Християнинът и бедните
От личен опит мога да ви кажа, че малко неща фокусират ума толкова остро върху темата за бедните, колкото животът на място, където си лягате вечер, знаейки, че в радиус от една миля има над милион души на ръба на гладната смърт.
Истинска бедност
През годините ми като мисионер в Судан съм виждал хора отчаяно да се бият помежду си, понякога с ножове, докато чакат на опашка за дневни дажби хляб. Все още ме преследва споменът как гледах член на нашата църква бавно да върви по мълчалива редица от майки с бебета. Тя даваше на някои билет за преглед при лекаря в клиниката. Но на други трябваше да каже: „Съжалявам. Вашето бебе е твърде зле. Съжалявам, не можем да ви помогнем.“ Майките без билет се оттегляха в мрака, здраво стиснали малкия си вързоп с бебе. Наистина бедните рядко имат сили да спорят или да се бият.
Извинения пред Исус
След като подобни сцени са незаличимо запечатани в ума ви, става трудно да четете думите на Исус: „Дай на този, който те моли, и не се отвръщай от този, който иска да вземе назаем от теб“ (Матей 5:42). Тази заповед ме кара да се чувствам много неловко. Това може да са най-пренебрегваните думи в Проповедта на планината. Техният контекст изисква те да бъдат разглеждани като духа на Закона, а не да се прилагат законнически.
За съжаление, лесно е да отхвърлим думите на Исус, използвайки извинения като: „Правителството ни казва да не даваме на просяци“; или „Има просяци, които деформират собствените си деца, за да направят по-добра история“; или „Ако помогна на един, утре ще има стотина на вратата ми“; или дори „Това е отговорност на правителството.“
Основата за Матей 5:42 е следващият стих, който сам по себе си е цитат от Левит 19:18: „Обичай ближния си както себе си. Аз съм Господ.“ Исус ни учи на правилния християнски отговор на ситуациите, пред които сме изправени. Светът може да иска отмъщение, търсейки възмездие и отплата за експлоатираните. Светът може да отговори с разбираема омраза, казвайки, че това са „те“ и „ние.“ Светът може да се чувства ядосан, че е бил измамен или емоционално изнудван. Светът може да хвърли монета в шапка и просто да си тръгне. Нашият Господ Исус очаква по-високи стандарти от Своите ученици. Той иска християните, живеещи Неговия царски живот, да бъдат изключителни примери за това какво е Неговото царство.
Бедните винаги ще бъдат с вас
Вероятно Исус и учениците са давали на бедните от общата си кесия (Йоан 13:29; 12:4-6). Първите християни със сигурност са мислили за бедните. Поне шест пъти в Деяния те са видени да дават притежанията си, за да облекчат бедността (Деяния 2:44-45; 4:32-37; 6:1-6; 9:36; 10:2,22; 11:28-30). Павел насърчава вярващите да използват всичко, което имат, за да посрещнат нуждите на другите (Римляни 12:13; 15:25-29; 2 Коринтяни 8:1-21; Галатяни 2:8-10). Християните в тези ранни църкви са примери, които трябва да следваме днес. Забележете, че дори бедните са давали, за да помогнат на по-бедните: „Тяхната крайна бедност избликна в богата щедрост... те дадоха толкова, колкото можеха, и дори над възможностите си“ (2 Коринтяни 8:2-3). Често съм бил свидетел на тази благодат на даване сред много бедни християни в Судан.
Веднъж бях взел кашон, пълен с дрехи, за да ги раздам на пастори, които присъстваха на нашата конференция. По средата забелязах, че един пастор носеше едни и същи дрехи всеки ден. Отведох го настрана и му дадох нов костюм, ризи и панталони. На следващия ден той носеше същите дрехи, които беше носил преди. Попитах го дали дрехите, които му дадох, са грешен размер. Той погледна надолу към пода и каза: „Моля, не ми се сърдете. Аз съм възхитен от вашия подарък. Но в моето село има хора без дрехи, а аз поне вече имам тези, които мога да нося и пера всеки ден. Ще взема новите дрехи, които ми дадохте, и ще ги дам на другите у дома.“ Излишно е да казвам, че той взе целия кашон обратно със себе си при племето Мабаан!
Бедност: Различни неща за различни хора
В този момент бих искал да се опитам да дефинирам „бедност.“ Това е необходимо по следната причина: Когато посещавам Судан от дома си в Англия, аз съм богат човек. Моят портфейл и банкова сметка биха купили повече, отколкото повечето суданци биха могли дори да мечтаят някога да притежават. И все пак, когато посещавам луксозните крайградски квартали на богати американски или европейски градове, аз съм беден човек. Това, което печеля за една година, не би ми позволило да се справя със съседите си, ако живеех там. Така че бедността се възприема по различен начин на различни места от различни хора.
Бедността е дефинирана в речника като „състоянието на липса на адекватна храна, пари, облекло и т.н.“ А „беден“ е дефиниран в същия контекст като „липсващ финансови или други средства за препитание.“ Новозаветната гръцка дума за беден просяк (ptochos) означава „този, който се свива или се крие от страх.“ Старозаветната еврейска дума (dal) означава „този, който е нисък, намален, безпомощен и слаб.“ Простото прочитане на тези две дефиниции ми помага да различавам между тези, които натрапват нуждите си в лицето ми, и други, много по-малко видими, които отчаяно се нуждаят от помощ.
