Забележете, че двата вида мир, които Исус обеща в тези стихове, бяха насочени към индивиди. Той не говореше за световен мир или дори за мира на Своя народ, Израел; това ще дойде в бъдеще, но не сега. Неговото обещание е за Неговите ученици да имат два вида вътрешен мир:

• Мир с Бога, и
• Мир, докато преминаваме през световните проблеми.

Исус причинява разделение и меч

Защо Исус би посочил, че е дошъл да причини разделения и дори меч? Отговорът е свързан с Неговата природа като светлина. Той изобличава тъмнината. Това се отнася и за Неговите последователи, тъй като те бяха увещавани от Павел: „Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа. Ходете като деца на светлината... Не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а по-скоро ги изобличавайте“ (Ефесяни 5:8-11).

Когато християните ходят като деца на светлината, техният различен, или отделен, живот изобличава тъмнината на света. Това означава разделение. Реакцията на света към тази светлина може да варира от просто игнориране на християнското поведение до различни видове преследване. Това имаше предвид Господ, когато говореше за меч.

В обобщение, Исус обеща вътрешен мир на Своите ученици. Той също така каза, че те ще преминат през страдания в този свят, защото трябва да бъдат различни от него, и това може да причини разделения между приятели и семейства.

Страдате ли от меч? Приятелите ви подиграват ли се на вашето доверие в Господ Исус Христос? Християните са страдали през вековете заради вярата си. Сам Христос беше отхвърлен от собственото Си семейство, град и народ – дори от целия свят. Той беше отхвърлен до такава степен, че беше убит! Мечът, който Той донесе (Матей 10:34), започна със Самия Него.

КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ

1. Дрюри, Невил (2004), Новата епоха: Търсене на духовното Аз, Лондон, Англия, Великобритания: Темза и Хъдсън, ISBN 0-500-28516-0
2. Бързо търсене в Английската стандартна версия показва 356 стиха, които включват думата „мир“.

Търсете част 8 следващия месец.