Семейства, изправени пред бъдещето
Сега, когато сме навлезли добре в Новата година и сме преодолели разочарованието от нарушените обещания, е подходящо време за християнските семейства да помислят сериозно за това къде сме били, къде сме и накъде отиваме. Във Филипяни 3:13-14 (NKJV) Павел ни дава формула за това: „Забравяйки онова, което е зад мен (миналото), и устремявайки се към онова, което е пред мен (бъдещето), аз се стремя към целта (настоящето) за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.“ С други думи, трябва да оставим миналото зад гърба си, да обмислим перспективите на бъдещето и да продължим да вървим стабилно напред ден след ден.
Има много неща за бъдещето, които не можем да знаем. Но едно нещо знаем – то е много непредсказуемо. Може да не знаем какво крие бъдещето, но знаем кой държи бъдещето. Бъдещето е толкова светло, колкото са Божиите обещания. Моята снаха казваше така: „Бъдещето изглежда славно тъмно!“ Ако знаем нещо за библейските пророчества, разбираме, че нещата трябва да се влошат, преди да се подобрят. Но ако познаваме Христос, знаем също, че най-доброто тепърва предстои.
Докато обмисляме бъдещето, знаем, че не можем да спрем стрелките на времето. Всички трябва да се изправим пред бъдещето. За някои то може да е по-дълго, за други може да е много по-кратко. Докато се изправяме пред него, е полезно да разгледаме някои пасажи от Писанието. Притчи 27:1 казва: „Не се хвали за утрешния ден; защото не знаеш какво може да донесе един ден.“ И ние не знаем! Яков 4:13-14 казва: „Елате сега вие, които казвате: „Днес или утре ще отидем в такъв град, ще прекараме една година там, ще купуваме и продаваме и ще печелим“; докато не знаете какво ще се случи утре.“ Тези стихове ни дават реалистична перспектива за бъдещето с всичките му несигурности. От какво се нуждаем, за да посрещнем неизвестностите, които ни очакват?
Нуждаем се от смелост
Без смелост бъдещето най-вероятно ще ни погълне. Как бихме се изправили пред загуба на работа, сериозно заболяване или смърт на любим човек без смелост? Но откъде можем да получим нужната ни смелост? В Исая 41:10 Бог ни казва: „Не бой се, защото Аз съм с теб; не се смущавай, защото Аз съм твоят Бог; Аз ще те укрепя, да, Аз ще ти помогна, Аз ще те подкрепя с Моята праведна десница.“ Бог ни дава цялата смелост, от която се нуждаем, в Своето постоянно присъствие. Той е източникът на нашата смелост.
Нуждаем се от отдаденост
Отдадеността е мярката на нашата решителност. Тя е нашият отказ да бъдем разсеяни, обезсърчени или победени. В бъдеще ще трябва да се изправим пред много влияния, които имат потенциала да унищожат нашите семейства. Само ако поддържаме непоколебима отдаденост на Господа, Неговото Слово, молитвата и един на друг, ще можем да преодолеем тези разрушителни сили. Относно нещата, които очакваха Павел, той свидетелства: „Но нищо от това не ме движи; нито смятам живота си за скъп за себе си, за да завърша пътя си с радост“ (Деяния 20:24). Това е видът отдаденост, който можем да имаме с Христова помощ.
Нуждаем се от убеждение
Нашата система от вярвания се състои от убежденията, за които сме готови да живеем и, ако е необходимо, да умрем. Важно е не само да знаем в какво вярваме, но и защо вярваме. В постоянно променящия се свят трябва да закотвим семействата си към непроменимия стандарт на Божието Слово. Трябва да вярваме правилно, за да можем да се държим правилно. Тези, които не вярват в нищо, ще се поддадат на всичко. Във 2 Тимотей 1:12 Павел казва: „Зная Кому съм повярвал и съм убеден, че Той е силен да опази онова, което съм Му поверил, до онзи ден.“ Именно този вид убеждение ще ни държи на правилния път.
Нуждаем се от концентрация
Интензивният фокус е незаменим за посрещане на бъдещето. Този, който не се стреми към нищо, обикновено го постига! Без ясно дефинирани цели за нашите семейства ще има тенденция към отклонение. Трагично е, че много християнски семейства пропускат целта. Спомнете си, че Петър успя да ходи по водата към Исус, докато не загуби концентрация (Матей 14:22-31). Той стана по-наясно с обстоятелствата си, отколкото с Христос. Когато откъснем очите си от Христос, и ние ще станем жертва, а не победител.
Нуждаем се от увереност
Ако приемем бъдещето буквално, то вероятно ще изглежда безнадеждно. Политически, морално и духовно светът е в безпорядък. И няма да се оправи. Няма трайна надежда в човешките решения. Най-голям брой самоубийства има сред тийнейджърите и младите хора, защото те нямат надежда. Когато хората загубят надежда, те са загубили всичко. Но Божиите хора имат надежда: „А Бог на надеждата да ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, за да изобилствате в надежда чрез силата на Светия Дух“ (Римляни 15:13). Тъй като нашата увереност е в нашия Бог, нашите семейства могат да посрещнат всички несигурности на бъдещето без страх, знаейки, че Бог е на Своя трон и държи всичко под Свой контрол.
Знаем Кой
Не знаем какво крие бъдещето, но тъй като знаем кой държи бъдещето, можем да го посрещнем с голямо очакване. Нашите семейства могат да имат по-добро бъдеще заради Него.