Друга дефиниция го формулира така: „Бедността е недостиг на обикновени неща като храна, облекло, подслон и безопасна питейна вода, всички от които определят качеството на живот.“ Тези дефиниции ми напомнят за Яков 2:14-17, друг неудобен библейски пасаж. Ако един събрат човек е без дрехи и ежедневна храна, като християнин не ми е позволено просто да му пожелая добро или да кажа, че ще се моля за него. Трябва да приложа вярата си в действие от негово име. Трябва да се опитам да осигуря „редовна“ храна в стомаха му и облекло на гърба му.
Помагане на хората да си помагат сами
Вмъкнах думата „редовна“ в последното изречение на моята парафраза на Яков, защото твърдо вярвам в необходимостта от помощ за развитие, а не от хуманитарна помощ. Помощта за развитие помага на хората да придобият необходимите умения, за да живеят на справедлив стандарт. Хуманитарната помощ – очевидно необходима веднага след бедствие, като земетресение или опожарен дом – помага само за няколко дни или седмици и може неволно да причини продължаваща зависимост на получателя от донора. Трябва да помним, че Бог е създал хората да работят, за да осигуряват собствените си нужди. Да се даде възможност на хората да правят точно това е чудесен начин християните да помогнат на бедните да излязат от бедността.
В Судан видях тези примери за помощ за развитие: създаване на малък местен бизнес и обучение на чираци, преди да им се предоставят инструменти за техния собствен бизнес; обучение на хора да правят прости дрехи, като им се осигурява шевна машина, ножици и плат; помагане на хора да засаждат и да се грижат за градини и горички, и обучението им на свързани маркетингови умения. Акцентът е върху „развитието“, а не просто „помощта.“ Този тип помощ може да бъде от полза за мисионери навсякъде по света.
Дълга традиция
Разгледахме някои стихове за това как най-ранните християни са се грижили за бедните. Но Божията загриженост за бедните може да бъде проследена до най-ранните времена, когато Той каза на израилтяните следното: „Ако има беден човек... в някой от градовете на земята... която Бог ви дава, не бъдете коравосърдечни или скъперници към бедния си брат. По-скоро бъдете щедри и свободно му заемете всичко, от което се нуждае“ (Второзаконие 15:7-8). На собствениците на ферми и работниците беше казано винаги да оставят част от реколтата за бедните, чужденците, сираците и вдовиците, за да събират (Второзаконие 24:19-22). В съответствие с тази дълга традиция, какви практически неща можем да направим, за да се подчиним на заповедта на Исус: „Дай на този, който те моли, и не се отвръщай от този, който иска да вземе назаем от теб“ (Матей 5:42)?
Седем начина да започнете
- Бъдете доволни от достатъчно за препитание за себе си и семейството си. Насладете се на голямата печалба, която идва от „благочестието с доволство“ (1 Тимотей 6:6-10).
- Доверете себе си и благосъстоянието на семейството си на Бога. Споделяйте щедро от ресурсите си, инвестирайки това, което Бог ви е дал в този живот, в следващия – „живот, който е наистина живот“ (1 Тимотей 5:8; 6:17-19).
- Редовно отделяйте част от доходите си, за да изградите фонд, от който можете да давате на нуждаещите се (1 Коринтяни 16:1-4; Матей 19:16-30; Марк 12:41-44).
- Когато Бог ви обърне внимание на реални нужди, давайте от този фонд толкова, колкото е подходящо. Помнете, че това са Божии пари, а не ваши (Деяния 11:27-30; 1 Йоан 3:16-18).
- Опитайте се да погледнете отвъд новините. Светът реагира добре на бедствия. Християните трябва да помагат на тези, които се борят тихо, далеч от светлината на публичността. „Щом живеем чрез Духа, нека и ходим по Духа“ (Галатяни 5:25; Римляни 8:5,9,13-14).
- Изчислете цената, преди да се ангажирате редовно да помагате с проекти за развитие (Лука 14:28-30). Планирайте да помагате в дългосрочен план, за да поддържате проекта (2 Коринтяни 8:8-12).
- Помнете, че даването на бедните е част от вашата любов към Бога и любов към ближния (Лука 10:25-37).
Заключителни мисли
Нашето отношение към богатството и бедността разкрива нашите вечни ценности, както и нашия характер и връзка както с Бога, така и с другите. Единственото ограничение на щедростта на християнина е ограничение, което самата любов може да наложи. Тъй като имаше толкова много бедни хора, живеещи около нашата църква в Хартум, нашата общност имаше няколко програми за подпомагането им. Съвършената любов е желание да се помага на хората, независимо дали те я приемат или отхвърлят. Християните трябва да се стремят да разпространяват Божията любов в света по всякакъв възможен начин, дори понасяйки лична загуба, за да го направят, защото знаят, че ги очаква добра награда на небето (1 Коринтяни 3:10-15).
Започнах тази статия с цитат от Проповедта на Христос на планината: „Дай на този, който те моли, и не се отвръщай от този, който иска да вземе назаем от теб“ (Матей 5:42). Завършвам, цитирайки от същата Проповед: „Не можете да служите на Бога и на Мамона“ (Матей 6:24). Когато хората гледат живота ни, на кого ни виждат да служим? Вместо да служим на парите като на бог, ние трябва да използваме парите си, за да служим на Бога.
