ВЪПРОС:
Как става помазването със Светия Дух? Какъв ефект има то върху човека? Как другите могат да го разпознаят? Каква е разликата между кръщението със Светия Дух и помазването със Светия Дух?
ОТГОВОР:
В последната Си нощ с учениците Си и след като Юда Искариот беше излязъл, Господ Исус сподели редица неща с учениците Си. Той обеща, че след като ги напусне, за да се върне при Отца, ще изпрати Светия Дух да бъде както в тях, така и с тях завинаги. В Деяния 1, точно преди да се възнесе обратно на небето, Той каза на учениците Си, че ще бъдат Негови свидетели. Междувременно те трябваше да останат в Йерусалим, докато Светият Дух не дойде и не ги упълномощи.
В деня на Петдесетница Светият Дух слезе по много уникален начин върху 120 последователи на Господ Исус, които бяха „всички единодушно на едно място. И внезапно дойде шум от небето, като от силен порив на вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. Тогава им се явиха разделени езици, като огнени, и седна по един на всеки от тях. И всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, както Духът им даваше да изговарят“ (Деяния 2:1-4 NKJV).
По този начин Светият Дух обедини тези вярващи в едно тяло, което се нарича Църква (буквално, Събранието). Църквата беше нещо съвсем ново. В Матей 16:18 Господ Исус беше обещал, че ще изгради Своята Църква. Забележете, „ще изгради“, а не „беше изградил“ или „изграждаше“ Своята Църква. Тук, в деня на Петдесетница, започна изграждането. Исус, Главата на небето, беше обединен с тялото, което Светият Дух формира от тези 120 вярващи, събрани заедно в едно. Това тяло много бързо нарасна, защото 3000 евреи повярваха на посланието на Петър този ден. Те действаха според това, което им беше казано, като се покаяха и бяха кръстени в името на Исус Христос и така получиха дара на Светия Дух.
Всички, които след това лично са се доверили на Господ Исус и така са били спасени, според 1 Коринтяни 12:13, са били „кръстени в едно тяло“. С други думи, всеки човек, който се е доверил на Господ като свой Спасител, по този начин е станал част – жив член – на Църквата. Той е влязъл в благословението да бъде кръстен със Светия Дух. Кръщението на Духа по същество е било еднократно събитие, което е довело до обединяването на много отделни вярващи в едно тяло, Църквата, на която Христос е Главата.
За съжаление, много християни и дори много проповедници никога не са разбирали това. Те смятат, че кръщението на Духа е нещо, което се повтаря отново и отново, което не е така. Поради своите идеи те се молят да бъдат кръстени с Духа и очакват нещо грандиозно да им се случи, или се опитват да го предизвикат и често са разочаровани, когато това не се случи. Не осъзнавайки, че Божият Дух ги е прибавил към Църквата, те смятат, че трябва да се присъединят към една от църквите, които човек е създал тук на земята, нещо, което Божието Слово не учи. То обаче учи, че вярващите трябва да се събират в името на Господ Исус и да не изоставят такова събиране (Матей 18:20; Евреи 10:22-25).
Божието Слово говори и за лични благословения, дадени на християнина чрез връзката му със Светия Дух. Някои от тях са, че той е обитаван от Светия Дух, запечатан от Него, изпълнен с Него и помазан с Него. Господ каза на учениците Си в Йоан 14:17, че всеки от тях ще бъде обитаван от Светия Дух. Римляни 8:9-11 също говори за Духа, който живее във вярващия. Той е източникът на духовния живот на вярващия и свидетелства, че той е Божие дете. Той води вярващия и чрез Него ние викаме: „Авва, Отче“ (ст. 15).
Ние също сме запечатани с Духа. Запечатването е свързано със собственост. Той е Този, Който ни отличава като принадлежащи на Господа, Който ни е купил с Неговата скъпоценна кръв. Тясно свързано с това е фактът, че имаме Светия Дух като гаранция за нашето наследство, всъщност, за всичко, което Бог има за нас, което все още е в бъдещето (2 Коринтяни 1:21-22; Ефесяни 1:13-14).
Вярващият е призован в Ефесяни 5:17-21 да бъде изпълнен с Духа. Това е в контраст с това да бъдеш изпълнен с вино, ситуация, в която човек може да загуби контрол над себе си. За разлика от други характеристики, които разгледахме, да бъдеш изпълнен с Духа не е автоматично, когато човек се спаси. Това изисква съзнателно посвещение на активен курс на действие. Пеенето, радостта в сърцето, благодарността и подчинението един на друг са добродетели, които трябва да се стремим да придобием като част от живота си.
Друга особеност на прекрасното спасение, което ни е дадено от нашия Господ Исус, е помазването със Светия Дух. Свещениците и царете в Стария Завет са били помазвани с оглед на службата, която е трябвало да изпълняват. Три пасажа в Новия Завет се отнасят до помазването, което получаваме като част от този пакет от благословения, който ни е даден в нашето спасение: 2 Коринтяни 1:21-22 и 1 Йоан 2:20 и 27, където версията на крал Джеймс използва стария термин „помазание“. Това помазване дава възможност на вярващия да знае – да усеща инстинктивно или да разпознава или разбира – какво е от Бога и какво не е. В пасажа в 1 Йоан 2 това е свързано с разбирането и прилагането на Божието Слово и по този начин да може да разпознава и отхвърля фалшиви учения или учители.
Този дар от Бога не е нещо, дадено ни, за да го показваме или да се хвалим с него пред другите. То не е нищо външно грандиозно. Помазването със Светия Дух е за наша защита, докато се държим близо до Господа, като се запознаваме добре с Неговото Слово, защото в присъствието на Господа можем по този начин да разпознаем дали нещо е от Бога или не. В този свят има много лъжеучители, които преподават лъжливи доктрини. Ние сме изправени пред погрешни учения и практики и сме подложени на влиянието на нашите харесвания и нехаресвания, ако нашето ходене е плътско, а не духовно. За всичко това Светият Дух желае да ни помогне, за да може животът ни да бъде такъв, какъвто Господ иска да бъде.
Свещеникът в Библията е трябвало да може да учи другите какво е правилно и какво е грешно. Царят е трябвало да управлява праведно в страх от Бога. И двамата не само е трябвало да знаят какво търси Бог, но и е трябвало да бъдат примери за това в живота си. Колкото по-близо живеем до Господа в отделяне от всичко, което Му е неприятно, толкова повече ще се наслаждаваме на нашето помазване със Светия Дух и толкова по-малко ще се възгордяваме. Няма да търсим признанието на другите. Вместо това ще получим „Добре свършена работа“ от нашия Господ.
Господарят му каза: „Добре, добри и верни слуго; ти беше верен в малко неща, ще те поставя над много неща. Влез в радостта на господаря си.“ — Матей 25:21 NKJV
