„Той ме води при тихи води“ (Псалм 23). Душите на хората са неспокойни, грехът ги е направил такива, защото „нечестивите са като развълнувано море, когато не може да се успокои“. Но Добрият Пастир призовава Своите овце от тяхното неспокойно скитане и неудовлетворено и своеволно блуждаене и ги води да си починат в нозете Му. Той ги води при водите на спокойствието. Сравнението носи картина на мир във видението; то говори за спокойствие на сърцето в сигурно убежище. Но от това не следва, че това спокойствие на душата произтича от външни обстоятелства – те могат да бъдат най-неблагоприятни за нашата естествена склонност, но сред тях сърцето може да остане невъзмутимо, както казва друго Писание:
„Ти ще запазиш в съвършен мир онзи, чийто ум е съсредоточен върху Теб, защото той Ти се доверява.“
Бурята и Спасителният мир
Един завладяващ инцидент от живота на нашия Господ на земята илюстрира това спокойствие и мир до съвършенство. По заповед на своя Учител, рибарите-ученици бяха пуснали лодката си в толкова спокойно море, каквото някога е огрявало слънцето. Но те едва бяха поставили греблата си в ключалките, когато вятърът се надигна и постепенно се усили, докато не се превърна в ужасна буря, самата ярост на ада сякаш се беше отприщила в тази буря, и вълните ревяха и се търкаляха около тази малка лодка с такава сила, че тези опитни моряци бяха обхванати от паника и страх.
Яростта на водите извън лодката създаде толкова голяма буря от ужас в гърдите им, че те извикаха силно към своя Учител, че ще загинат. Но какво стана с Него? Страхуваше ли се Той? Прояви ли се някакво безпокойство в поведението Му? Не, „главата Му беше положена на възглавница и Той спеше дълбоко.“ Съвършен мир, сред бурята! Благословена почивка в присъствието на заплашителните вълни! Защо не споделиха възглавницата Му? Дори тази буря да беше увеличила яростта си седемкратно, те пак щяха да бъдат в безопасност, да, в безопасност, както когато по Негова заповед голямо спокойствие положи своята спираща ръка върху бурните вълни.
Тайната на непоколебимата увереност
Но каква беше тайната на този чуден покой? На каква възглавница положи Господ главата Си? Тайната беше непоколебима увереност в Бога; възглавницата беше неизменната и всемогъща любов на Неговия Отец. Той беше Човекът на абсолютна зависимост, повече от човек, както ще видим, но истински човек, предаващ целия Си път на Бога и доволен да върши само Неговата воля. И Богът, на Когото служеше, стоеше зад всяко обстоятелство; Той седеше над водния потоп и сложи силна юзда на устата на бурята. Тя не можеше да бушува отвъд Неговото позволение, Неговата любов щеше да пази Неговия възлюбен във всичките Му пътища, и вечно благословеният и абсолютно зависим Исус почиваше там. И, християни, Той ви дава тази възглавница, за да намерите покой сред бедите, Той казва:
„Самият Отец ви обича, защото вие Ме възлюбихте.“
„Моя мир ви давам… не както светът дава, Аз ви давам. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои“ (Йоан 14:27).
Това е велика реалност – „Той ме води при тихи води“ – бушуващият потоп отвън, но тихите води отвътре.
Власт над бурята и урокът за вярващите
Страхът на тези ученици доведе до доказателство за божествената сила на Господа, проблясък от Неговата божествена слава. С нежно състрадание в сърцето Си към тяхната слабост, със спокойствието на вечен мир в очите Си и с всемогъщество в думите на устата Си, Той проговори на бурята; и големите вълни паднаха в нозете Му в мълчаливо подчинение, както се свива шпаньол в нозете на господаря си. Учениците се чудеха на това могъщо дело и наистина то беше чудно; но кое от двете предизвиква най-дълбокото ни възхищение – мирът в бурята или властта над нея?
Първото може дори да бъде наше, защото второто винаги е на наша страна, за да бъде използвано за нас, когато безсмъртната любов види, че бурята ни е научила на необходимия урок. Но е по-велико нещо да преминем през бурята, почивайки в пълно доверие в Него, отколкото тя да бъде премахната за нас. По-голяма чест е за Него, когато позволим да бъдем водени от тихите води, докато потопите се търкалят около нас, отколкото обстоятелствата да бъдат променени, за да отговарят на нашата липса на вяра.
Възлагайки всичките си грижи на Него
„Не Ти ли е грижа, че загиваме?“ – извикаха Неговите ученици. Странни думи от устата им, разкриващи недоверието им към Него. Колко малко Го познаваха! Чудя се дали Симон Петър си спомни този невярен вик, когато години по-късно писа на своите братя, които бяха силно изпитвани и преследвани,
„Възлагайки всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за вас.“
Да, Той се грижи, и Симон Петър го е доказал, и ние също, и ще продължим да го доказваме, не защото имаме вяра, а защото Той е верен.
Християни, нека се доверяваме на Господа по всяко време; нека се облегнем на Неговите гърди и да вярваме, че Той няма да допусне нито едно обстоятелство, нито ще ни постави в ситуация, която няма да допринесе за целите на Неговата неизменна любов в душите ни. Така ще бъдем водени от водите на спокойствието. И макар в света да имаме скръб, все пак в Него ще имаме мир.
