Обещанието за семейства
От началото на сътворението беше ясно, че Бог винаги е възнамерявал хората да живеят в семейства. Дори когато Адам и Ева бяха единствените хора на земята, имаше план бащи и майки да водят децата към зряла възраст (Битие 1:28). Бог искаше Адам и Ева да бъдат плодоносни родители – тема, повторена по-късно за семейството на Ной след Божия съд чрез потопа (9:1). Всъщност, след като смъртта влезе в света чрез греха на Адам и Ева, Бог каза, че ще умножи не само болката от раждането, но и честотата на зачеването (3:16, въпреки че не всички преводи отразяват това точно изражение). Това всъщност беше акт на Божията милост, защото щеше да се справи с новата реалност на смъртта, като улесни жената да забременее и да роди следващото поколение деца.
В допълнение, Бог каза, че Дяволът ще бъде победен от Избавител, роден от жена. С други думи, всяко раждане е било и все още е като малък израз на победа, възможност за жената да участва в обявяването на обещаното пристигане на Божия Победител.
Наред с това обещание, Бог каза на израелския народ, че тяхната вярност ще доведе до такова благословение, че „никой няма да пометне или да бъде безплоден в земята ви“ (Изход 23:26). Това беше потвърдено във Второзаконие 7: „Понеже слушате тези наредби... няма да има безплоден мъж или жена сред вас“ (ст. 12,14). Псалмите допълнително възхваляват семействата: „Ето, синовете са наследство от Господа, плодът на утробата е награда... Щастлив е човекът, който има колчана си пълен с тях... Жена ти ще бъде като плодоносна лоза“ (Псалм 127:3,5, 128:3).
Болката на бездетните
Предвид такива благословения и обещания, какво би си помислила една благочестива съпруга, ако нямаше деца? Дали Бог в Едемската градина е увеличил вероятността за зачеване за жените – но не и за нея? Дали Бог я съдеше за някакъв неизвестен грях? Нямаше ли да има наследство от Господа за нея? Дали съпругът ѝ щеше да стане недоволен от нея, защото не беше родила нито едно дете за неговия колчан?
Една християнка описа бездетните си години като многопластово чувство на самота – „биологична, духовна, физическа трифекта на желание“. Друга каза, че е като „емоционално влакче в увеселителен парк“, което се колебае между приемане и борба – особено трудно, добави тя, поради силното, дадено от Бога желание да отглежда деца. Чувството на празнота се задълбочаваше по време на събития като Деня на майката, бебешки партита и други семейни събития, когато тя и съпругът ѝ бяха просто зрители и не винаги бяха включени.
В тези коментари можем да чуем и мъката, изразена от някои бездетни жени в Библията. В дните на патриарсите, когато сестрата на Рахил, Лия, изглеждаше лесно да ражда деца, Рахил ѝ завидя и поиска от съпруга си: „Дай ми деца, иначе ще умра!“ (Битие 30:1). Подобно на Сара преди нея, тя предпочиташе съпругът ѝ да има дете чрез една от слугините, вместо да остане в бездетен дом. По-късно, в дните на съдиите, Анна беше умишлено провокирана от втората съпруга на съпруга си, Фенина, жестоко невнимателна жена, която гледаше на любовта и раждането на деца като на състезание между съперници.2 Анна плачеше открито поради нещастието си, скръбта на сърцето си и горчивината на душата си, които без съмнение бяха усложнени от несръчните опити на съпруга ѝ да я утеши (1 Царе 1:1-10).
След това, в началните дни на новозаветната ера, когато възрастната Елисавета най-накрая забременя, тя каза, че Господ най-накрая е действал, за да „отнеме позора ми сред хората“ (Лука 1:25). Въпреки че тя и съпругът ѝ бяха праведни, живеейки безукорно в страх от Господа (ст. 6), можем само да си представим какво може да са предположили нейните съседи за някакъв скрит духовен провал, който я е накарал да бъде бездетна десетилетия наред. Всъщност, този вид социално неодобрение към бездетните жени отдавна е било навик на нечестивите (Йов 24:21).
Трябва да се подхожда много внимателно, когато се говори за такава болка. Твърде лесно е да се каже нещо, което в най-добрия случай е безполезно или, в най-лошия, нелюбезно или просто грешно. Ако не сме сигурни какво да кажем на сестра в Господа, която скърби, защото е бездетна, много по-добре е да не казваме нищо, отколкото да кажем грешното нещо! Споделянето на нейната скръб, носенето на нейните тежести с нея, плачът с жената, която плаче – това винаги са подходящи отговори. Бог, Който утешава унилите, често го прави, като просто изпраща приятел да бъде с нас (2 Коринтяни 7:6). Може би вие или аз трябва да бъдем този приятел.
