Петър не търсеше да срещне Господ Исус Христос, но Господ търсеше да срещне Петър. Този галилейски рибар беше достатъчно щастлив просто да лови риба за прехраната си (Матей 4:18) – нещо, с което беше израснал. Той не знаеше, че Бог има различна, по-голяма цел за него. Точно както истината си остава истина, дори когато не мислим, че е така, Петър трябваше да научи, че Божиите планове винаги са най-добрите!
Аз ще водя, а ти ще следваш
„Елате след Мен, каза Исус [на Петър и Андрей], и Аз ще ви направя ловци на човеци“ (Матей 4:19 NIV). Стихове 19, 20, 22 и 25 всички използват думата „следвам“. Последовател е някой, който обръща внимание на това, което някой друг прави или казва. Приемайки ръководството на учителя, те всички могат да станат спътници, поемайки една и съща посока през живота. В онзи ден в Капернаум животът на Петър започна да се променя. Дърводелецът от Назарет щеше да оформи новия ловец на човеци, преобразявайки Петър в един от Божиите хора. За да извлечете максимума от живота, оставете Бог да действа непрекъснато: „И те веднага оставиха мрежите си и Го последваха“ (Матей 4:20).
Преобразен и след това изпратен
Забележете как Петър се представя в писмата си: „Петър, апостол на Исус Христос“ (1 Петрово 1:1) и „Симон Петър, слуга и апостол на Исус Христос“ (2 Петрово 1:1). Исус беше този, който „определи апостоли“ (Лука 6:13-14) – думата означава човек, изпратен или натоварен с ясно определена задача. Нашият Господ Исус използва Своите над три години служение, за да преобрази Петър от човек на света в човек на Словото. Петър се роди отново (1 Петрово 1:3) и той насърчаваше другите да се родят отново (1 Петрово 1:23). Той ценеше Библията си като „словото на Господа“ (1 Петрово 1:24-2:2), а учението, което нашият Господ Исус вложи в живота на Петър, доведе до християнска плодотворност у рибаря. След това чрез учението на Петър, Господ възпроизвеждаше това в много други.
Това, което Бог иска да знаем и да правим, се намира в Неговото Слово. Четете го, учете го и го правете винаги!
Изпратен да служи
Думата „слуга“ във 2 Петрово 1:1 всъщност е думата „роб“ – най-ниският от слугите. Петър не се хвалеше, че е апостол. По-скоро той се виждаше като обикновен пастир (1 Петрово 5:1-4), отговорен пред Главния Пастир, Исус Христос. Като влияеше на колкото се може повече хора за Господ Исус Христос, Петър събираше съкровища на небето.
Трябва да държим сърцата и очите си насочени към вечното, а не към нещата от този земен живот. Християнските приоритети в живота показват колко искрени сме всъщност. Британският проповедник Ч. Х. Спърджън смяташе, че много вярващи са като витрини – привлекателни и ярки отвън, но празни отвътре. Спърджън смяташе, че такива хора се преструват на това, което в действителност не са.1
Най-вълнуващото преживяване от всички
Петър пише: „Защото ние не ви възвестихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, като следвахме хитро измислени басни, но като станахме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие чест и слава от Бога Отца, когато от великолепната слава дойде до Него такъв глас: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“ И ние чухме този глас, който дойде от небето, когато бяхме с Него на святата планина“ (2 Петрово 1:16-18). Думата „величие“ (гръцки: мегалейотетос) означава най-висока божествена чест. Следователно очите на Петър се наслаждаваха на най-високата божествена чест на Господ Исус!
Споделяйки сърцето си, Петър си спомни преображението на нашия Господ (гръцки: метаморфоо – от което получаваме английската дума „метаморфоза“, означаваща „голяма промяна, която прави някого или нещо много различно“2). Заедно с Яков и Йоан, Петър видя Божията слава да излъчва през нашия Господ Исус. Това беше връхна точка в тяхното учене от Бога за Самия Него. Човекът, когото следваха, Исус, не беше никой друг освен Бог! Господ Исус не се промени тук, но Той даде специално откровение за Себе Си, карайки тези трима свидетели да бъдат решени да Го следват.
Да видиш, значи да повярваш
Три разказа за преображението има в Новия Завет: Матей 17:1-8, Марк 9:2-8 и Лука 9:28-36, докато Йоан добавя своето свидетелство за Господната слава в Йоан 1:14 и 1 Йоан 1:1-3. Виждането на славния Господ Исус Христос преобрази Петър. Чувайки Отца да казва: „Това е Моят Син, Когото обичам. Слушайте Го!“ (Марк 9:7), Петър не можеше да избяга от пулса на Божието сърце, така да се каже. Беше като ритмичен африкански барабан: „Аз съм доволен, много доволен, о, толкова доволен от Моя Син. Аз съм доволен от Моя Син, единствен Син, възлюбен Син. Аз съм доволен, много доволен от Моя единствен Син.“ Петър живя съответно през останалата част от живота си. Това го преведе през многото му върхове и спадове, защото той знаеше, че Бог го обича и е негов Спасител – и той знаеше, че неговият Спасител угоди на Бога и беше Бог.
