Да дадем истинско уважение и възхищение на мама и татко
Петата от Десетте Божи заповеди гласи: „Почитай баща си и майка си, за да живееш дълго на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава“ (Изход 20:12 NIV). Позоваването на „земя“ е било на Обетованата земя, в която Израел скоро е щял да влезе и да притежава. То не дава ясно обещание за днес. Нуждата децата, особено християните, да се отнасят към родителите си внимателно и по начини, които показват, че знаем, че те са важни за нас, обаче, винаги е актуална и валидна.
Нашият Господ Исус цитира тази официална заповед от Бога в Матей 19:18-19. Павел я използва в Ефесяни 6:1-3, цитирайки Второзаконие 5:16, и включвайки обещанието за дълъг живот, като пропуска всяка специална земя.
Лични размисли
Баща ми доживя до добра възраст, преди да почине от рак в лондонска болница. Майка ми беше убита на място при челен сблъсък с кола, когато бях само на 23 години. След като станах новороден християнин на 11 години, винаги съм се опитвал да обичам, уважавам и благодаря на родителите си и да почитам паметта им.
Спомням си два инцидента, при които сблъсък на воли направи това много предизвикателно. Признавам, че може да не съм действал правилно по онова време. Беше трудно да съгласувам това, което вярвах, че Бог иска от мен да направя, с това, което родителите ми, особено баща ми, искаха за мен. Разбира се, като тийнейджър си мислех, че знам всичко.
Първият инцидент беше, когато бях на 13 години и исках да бъда кръстен чрез потапяне като вярващ. Татко каза: „Не“, защото вече бях кръстен като бебе. Вярвах, и все още вярвам, че трябва да заемем публична позиция за нашия Господ Исус Христос, като преминем през водите на кръщението, след като сме били лично обърнати. Както се случи, изчаках една година по предложение на майка ми. Когато най-накрая бях кръстен, баща ми дойде на службата, за което бях много благодарен. Вярвам, че той можеше да види, че животът ми се променя, докато следвах моя Спасител. Слава на Бога!
Вторият инцидент беше шест години по-късно. Все повече чувствах, че Бог ме призовава към християнско служение и исках да отида в богословски колеж. Вече служех на Бога в младежка работа и в местната си църква, но баща ми отново каза: „Не.“ Този път мама, татко и аз постигнахме споразумение, обсъждайки бъдещето ми заедно. Започнах да работя в банка и учих и издържах банковите си изпити. Също така спестявах за обучение в християнски колеж. Правех малко друго. Мама и татко видяха това и казаха, че вече няма да ми пречат. Всъщност те бяха страхотна помощ по всякакъв възможен начин.
Все още съм благодарен на Бога за препятствията, които родителите ми поставиха по пътя ми, защото те всъщност послужиха за укрепване и потвърждаване на призива, който Бог ми беше дал. Също така съм доволен и смирен, че моите родители можеха да видят Божията работа в живота ми.
Няколко години след началото на мисионерската ми служба в Африка, татко не можеше да излиза много поради здравословното си състояние. Неговата „църква“ стана седмична програма на BBC TV, която се излъчваше от къщата на отделен човек до нацията за 30 минути всяка неделя сутрин. Един ден тя беше излъчена от дома на татко. Татко успя да даде своето свидетелство за Божията вярност към него и да разкаже за любовта си към градинарството, гостоприемството към студенти от цял свят и неговата „молитвена сила“ за тях и други. В програмата имаше петминутен слот за послание. Татко попита BBC дали аз мога да го предам. Те се съгласиха.
Миналата Коледа, съпругата ми и аз дадохме DVD-та от тази програма на всички деца на мама и татко. Чувствахме, че това е начин татко да говори на своите потомци, може би за няколко поколения напред. В това той и аз щяхме да говорим заедно, с един глас и едно послание.
Вашите родители са ви дали съществуване. Благодарете им, като станете това, което Бог е възнамерявал да бъдете. Почитайте паметта им. Ако са били вярващи, споделете тяхната история на вяра с вашите собствени деца. Предайте я!
„Почитай (уважавай) баща си и майка си.“