Все пак утехата и помощта често идват и чрез думи (1 Солунци 4:18). Писанията ни ръководят във всички въпроси на живота и благочестието, така че можем да очакваме ръководство и в тази област.
Присъствието на Бога
Винаги можем да започнем с увереността, че Бог е присъстващ. Той е близо до съкрушените по сърце; Той се приближава до тези, които Го призовават в истина; Той дава помощ във време на нужда (Псалм 34:18, 145:18; Евреи 4:16). Той знае, че жените изпитват уникален вид емоция, когато става въпрос за деца. Бог знаеше, че меч ще прониже душата на Мария, майката на Исус, когато тя видя Неговите страдания (Лука 2:35), и Бог знае болките, които могат да пронижат и сърцата на бездетните.
Можем също така да провъзгласим Божията суверенна сила в чудото на раждането и живота. От момента на зачеването и дори преди това, Бог е тясно свързан с развитието на всяко дете (Псалм 71:6, 139:13; Еремия 1:5). Писанията записват, че Той е този, който е отворил утробата и е „дал... зачеване“, за да настъпи бременност (Рут 4:13; виж Битие 29:31, 30:22). В уникална и красива еврейска метафора, Той „посети“ Сара и Анна, за да заченат (21:1; 1 Царе 2:21).
Все пак в други случаи Бог затваряше утробата. Понякога липсата на бременност или пометнат плод беше акт на съд (Йов 15:34; Осия 9:11-14), но в редица други случаи това нямаше нищо общо с личната почтеност на жената (Битие 16:2, 20:18; 1 Царе 1:5). Следователно, утвърждавайки, че Бог е суверенен, какво друго може да се каже, за да се насърчи и ръководи жена, която желае деца?
Проблемът с предположенията
Трябва да добавим, че светът е паднало място и понякога човешките тела просто не функционират според типичните норми. Въпреки че Бог със сигурност е достатъчно мощен, за да позволи зачеване и раждане, трябва да бъдем внимателни с предположенията си, ако Той не го прави в конкретни случаи. Не е наша работа да казваме на бездетна жена, че Господ е затворил утробата ѝ, както не трябва да казваме на жена с диабет, че Господ е затворил панкреаса ѝ.
Това води до важно твърдение: Никога не е наша работа да питаме някого: „И така, кога най-накрая ще имате деца?“ или да казваме: „Вашето бебе става толкова голямо... време е да имате още едно!“ Една жена, която имаше едно дете, си спомни, че много хора я питаха кога ще дойде второто дете. Това, което питащите не знаеха, беше, че двойката вече е преживяла два спонтанни аборта. Нашите небрежни, но невнимателни забележки могат да докоснат най-голямата скръб на някого. Раждането е Божия работа. Трябва да си гледаме нашата.
Някои питат дали брачна двойка, която желае деца, трябва да търси медицинска помощ. Това е между двойката и Господа, но не е по същество погрешно да се разглежда това в същата категория като други медицински проблеми. Християнските лекари във всеки клон на медицината ще се съгласят, че техните интервенции винаги зависят от Божията способност да дава здраве или изцеление. В областта на раждането, медицинска оценка може да идентифицира и да се справи със специфични пречки пред зачеването (които, от медицинска гледна точка, са приблизително поравно разпределени между съпруги и съпрузи3). Отново, това е въпрос, който е най-добре да се остави на съвестта на двойката, докато те търсят мъдрост от Господа.4
Практиката на вярата
Една християнка каза, че опитът да имаш дете е като да бягаш маратон, в който не е ясно дали финалната линия е точно зад ъгъла или самото състезание няма истински край. „Вярата може да се почувства тежка, когато знаеш, че може да бъдеш помолен да я носиш до края на живота си“, добави тя. Все пак тя си спомни също, че „[Божието] присъствие се усещаше по много уникален начин през този сезон на чакане.“
Това е поучително за всички нас. Апостол Йоан пожела физическото здраве на приятеля си Гай да бъде толкова силно, колкото и духовното му здраве (3 Йоан 1-2). С други думи, неизправност на телата ни не трябва да съсипва здравето на душите ни. Има нещо изключително лично в желанието да станеш майка, но други желаят да оставят инвалидните си колички или да се отърват от сърдечното си заболяване или някакво друго хронично състояние. При всяка дългосрочна трудност можем да решим да поддържаме духовната си стабилност, като прехвърлим грижите си върху раменете на Бога, Който се грижи за нас.
