За съжаление, краят на Гедеон не беше положителен. Когато мъжете на Израел го помолиха да ги управлява след победата над мадиамците, той каза правилното нещо: „Няма да ви управлявам, нито синът ми ще ви управлява; Господ ще ви управлява“ (8:23). Но докато думите на Гедеон бяха смирени, действията му не бяха. След като отхвърли трона, той живя като цар! Той взе много жени и имаше 70 сина. Всъщност, той нарече един от тях, роден от наложницата му, „Авимелех“, което означава „баща ми е цар“. Той също така постави златен ефод в своя град от плячката от победата, който скоро стана обект на поклонение за целия Израел.
Гедеон започна като слуга, но след това живя като знаменитост. Той се справяше по-добре с несгодите, отколкото с успеха. В екстремния момент на битка той действаше с вяра и смелост, но в обикновената рутина на живота не почиташе Господа. Вместо да използва голямата победа над Мадиам за Божия слава, той я използва за своя собствена изгода. В известен смисъл Израел продължи да следва модела на Гедеон след смъртта му. Като се върнаха към поклонението на Ваал, те показаха, че парите и успехът са най-важни от всичко, което за съжаление беше примерът от по-късните години на Гедеон.
Соломон пише, че краят на едно нещо е по-добър от началото му (Екл. 7:8). Но подобно на Гедеон, Соломон остави смесено наследство, след като изпадна в гордост и идолопоклонство в по-късните си дни. Толкова е важно да завършим добре! Как завършваме е по-важно от това как започваме. Павел попита галатяните: „Добре тичахте. Кой ви попречи да се покорявате на истината?“ (Гал. 5:7). Самият той беше верен до края, винаги напредваше и се стремеше напред (Фил. 3:12–14). Малко преди смъртта си Павел можеше да напише: „Аз се борих в добрата борба [добре спечелена!], завърших пътя [добре изминат!], опазих вярата [добре свършено!]“ (2 Тим. 4:7).
