„Ще те водя с окото Си.“ Псалм 32
Как Господ би могъл да води вярващите с окото Си? Може да има смисъл, в който дори само с окото Си, нашият Бог води Своите светии. Понякога енергично, и може би често своеволно дете, когато е на гости с родителите си, може да е на път да направи нещо лошо. Точно в този критичен момент баща му може да го погледне и то ще бъде възпряно да направи нещо нередно и да си навлече неприятности. Окото на баща му е върху него и то не желае да изпадне в немилост пред него, затова се въздържа да направи това, което е възнамерявало. Аз съм преживявал това в собствения си живот, когато бях момче.
Слугата може да действа съответно. Човек може да погледне към господаря си за напътствие, контрол и подкрепа. Един обикновен поглед от господаря му понякога може да е достатъчен, за да покаже, че това е наред, или, че това не е, което искам. Така вярващият може да погледне към Бога за напътствия. (Псалм 123:2)
Силата на Неговия поглед
В Псалм 34 четем.
Погледнаха към Него и бяха просветлени.
Думата „просветлени“ може да се чете като „сияйни“;
Погледнаха към Него и станаха сияйни.
Сами по себе си ние ходим в мрак, но ТОЙ Е СВЕТЛИНА. Ходейки в светлината на Неговото присъствие, ние не ходим в тъмнина, а в светлината на живота, и Неговото око ни вижда къде сме; Той знае точно къде сме във всеки момент.
Апостол Петър позна силата на Господния поглед след нещастното си отричане от своя Господ, когото обичаше силно. Господ Исус просто погледна нещастния Петър, свит от срам, и когато бедният Петър видя Учителя си да го гледа, той излезе и се разплака горчиво. Господ Исус не трябваше да казва нито дума; този единствен поглед каза повече от томове на Петър.
Грижовно око: „Ти, Боже, ме виждаш“
Един превод на този стих гласи:
„Ще те водя; окото Ми ще бъде върху теб;“ или
„Ще те водя с окото Си върху теб.“
Вероятно не сме достатъчно наясно, че окото на Господа е върху нас във всеки момент от живота ни. Агар нарече кладенеца, който Господ ѝ беше показал,
„Ти, Боже, виждаш ме.“
Тези думи често се тълкуват по начин, който представя Бога като „Големия брат“, който седи и ни шпионира, готов да ни хване в многобройните ни грешки, и с голяма тояга в ръка, готов да ни бие. Но това е опасна карикатура на Бога и изважда думите от контекст. Господ не наказваше Агар, Той я СПАСЯВАШЕ нея и неродения ѝ син. Окото Му беше върху нея, докато тя бягаше от лагера на Аврам в безплодната пустиня. Окото Му беше върху нея ГРИЖОВНО и Той я поведе към животоспасяващ кладенец с вода, който спаси както нея, така и сина ѝ.
Водачество през опасности
Бог знае къде съм. Обкръжението може да е такова, че да заслепи очите ми за неща, които биха ми били полезни да знам; аз не мога да ги видя, но ТОЙ МОЖЕ, и Той може да ме заведе до живи извори.
„Той ме води при тихи води.“
Моите собствени очи може да не виждат опасности и капани, но Той ги знае всички и Той знае КЪДЕ съм аз по отношение на тях. Той може да ме предупреди за опасностите, за да мога да ги избегна, дори през долината на смъртната сянка!
Той казва: „Аз ще водя ТЕБ.“ Той и аз: великият Всемогъщ и Всевиждащ Господ, и аз, просто прашинка човечество на повърхността на кипящия котел на живота, все още с опасности; ТОЙ вижда МЕН където съм и ме води с окото Си през всяка опасност и на всяка стъпка от пътя ми. Ако се вслушам в гласа Му, докато ме съветва, ще намеря източниците на освежаване и подкрепа, които са на разположение за мен. Ако се вслушам в гласа Му, ще мога да избегна опасните места, които изобилстват на земята. Окото Му се стреми да привлече моето око към Него. Той казва:
„ПОГЛЕДНЕТЕ КЪМ МЕН . . . и бъдете спасени, защото АЗ СЪМ БОГ.“
Гледката на капитана: Аналогия
Този текст може да бъде разбран и в друг смисъл. Когато бях момче, често пресичахме Тайн до Норт Шийлдс с ферибот. Прозорците на машинното отделение винаги бяха отворени за въздух и беше забавно да гледаш надолу към механизмите и да виждаш как големите свързващи пръти се движат напред-назад, докато двигателят върти винтовете. Инженерът долу в тази гореща, парна атмосфера нямаше представа къде точно се намира по отношение на бреговете на реката или по отношение на други кораби, движещи се нагоре или надолу по водния път, но капитанът на мостика знаеше и можеше да вижда много ясно накъде отива плавателният съд. Той също така беше в постоянен контакт с инженера, посредством сигнали, кой от двата винта иска да завърти, в каква посока и с каква скорост. Инженерът не трябваше да вижда; неговата ситуация изключваше такава гледка. Но КАПИТАНЪТ МОЖЕШЕ ДА ВИЖДА, и той водеше инженера с НЕГОВОТО око. Ето как нашият Бог е способен да ни води със Своето всевиждащо око и в Своята непогрешима мъдрост."