Някои жени може да се чувстват така, сякаш Бог ги изпитва, докато търсят някаква духовно ефективна комбинация от вяра, послушание и правилния вид думи, изразени в молитва. Вярно е, че Бог често чака, докато сърцата ни не станат напълно зависими от Него, и тогава Той действа. Но също така е вярно, че Бог понякога използва нашите обстоятелства, за да ни държи напълно зависими от Него. Когато Бог изпрати на Павел „трън в плътта“ – някакво неизвестно състояние, което причиняваше както физически, така и духовен дистрес – това не се дължеше на конкретен грях в живота на Павел. По-скоро Бог минимизираше потенциала на Павел да греши чрез гордост (2 Коринтяни 12:7). Това не означава, че Бог отказва деца, за да попречи на жената да греши. Но винаги ще укрепи всеки вярващ, ако вместо да се фокусираме върху обстоятелствата, се фокусираме върху връзката си с Господа и доверието си в Него.
Тогава, когато доверието ни в Господа расте, можем да издържим периоди на чакане. Примерът на Авраам и Сара е полезен тук. След Божието обещание да им даде семейство, те и двамата изразяваха нетърпение и съмнение по различни начини през годините. Накрая обаче, когато Сара беше на 90, Авраам на 100, и единственият им останал ресурс беше Божието обещание, се роди Исаак. Тяхното чакане продължи десетилетия, но стана пример за вяра за векове (Римляни 4:19, 9:9; Евреи 11:11).
Историята на Анна дава подобно насърчение, докато тя хвали Господа за Неговата добрина, че ѝ е дал син. Поколения по-късно, изглежда, че композиторът на Псалм 113 е бил насърчен от нейната вяра, по същество цитирайки думите ѝ и добавяйки, че Бог „дава дом на безплодната жена“ (ст. 9; виж ст. 7-9; 1 Царе 2:8). Вижте колко красиво Божието време и вярата на Анна са усилени през годините!
Може би бихме се почувствали почетени, ако Бог каже, че планира да ни използва като нагледен урок. Но какво, ако открием, че това ще изисква дълги години на издръжливост с повтарящ се цикъл на надежда и разочарование? Бог често работи по този начин. Мария и Марта претърпяха смъртта на брат си, но Бог беше уникално прославен чрез това (Йоан 11:4,40). Анна беше омъжена само седем години, но именно в нейното вдовство от вероятно 60 или повече години нейното вярно служение заблестя (Лука 2:36-37).
Една жена засегна тази точка с подобни думи. Тя и съпругът ѝ с радост очакваха бебе след години на чакане – но радостта им беше заменена от мъчителната физическа и емоционална болка от спонтанен аборт. Все още не е имало друга бременност за нея и тя понякога пита Бог защо изобщо я е оставил да забременее, ако бебето няма да се роди. Все пак тя написа също: „Мисля за добрите неща, които произлязоха от това... Преминах през изпитание и то ми помогна да се държа за вярата си малко по-силно.“ Освен това, много други жени оттогава са разговаряли с нея за собствените си скърби. Тя е в състояние да заяви, че Господ е „скалата, за която се държа, и Той е моята надежда.“
Останалите интервюирани за тази статия всички се съгласиха, че вярата им в Бога се е задълбочила по време на скръбта им. Една жена каза: „Това накара мен и съпруга ми да растем във вярата си и да се приближим до Него. Позволи ни също така да помагаме на други, които се борят с подобни ситуации“ (разгледайте 2 Коринтяни 1:3-5).
Следователно, наред с Божията суверенна сила, можем да се доверим и на Неговото любящо сърце. Той винаги има план. Пророк Исая веднъж привлече вниманието към собственото си семейство, а по-късно Светият Дух превърна тези думи в пророческо послание за Господ Исус, Който нарече Своя изкупен народ „децата, които Господ Ми е дал“ (Исая 8:18; виж Евреи 2:13). От човешка гледна точка, разбира се, Господ никога не се е женил или е имал деца. Всъщност, пророчески четем за Неговата скръб, когато Той беше отсечен в средата на годините Си (Псалм 102:24). И все пак сега, след времето на Неговата скръб, Неговото духовно потомство е многобройно!
По същия начин, отложена надежда не трябва да определя кои сме. Бог е способен да извърши нещо велико чрез нас, въпреки че Неговият път за нас може да се отклони от това, което сме очаквали. Винаги можем да бъдем сигурни, дори в нашите разочарования, че сме от голяма стойност за Него и Той вече е подготвил добрите дела, които възнамерява да извършим (Ефесяни 2:10).
