Мисли от Тит
„Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички човеци, която ни учи да се отречем от безбожието и светските страсти и да живеем благоразумно, праведно и благочестиво в този сегашен свят.“ —Тит 2:11-12 НКВ
След като се представя като апостол на Исус Христос, Павел започва писмото си до Тит с поздрава: „Благодат, милост и мир от Бога Отца и от Господ Исус Христос, нашия Спасител“ (1:4). Нашите мисли и сърца веднага се насочват към източника на всички благословения, които се изливат върху нас. Както знаем, законът беше даден чрез Моисей, обещавайки живот чрез спазване на неговите заповеди; благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос, без да изискват нищо. Това беше посланието на Павел по заповед на Бога, нашия Спасител, което разкрива надеждата за вечен живот, която Бог обеща преди началото на времето.
Тези кратки уводни истини формират основата на увещанията, които следват в цялото това кратко послание, или писмо. Във стиха в началото на тази статия четем, че Божията благодат носи спасение. „Бог беше в Христос, примирявайки света със Себе Си“ (2 Коринтяни 5:19). Това велико спасение, което Бог беше обещал преди началото на света, се яви, когато Христос дойде, и обещанието за вечен живот дойде заедно с него за всички, които го приемат чрез вяра. „Който вярва в Сина, има вечен живот“ (Йоан 3:36).
Но има още. Тази Божия благодат не само „донесе живот и безсмъртие на светлина чрез евангелието“ (2 Тимотей 1:10), но също така ни учи как да живеем новия живот, който сме получили. Трябва да се отречем от нещата, които някога ни характеризираха, когато живеехме в безбожие и страстите на този свят (виж 1 Йоан 2:14-15). Това са неща, които трябва да отхвърлим, преди дори да можем да започнем да следваме указанията за този нов живот – живот, който трябва да се живее в благоразумие, праведност и благочестие. Ще изследваме заедно какво означава да живеем този нов вид живот.
1. Божията благодат ни учи да живеем разумно
Значението на думата „разумно“ предполага „упражняването на това самообладание, което управлява страстите и желанията, позволявайки на вярващия да се съобрази с ума на Христос“ (Речник на новозаветните думи от У. Е. Вайн). Трябва да имаме здрав ум. „Както мисли в сърцето си, такъв е и той“ (Притчи 23:7). В Римляни 12:3 намираме, че всеки е увещаван „да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, но да мисли разумно“. Понякога се смятаме за по-духовни от другите, но това не е разумно. Сърцата ни са измамни, но Бог ги познава и ги изследва (Еремия 17:9-10).
Единственият съвършен пример за истинско благоразумие се вижда в живота на Господ Исус. Преди да започне Своето публично служение, Духът Го заведе в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола. Господ трябваше първо да се срещне сам с дявола, преди да се срещне с големи тълпи от хора. След като пости четиридесет дни, дяволът дойде при Исус, изкушавайки Го да направи хляб от камъните, за да докаже, че Той е Божият Син (Матей 4:1-4). Исус не трябваше да доказва това. Много по-скоро Той доказа, че е съвършеният, зависим Човек, който живееше само от Божието слово. Христос никога не губеше самообладание. Той винаги беше спокоен и напълно контролиращ. Вярно ли е това за нас, или се разстройваме, когато нещата не са точно таким, каквито бихме искали да бъдат? Нека приложим думите на псалмиста: „Твоето слово скрих в сърцето си, за да не съгрешавам против Теб“ (Псалм 119:11). Бог няма по-нисък стандарт за нас от това, което се вижда в Господ Исус. Той е Божият стандарт. Лесно е да се види, че не можем да направим това със собствени сили; затова нашата молитва трябва да бъде: „С цялото си сърце Те потърсих; О, да не се отклоня от Твоите заповеди!“ (ст. 10). „Очисти ме от тайни грешки. Пази и Своя слуга от надменни [умишлени, своеволни] грехове“ (19:12-13). Това близко общение с Господа и доверие в Него ще ни държи по пътя на безопасността и ще ни накара да мислим разумно за себе си и за всеки аспект от живота си.
