Грешките на Езекия
Езекия е бил верен цар на Юда, царувал в началото на 7-ми век пр.н.е. По време на царуването си Езекия е премахнал елементи на идолопоклонство и е елиминирал потисническите заплахи срещу царството си. Бог е казал, че никой цар в Юда не е бил толкова верен като него (4 Царе 18:1-8).
Тогава Исая обяви, че времето на служба на Езекия е приключило: „Така казва Господ: „Нареди дома си, защото ще умреш, а няма да живееш“ (4 Царе 20:1 NKJV). Една болест ще доведе до смърт. Това беше голяма скръб за царя, както би било за всеки, естествено казано. Поучително за нас обаче, отговорът на Езекия към Господа и събитията, които последваха, разкриват няколко специфични грешки в мисленето. Тъй като те са грешки, които често се повтарят, оценката им е все още полезна днес.
„Ако правя добро, трябва да получа добро.“
Първата мисъл на Езекия, изразена в молитвата му към Бога, беше вик за изцеление, основан на всичкото добро, което беше направил пред Господа и за народа. „Спомни си сега, Господи, моля Те, как съм... правил добро“ (4 Царе 20:3). Беше вярно; той беше направил много добро. Но това беше погрешен акцент. По същия начин мнозина очакват Бог просто да постави делата им на везна, претегляйки доброто срещу лошото и след това да реши за награда. Да очакваш това означава да грешиш относно собствените изявления на Бога за Себе Си.
Много хора наистина се стараят да бъдат добри. Въпреки това, Бог не е просто добър; Той е съвършен. И Той нарича греховно всяко действие, дума или мисъл, противоречащи на този стандарт. Нито едно петно от грях не може да влезе в Божието свято присъствие. Той заявява: „Няма праведен, нито един“ (Римляни 3:10). Въпреки това, тъй като всички са под вина, Бог може също да предложи милост на всички. Той прави това чрез делото на Исус Христос – собствената съвършена жертва на Бога за грях. Според Библията, само тези, които приемат тази заместническа жертва, са, на свой ред, безусловно приети от Бога (Римляни 3:21-26). Бог оправдава „този, който има вяра в Исус“ (Римляни 3:26) – не заради нашето добро, а заради Неговото.
След като Езекия извика към Господа за изцеление, Бог удовлетвори молбата му. Но по-нататъшни грешки бележат събитията, които следват.
„Само това, което е наблюдаемо, е реално.“
Когато чу Божието обещание, Езекия попита: „Какъв е знакът, че Господ ще ме изцели?“ (ст. 8). Бог милостиво даде чудотворен знак: Слънцето всъщност обърна хода си за кратко. Въпреки че тази демонстрация на сила трябва да е била напълно насърчителна, Езекия прояви известен скептицизъм относно собствените думи на Бога. Той трябваше да го види, преди да повярва.
Без съмнение има реална нужда да се възползваме от наблюдаемия свят. Научните и медицински постижения, например, се основават на тестване на наблюдения. Резултатите дават практически иновации и животоспасяващи процедури, помагащи на милиони. Но естественият свят не е всичко, което съществува. Всеки честен човек разпознава копнеж за смисъл отвъд наблюдаемото. И духовната сфера е също толкова съществена, колкото и физическата – дори повече, защото естественият свят се разпада (2 Коринтяни 4:18).
Духовният растеж идва чрез вяра в Бога, а не чрез естествено разбиране. „Ние ходим с вяра, а не с виждане;“ и Божиите неща са „духовно разпознаваеми“ (2 Коринтяни 5:7; 1 Коринтяни 2:14). Божието Слово е записано, за да могат хората да разберат Бога и да Му отговорят. Когато четем Библията, ние сме в контакт с Неговите собствени мисли. Тогава трябва да решим дали ще им повярваме и ще действаме според тях. За разлика от Езекия, нека ги приемем без нужда от допълнителни доказателства!
„Това, което имам, представлява това, което съм.“
След като чу за възстановеното здраве на Езекия, царят на Вавилон изпрати посланици при него. Езекия използва случая, за да покаже своите съкровища. Той беше явно мотивиран от гордост в притежанията си. Всъщност, 2 Летописи 32:25,31 ясно описва това събитие като специален тест от Бога, предназначен да изобличи склонността на Езекия към гордост в сърцето.
Притежанията не са по същество зли, но не трябва да ги третираме като наш източник на сигурност или лична стойност, защото те винаги са обект на кражба и разруха (Матей 6:19). За разлика от това, Божието царство не може да бъде разклатено (Евреи 12:28). Ние намираме трайна стойност, като събираме съкровища на небето, докато отговаряме с вяра на Христос и следваме Неговите пътища.
„Последиците, които не ме засягат, нямат значение.“
След като изобличи сърцето на Езекия, Бог обеща, че всички богатства на царя един ден ще бъдат отнесени от Вавилон, същата страна, която изглеждаше толкова приятелска след болестта му. Докато това осъждане изглежда донякъде е смирило Езекия (2 Летописи 32:26), един по-нататъшен урок за нас остава в неговия отговор: „Няма ли да има мир и истина поне в моите дни?“ (4 Царе 20:19). Изглежда, че Езекия е бил доволен от тази присъда, защото тя няма да се случи на него, а на някое бъдещо поколение. Предстоящите проблеми за другите не го засягаха, докато неговият собствен мир продължаваше. Тази философия се изразява всеки път, когато някой си мисли: „Мога да правя каквото си искам, докато не си навлека неприятности.“ Това отношение на независимост граничи с гордост и егоизъм. Такива хора стават свои собствени законодатели, ценящи личното удовлетворение над всичко останало.
Това не е Божият начин. Той е предвидил християните да живеят не независимо, а взаимозависимо. Това е великата истина за Тялото Христово, в което вярващите са наречени „членове един на друг“ (Ефесяни 4:25). Точно както всяка част от естественото тяло работи заедно за ползата на цялото, така и всеки вярващ в Христос е поставен в Неговото Тяло с изричната цел да помага за укрепването на всички (1 Коринтяни 12:18; Ефесяни 4:16). Само когато християните служат на другите и използват своите духовни дарби, те изпълняват Божиите цели за тях.
Думите на Езекия може да звучат съвсем нормално днес, но те не съвпадат със собствените мисли на Бога за Себе Си. Ето защо зависимостта от Библията е толкова съществена за всеки християнин. Когато Павел пише до колосяните, той ги предупреждава да не се заблуждават от принципите и философиите на света (Колосяни 2:8). Йоан наставлява читателите си да „изпитват духовете, дали са от Бога“, измервайки всяка идея спрямо стандартите, разкрити от Бога за Исус Христос (1 Йоан 4:1-3). Това винаги е безопасният път.