Житейски уроци, които предизвикаха Петър
Петър се учеше, като наблюдаваше и слушаше Господ Исус. Днес можем да се учим от четенето на тези шест разказа, намерени в Евангелията и Деянията:
Виждайки Исус да ходи по вода, Петър се покатери отстрани на лодката и започна да върви към Него. Откъсвайки очи от Господа, Петър започна да потъва. Но силната ръка на Господа го спаси (Матей 14:22-33). Трябва да държим вниманието си твърдо фокусирано върху нашия Господ Исус.
Предизвикан от Исус да каже кой според тях е Той, Петър заяви: „Ти си Христос, Синът на живия Бог“ (Матей 16:13-20). Бог разкри на Петър дълбоки духовни истини за спасението и Спасителя. Нека пазим свидетелството си за Господ Исус чисто, оставайки полезни в Божието служение.
Веднага след тази връхна точка дойде наистина депресиращо преживяване – Петър укори своя Господ, който учеше за отиването на кръста (Матей 16:21-28). Рибарят трябваше да научи, че има „сила на слабостта“, която Бог ще използва, за да победи греха и Сатана. Борбата със сила е пътят на света, а не пътят на Словото.
С наближаването на разпятието Петър отказа да повярва на Господ Исус, когато Той каза: „Всички вие ще се отречете от Мен“ (Матей 26:31-35). Той имаше твърде голямо доверие в собствените си способности, което го накара да не уважава дори словото на Господ Исус. Матей 26:69-75 записва как Петър се дистанцира от своя близък Приятел и Учител, като се отрече от Него. Всички християни трябва да бъдат внимателни тук.
След възкресението Господ Исус разговаря с Петър за този инцидент. Урокът беше за покаянието и любовта; и Господ желаеше да възстанови Своя слуга. Петър, който горчиво плака веднага след като се отрече от Христос (Матей 26:75), беше предизвикан относно любовта си към Господ Исус. Връзката между тези три отричания и тези три въпроса (Йоан 21:15-19) е преднамерена. За вярващите провалът не води до автоматична дисквалификация, защото с нашия Господ винаги има път назад. Петър все още можеше да очаква с нетърпение да прослави Бога (Йоан 21:19). Въпреки толкова много катастрофални провали в миналото си, благодаря на Бога, че мога да гледам напред, виждайки себе си да се присъединявам към милиони други в отдаването на достойна хвала на впечатляващо величествения, Всемогъщ, Бог Създател в Неговото небе (Откровение 4-5).
Петър, първият проповедник, записан в Църквата (Деяния 2:14-41), говореше със силата на Светия Дух за това, което Бог беше направил и правеше. Стихове 22-24 са ключови: „> Израилтяни, чуйте тези думи: Исус от Назарет, Човек, засвидетелстван от Бога пред вас чрез чудеса, знамения и сили, които Бог извърши чрез Него сред вас, както и вие сами знаете, Него, предаден според определеното Божие намерение и предузнание, вие Го разпънахте и убихте чрез ръцете на беззаконници. Но Бог Го възкреси, като развърза родилните болки на смъртта, защото беше невъзможно Той да бъде държан от нея.“
Петър говореше от личния си опит с Господ Исус – каквото беше видял и чул. Сигурен съм, че той беше обмислил тези събития много и вероятно е имал дълги дискусии за тях с другите ученици. Сега той искаше другите да „се покаят и да се кръстят“ (Деяния 2:38). Както собственият му живот беше напълно променен, така той искаше и другите да бъдат обърнати.
Може би някои от тълпата търсеха да срещнат Исус, докато други бяха видели и чули, но все още не Му бяха повярвали. Петър виждаше своята задача да спечели колкото се може повече хора за християнската вяра – родени в спасителна вяра чрез нашия Господ Исус Христос. Това е и нашата дадена от Бога задача (Матей 28:16-20; Деяния 1:7-8).
Променящ живота за теб?
В тези шест примера можем да видим нещо от дълбокото и трайно въздействие на Господ Исус върху живота на Петър. Това промени живота му! Трябва редовно да проверяваме собствения си живот, за да сме сигурни, че продължаваме да „продължаваме“ – следвайки нашия Господ Исус отблизо, вървейки в правилната посока. Неговата цел винаги трябва да бъде наша, всеки момент от всеки ден!
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ:
- Ч. Х. Спърджън, Величие в мизерия, Том 2 (Единбург: Banner of Truth) стр. 109, проповед, изнесена на 12 февруари 1882 г.
- Училищен речник на Макмилан (Оксфорд) 2004.″
