Надежда, помощ и изцеление
Много хора изпитват нарастващата тежест на скръб, вина и угризения. Те се нуждаят от истинско покаяние и прошка. Добрата новина е, че има надежда и помощ в Исус Христос за всяко наранено сърце!
Не е необичайно човек да е натъжен. Скръбта може да бъде определена като изключителна тъга, душевен смут и болка. Тя може да е резултат от голямо нещастие в живота ни заради нашите грешки. Някои причини за скръб включват нараняване, загуба, разочарование и страдание. Други източници са последствията от пристрастяване, аборт, разделение, развод, тайни грехове – списъкът може да продължи безкрайно. Понякога се фокусираме върху ситуациите, без да предприемаме никакви действия за разрешаване, така че всичко, което виждаме и чувстваме, са нашите скърби. Давид каза: „Аз съм смутен, много съм прегърбен; цял ден ходя натъжен… готов съм да падна, и скръбта ми е постоянно пред мен“ (Псалм 38:6,17 NKJV). Въпреки това, Давид закотви надеждата си в Бога: „Защото на Теб, о Господи, се надявам; Ти ще чуеш, о Господи, Боже мой“ (ст. 15).
Вината е поемане на отговорност за престъпление или неправомерно действие. Често има угризение на съвестта за извършване на нещо нередно, било то срещу Бога или човек. Понякога призракът на вината продължава да преследва виновния, и той или тя се опитва да обвинява другите, за да скрие болката и да я прикрие, вместо да се справи с нея.
Вероятно знаем историята на Адам и Ева, които не се подчиниха на Бога (Битие 3). Въпреки че думата „вина“ не е изрично използвана, тя е подразбираща се, тъй като очите им се отвориха, за да видят своята голота и срам, и да почувстват вината си. „Тогава се отвориха очите и на двамата, и те разбраха, че са голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски… и Адам и жена му се скриха от присъствието на Господ Бог между дърветата в градината“ (Битие 3:7-8).
Давид изпита вината за убийството на Урия и вземането на жена му за себе си. Той се опита да го прикрие, докато Натан не го изобличи и той призна, че е виновен. „Защо презря заповедта на Господа, за да извършиш зло пред очите Му? Ти уби Урия хетееца с меч; ти взе жена му да ти бъде жена, и го уби… Давид каза на Натан: „Съгреших против Господа“ (2 Царе 12:9,13).
Въпреки че изпитваме скръб и вина в резултат на нашите грехове, можем да се обърнем към Бога от нашите грехове.
Покаяние и прошка
Покаянието е промяна на ума относно греха. Това води до отвръщане от грях, непокорство или бунт и обръщане обратно към Бога. Истинското покаяние не е просто съжаление или угризение.
Угризението е свързано с това да бъдеш хванат с последствията от нашите действия или да съжаляваш за извършените действия. То оставя тежко бреме на вина, което може да доведе до самоубийство, както се вижда при Юда, който предаде Господ Исус. Изпълнен с угризения и съжаление, той се самоуби. „Юда, Неговият предател, като видя, че Той беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшини… Тогава той хвърли сребърниците в храма и си отиде, и отиде и се обеси“ (Матей 27:3,5).
Обаче истинското покаяние е богоугодна скръб за греха. „Защото богоугодната скръб произвежда покаяние, водещо до спасение, за което не трябва да се съжалява; но скръбта на света произвежда смърт“ (2 Коринтяни 7:10). Докато Юда имаше светска скръб, Петър, който беше предал своя Господ, имаше богоугодна скръб и покаяние. „И Господ се обърна и погледна Петър. Тогава Петър си спомни думата на Господа, как Му беше казал: „Преди петелът да пропее, ти ще Ме отречеш три пъти.“ И Петър излезе и плака горчиво“ (Лука 22:61-62). Петър се покая и премина от своя провал към прошка, пирувайки с Господа и следвайки Го (Йоан 21:12,19,22).
Прошката се отнася до Божието опрощение на греховете на човешките същества. Когато Бог прощава, Той премахва греха и възстановява душата. Давид, борейки се със скръб и вина, се покая, и Бог му прости и възстанови душата му (Псалм 51). Всеки се нуждае от прошка. Бог е постановил, че светът е законно виновен пред Него и че всички са съгрешили (Римляни 3:19,23). Той е произнесъл присъда смърт (6:23). Но, в удивителна любов и благодат Той осигури Христос – съвършената жертва – Който, докато бяхме грешници, умря за нас. Той умря за нашите грехове, беше погребан и възкръсна на третия ден (5:8; 1 Коринтяни 15:3). „В Него имаме изкупление чрез кръвта Му, прошка на греховете, според богатството на Неговата благодат“ (Ефесяни 1:7). Затова най-долният грешник в своята скръб и вина може да се покае и да получи прошка на греховете чрез вяра, приемайки Исус Христос като Господ и Спасител (Йоан 1:12).
Християни, които са извършили грехове или са паднали, могат да се покаят и да бъдат възстановени в близко общение с Бога (1 Йоан 1:7,9; виж Откровение 2–3). В светлината на Неговата прошка за нас, ние трябва да си прощаваме един на друг заради Него (Ефесяни 4:32). Така, ако се борите с дълбока скръб, вина и угризения, и се чувствате съкрушени заради греховете си, помнете, че можете да се покаете за тях. Обърнете се към Господ Исус и приемете Неговата прошка за всичките си грехове! Прошката е лекарството, което може да помогне за изцелението на съкрушени сърца.
Когато християнинът е изправен пред несгоди и изкушение, той признава два важни факта: първо, той е слаб, и второ, Бог има силата да го предпази от падане. Ако се фокусираме върху нашата неадекватност, ще се чувстваме неспособни да се справим с бъдещето. Но ако черпим сила от източник, различен от нас самите, ще можем да устоим на противопоставянето на Сатана и на натиска на света. Ето защо се нуждаем както от външна, така и от вътрешна подкрепа, която идва само от Бога. Въпреки че сме слаби, ние сме „пазени от Божията сила“, както отвън, така и отвътре (1 Петър 1:5). Д. Дж. Де Хаан пише: Макар и слаб и безпомощен в житейската битка, Божията мощна сила ще бъде моята опора; Отвън, отвътре, Той ми дава силата да постигна победа. Нека помним, че Божиите ресурси винаги са способни да посрещнат нашите нужди (Филипяни 4:19). —Фред Нимайер
