Всички вярващи очакват да отидат в рая, но колко от нас осъзнават, че раят е бил част от Божия план за нас от самото начало. Ние „сме избрани според предузнанието на Бога Отца, чрез освещаващата работа на Духа... и поръсването с Неговата (Христовата) кръв“ (1 Петър 1:2). Размишляването върху този факт ще породи в нас удивление, любов и хвала.
Божието предузнание
Когато Бог създаде човешки същества със свободна воля, Той вече знаеше, че те ще съгрешат и ще се нуждаят от Спасител. Той знаеше, че Неговият Син ще трябва да стане човек и да умре на кръста, за да осъществи Своя план за спасение. „Скъпоценната кръв на Христос... беше избрана преди създаването на света“ (1 Петър 1:19-20). Още преди да бъдем създадени, в Своето предузнание Той ни познаваше и как в крайна сметка щяхме да изберем, когато ни бъде предложена нашата съдба.
Така „Той ни избра в Него (Христос) преди създаването на света, за да бъдем свети и непорочни пред Него“ (Ефесяни 1:4). И тези, които Той „предузна, предопредели да бъдат съобразени с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29; 1 Йоан 3:2). Част от плана беше също така, че където е Синът, там ще бъдем и ние – в „дома на Отца“ (Йоан 14:2-4), който е небето!
Какво е небето?
Въпреки че много е проповядвано и писано за небето, всъщност знаем много малко. Това, което знаем, се намира в Писанието, написано от тези, които всъщност са били там – апостолите Павел и Йоан. Павел е бил „грабнат до третото небе... до рая. Той чу неизразими неща... изключително велики откровения“ (2 Коринтяни 12:2-7). Подобно на това, Йоан е бил призован на небето и чрез Духа ни разказва в книгата Откровение какво му е било открито. Но той ни дава само подобия, а не много конкретни неща. Въпреки това, за наше утешение и радост, ни е казано следното:
Няма да има вече смърт, нито скръб, нито плач, нито болка (Откровение 21:4).
И ни е казано също, че „престолът на Бога и на Агнеца“ ще бъде там, и че ние „ще Му служим... и ще царуваме завинаги и завинаги“ (Откровение 22:3,5).
Третото небе
По времето на Павел атмосферата, където летят птиците, се е наричала първо небе; видимият свод, където са небесните тела (слънце, луна, звезди), се е наричал второ небе; а мястото, където пребивава Бог, се е наричало трето небе (2 Коринтяни 12:2). Обаче, това трето небе, където е Бог, със сигурност не е пространство, тъй като пространството има свойства, които са създадени, и следователно пространството е част от творението. Оттук, където е Бог, не е „материално“ място, както използваме думата, но Бог, бидейки Дух (Йоан 4:24), обитава в духовно място. Когато отидем там, телата ни ще бъдат променени в „духовни“ (1 Коринтяни 15:44).
Раят е „място“, образно приготвено за Църквата, Христовата невеста: „Христос, Който възлюби Църквата... предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25). Там Той ще „я представи (нас) на Себе Си като сияйна Църква, без петно или бръчка или някакъв друг недостатък, но свята и непорочна“ (Ефесяни 5:27). Нека никога не забравяме тази прекрасна истина за рая, нашата съдба.
Моят дом
Защо сърцето ми да е привързано там, където не е моят дом? Небето е моят дом; Бог в Христос е цялото ми щастие. И където е моето съкровище, там трябва да бъде и моето сърце. — Маргарет Чарлтън Бакстър (1631-1681)
