„Аз съм на възлюбения си и неговото желание е към мен.“ (Песен на песните 7:10)
Животът на цар Соломон разказва историята как един мъдър човек стана много глупав. Любовта в Песен на песните, толкова богата с изключителна привързаност, в крайна сметка се превърна в 700 съпруги и 300 наложници. Но думите на неговата Песен, написани от по-голяма ръка и сърце, ни призовават да изследваме и да се насладим на Божията велика любов към нас в Исус. И не просто Неговата любов към нас като цяло, но Неговата любов към всеки един от нас в частност.
Въпреки че евангелието не трябва да бъде приватизирано, то определено трябва да бъде персонализирано. Никой от нас не е центърът, но всички ние имаме значение. И въпреки че всеки текст в Божието слово има първоначална обстановка и значение, никой текст не е напълно разбран, докато разцъфтяването на пасажа не намери своя букет в Исус – включително Песен на песните.
Не специален – но Негов
Да можеш да потвърдиш тези думи: „Аз съм на моя възлюбен“, означава да участваш във върховете на христологията, чудото на библейската теология и богатствата на евангелието. Единственият, който наистина заслужава титлата „възлюбен“, е самият Исус. Той е Синът на насладата на нашия Отец (Матей 3:17) – този, към когото сочат всички Писания (Лука 24:44) и за когото Духът постоянно говори (Йоан 16:14).
Да видиш Исус разкрит в Библията като Създател, Поддържател и Изкупител на всички неща; Лъвът от Юда; Божият Агнец; и Светилото на Новия Йерусалим е да паднеш в благоговеен страх. Това е да се присъединиш към легиони от ангели и цялото творение, провъзгласявайки вечната слава и неизразимото величие на Исус (Откровение 4-5). Исус е сиянието на Божията слава – точното представяне на това кой е Той (Евреи 1:3). С Бог Светия Дух, Исус се наслаждаваше на пълната мярка и общение на Божията слава преди началото на света (Йоан 17:5).
Но е още по-велико да можеш да кажеш: „Аз съм на моя възлюбен.“ Аз, като мен — не просто духовните гиганти, които изглеждат много по-достойни за такава чест и привилегия. Съм, като сега — не ще бъда, когато съм достатъчно добър, достатъчно свят или прославен в бъдещето. Точно сега аз принадлежа на Исус толкова, колкото някога ще принадлежа. На моя възлюбен, не просто нашия възлюбен, като цялото тяло Христово. Чудо на чудесата — Исус е моят възлюбен. „Синът Божий . . . възлюби мен и даде Себе Си за мен“ (Галатяни 2:20). Това не ме прави специален; това ме прави Негов. Алилуя!
