Отразяване на Христовата СВЕТЛИНА
Исус Христос каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12). Той говореше на жената, хваната в прелюбодеяние. След като умело се справи с нейните обвинители, Той насочи жената в правилната посока – към Себе Си. За да „не съгрешава повече“ (Йоан 8:11), тя трябваше да посвети живота си на Него като свой Спасител и Господ. За да направи това, тя трябваше да ходи в Неговата светлина. В Проповедта на планината Господ Исус каза: „Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се скрие. Нито пък запалват светилник и го слагат под кош, а на светилник, и той свети на всички в къщата. Така да свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:14-16). И двете мисли са верни. Исус Христос е Светлината на света, а ние християните сме светлината на света. Той каза, че трябва да оставим светлината си да свети – в домовете ни и във всички сфери на живота ни. Тази светлина позволява на тези в света да виждат добрите ни дела и, по-важното, ги подтиква да прославят нашия Отец, Който е на небесата. Нека разгледаме категоричното изявление на Господа от Проповедта на планината.
Светлината на света
Господ заяви, че Неговите ученици са светлина (Матей 5:14). Освен това, Той обясни как християните трябва да живеят според тази декларация (5:14-16). Светът е в тъмнина. Всъщност, мнозина в света предпочитат тъмнината, за да прикрият своята греховност. „И това е осъждението, че светлината дойде на света, но човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли“ (Йоан 3:19). Точно както има контраст между естествената светлина и тъмнината, така трябва да има контраст между вярващите и невярващите в морал, отношение и действия. С фигуративен език Исус подчерта, че християните са светлина, но Неговата метафора говори за духовна реалност.
Всеки вярващ е светлина в този тъмен свят; светлината е станала част от неговия характер. Тя не може да бъде отречена и негова отговорност е да покаже кой е, като остави светлината си да свети. Съществената разлика между вярващ и невярващ е, че вярващият е отговорил на евангелието. Павел каза: „Защото Бог, Който заповяда на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който огря в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос“ (2 Коринтяни 4:6). Бог е огрял света със Своята светлина и вярващият е отговорил на тази светлина, като е приел Христос за Спасител. Павел заяви в по-ранни стихове (4:3-4), че Сатана е заслепил умовете на „тези, които погиват“ и те „не вярват“ на евангелието. Християнинът е светлина по силата на принадлежността си към Христос.
Град на хълм
Второто изявление на Господа в Матей 5:14 е мощно: „Град, поставен на хълм, не може да се скрие.“ Всички можем да видим светлините на град на хълм или светлините на особено голям град. Хора от цял свят пътуват до града, в който живея, за да видят силуета на Ню Йорк. Спиращо дъха е да видиш нощно време участъка от добре осветени небостъргачи в Долен Манхатън. Тези осветени сгради не могат да бъдат скрити. Господ използва същата аналогия за светлината, която излъчва животът на вярващия. Дори ако той се опита да скрие светлината си, тя все пак ще бъде видяна. Въпреки че може да е слаба, тя не може да бъде скрита. Нашите сияещи светлини прославят Бога. Исус каза, че тези светлини са нашите добри дела.
Господ заяви, че човек не би поставил светлина под кош – това няма да има никакъв смисъл! Целта на светлината е да осветява областта. Отново, Господ подчертава, че светлината трябва да свети. Освен това Той каза, че светлината трябва да бъде поставена на светилник, за да озарява околността. Светлината на вярващия трябва да се вижда в дома! Ако всички членове на семейството са вярващи, те трябва да оставят светлините си да светят един върху друг, за да създадат хармонично, любящо семейство и също така да бъдат фантастично свидетелство за Христос (Изход 10:23). Вярващите в семейство на невярващи също трябва да светят със своята светлина като свидетелство за своите неспасени роднини. Въпреки че може да е трудно, Бог е способен да даде необходимата „милост и... благодат за помощ в нужното време“ (Евреи 4:16). Бог също иска нашата светлина да свети в нашите общности.
Тъй като прекарвам голяма част от времето си в преподаване в държавна гимназия, бих искал да разкажа една история, за да изтъкна нещо. Беше краят на учебната година; учениците полагаха държавните си изпити. Един ученик, брилянтен по математика и природни науки, не беше толкова добър по английски. Той беше получил пълна университетска стипендия по инженерство, но беше провалил изпита по английски с няколко точки. Аз бях ръководител на екипа от учители, които оценяваха неговия държавен изпит.
Опитахме се да намерим няколко допълнителни точки в субективната част на теста му, но не успяхме. Някой предложи да променим няколко отговора в обективната част на изпита му, за да може да премине. Като ръководител на екипа не позволих това. Въпреки че ми беше жал за ученика, като християнин не можех да позволя на екипа да действа неморално. Разказвам тази история, защото светлината трябваше да се противопостави на тъмнината на измамата. Понесох критиките, но Господ даде помощ. В крайна сметка училището, предлагащо пълната стипендия, отмени изискването за изпит по английски за този ученика. Бог иска нашата светлина да свети; Той иска нашите добри дела да бъдат видени.
Сияещи добри дела
Павел каза: „Защото ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог отнапред е приготвил, за да ходим в тях“ (Ефесяни 2:10). Фразата „отнапред е приготвил“ ни казва, че Бог има списък с добри дела, приготвени за живота на всеки вярващ. Извършването им е начинът, по който оставяме Неговата светлина да свети чрез нас. Не трябва да пропускаме никаква възможност да извършим добро дело от Божия божествен списък. Делото не трябва да бъде така нареченото „велико“ дело – като изграждане на сиропиталище, ставане на мисионер в отдалечена част на света или даване на милион долара за нахранване на гладните. Но то трябва да бъде „добро“ дело, като даване на чаша студена вода в Господното име на жаден човек (Матей 10:42; Марк 9:41). Трябва да търсим всяка възможност да извършим всяко добро дело, било то малко или голямо. Ако се подчиняваме на Господа, ние прославяме Бога. Евангелието, съдържащо се в тези добри дела, може да представи човек на Христос.
Вярващите имат Исус като свой образец и съвършен модел. Лука пише, че „Исус... ходеше, вършейки добро“ (Деяния 10:38). Той даваше зрение на слепите. Той отваряше ушите на глухите. Той изцеляваше болните. Той възкресяваше мъртвите. Той хранеше множеството. Той имаше състрадание към тълпите. Ние не можем да правим това, което Христос направи, но можем да правим това, което Бог ни е призовал да правим. Стремите ли се да вършите добрите дела, които Бог ви е дал да вършите? Вършите ли ги с радост?
Бог е прославен, когато светът се възхищава на „добрите дела“ на християните. И в сърцата си невярващите признават Бога в резултат на тези добри дела! Това е Божията цел – да достигне до невярващите чрез нашия живот. Той е очертал стъпките; те са ясни. Христос е истинската светлина, която осветява всеки човек (Йоан 1:9). Бог иска ние да осветяваме света чрез нашите добри дела. Нашата сияеща светлина прославя Бога и привлича невярващите по-близо до Него.
Призовани да бъдем светлини
Исус, истинската Светлина на света, се възнесе обратно на небето. Точно както луната отразява светлината на слънцето, Бог ни е призовал да отразяваме светлината на Христос в този тъмен свят. Ако всеки вярващ позволи на светлината си да свети колкото е възможно повече, колективно ние (Църквата) ще осветим този свят и ще доведем мнозина до Христос. Бог го е направил чудесно просто: „Така да свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата“ (Матей 5:16).