2. Божията благодат ни учи да живеем праведно
Това говори за нашите отношения с другите. Позовавайки се отново на речника на Вайн, намираме, че думата „праведно“ означава да бъдеш „справедлив, без предразсъдъци или пристрастия“. Това е да правиш това, което е правилно пред Бога и хората. Когато изучаваме живота на Господ Исус, докато Той ходеше там, където ходим ние, Той винаги отговаряше справедливо, правейки и казвайки това, което беше правилно. Нека проследим някои от праведните стъпки на Исус в Неговия публичен живот тук на земята:
След като дяволът приключи изкушението, „Исус се върна със силата на Духа в Галилея... И Той поучаваше в техните синагоги, бидейки прославян от всички. Така Той дойде в Назарет... и както Му беше обичай, влезе в синагогата в съботен ден и стана да чете“ (Лука 4:14-16).
- Исус беше цитирал Писанията, за да опровергае изкусителя, а след това прочете Словото, за да поучава хората и да проповядва благоприятната година на Господа (ст. 19).
- Хората бяха привлечени от Него. „Всички Му свидетелстваха и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му“ (ст. 22).
- Хората бяха изумени от Неговото учение, защото словото беше със сила. „Всички бяха изумени... казвайки: „Какво е това слово! Защото с власт и сила Той заповядва на нечистите духове и те излизат“ (ст. 36).
- Всичко това се случи в Назарет, където Той беше отгледан. Къде е нашият Назарет? Не е ли това мястото, където сме най-известни, мястото, което наричаме дом? Без значение на възрастта ни, постоянно възникват ситуации, които предизвикват реакция от нас. Това може да е в училище, където може би сме изкушени да преписваме на изпитите си, или където сме малтретирани от нашите връстници – и нашето спокойно самообладание ни напуска. Може би в бизнес света би било лесно да сключим някаква съмнителна сделка, която е финансово изгодна за нас. Ами отношенията между работодател и служител? Готов ли съм да страдам несправедливо заради Христос? Нуждая се от Неговата сила, за да правя това, което е правилно, вместо да действам или реагирам по начин, който е неприятен за Господа. Това са само някои области, където можем да демонстрираме праведност и да получим похвалата на Господа. Докато размишляваме върху Неговите думи на сила и праведност, осъзнавайки, че това е същият, Който поддържа всичко със словото на Своята сила, ние се чудим и свеждаме глави в смирено поклонение пред смирения Човек от Назарет. С центуриона в Лука 23:47 можем да възкликнем: „Наистина този беше праведен човек!“
3. Божията благодат ни учи да живеем благочестиво
Божият Дух, обитаващ във всеки вярващ, действа ефективно, за да произведе моралните черти на Христос във всеки от нас. Да живееш благочестиво означава да бъдеш като Него. То се характеризира с отношение, насочено към Бога, правейки това, което Му е угодно. Апостол Павел обобщава накратко какво означаваше благочестието за него, когато написа: „Защото за мен да живея е Христос“ (Филипяни 1:21). Като Савел от Тарс, той не се е чувствал така; всъщност, беше точно обратното. Но по пътя за Дамаск светлина от небето го накара да падне на земята и глас от небето извика: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ Тогава в отговор на въпроса му: „Кой си Ти, Господи?“, дойдоха тези думи: „Аз съм Исус, Когото ти гониш.“ Изумен, човекът, тогава все още известен като Савел, каза: „Господи, какво искаш да направя?“ (Деяния 9:3-6). Това отбеляза промяната в живота на този човек. Сега той имаше цел за живота си, пример за своя път и обект в славата – Исус Христос. Павел, някога ревностен гонител на Господ Исус, стана Негов пламенен последовател.
Думи, по които да живеем Ето думи, по които да живеем: „Нека този ум бъде във вас, който беше и в Христос Исус“ (Филипяни 2:5). Именно този смирен ум Го доведе от небето, навеждайки се в послушание дори до смърт на кръст, за да прослави Бога и да създаде в нас дадено от Бога желание да Го следваме по нашия път тук. Живот, белязан от благоразумие, праведност и благочестие, ще Го представя добре в този сегашен безбожен свят. Такъв живот ще отдели вярващия от този свят и ще събуди в него отношението да гледа нагоре за „блажената надежда и славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос“ (Тит 2:13). Тези увещания, които разгледахме в Тит, са увенчани с тази блажена надежда, която е грабването, и последвани от Неговото славно явяване. За да ни осигури като специален народ, Той даде Себе Си за нас. Прекалено ли е да искаме да Му се отдадем с искрена любов, доброволно послушание и радостно служение, докато чакаме Той да ни отведе у дома? Нека отговорим с вик на победа: „Дори така, ела, Господи Исусе!“ ГТ
