Книгата на Исая често говори за мир, започвайки с Княза на мира в Исая 9:6 и завършвайки с „мир като река“ в Исая 66:12. Това са красиви препратки, но между тях има много пасажи като горния. Господ е обявил греховете на дома на Яков (58:1), и тук Той ясно показва, че е напълно способен да ги избави. Няма липса в Неговата способност да ги достигне, макар че са далеч от Него. Няма нищо лошо в Неговата способност да ги чуе, ако биха Го призовали в истина. И все пак те са избрали друг път. Те не желаят да изоставят греховете си, и това Го кара да скрие лицето Си и да откаже да чуе техните фалшиви молитви. Пречката е изцяло в тях, и така те не знаят пътя на мира.
По-късно този пасаж е цитиран в Римляни 3, за да покаже, че този проблем не е ограничен до древния Израел. Това е опит както на езичници, така и на евреи, естественото състояние на нашите сърца. Какво би било да намерим не само мир, но и пътя на мира! Да ходим с Княза на мира, да се наслаждаваме на мир като река – какво удовлетворение! И все пак този мир ни избягва, докато отказваме Божията покана да се върнем при Него.
Но Бог, Който е богат на милост, е решен да се справи с нашата безнадеждност. Исус Спасителят ни е посетил от висините „за да насочи нозете ни в пътя на мира“ (Лука 1:79). Богът на Библията не само знае къде може да се намери пътят на мира, но и ни води към него. Ако не можете да намерите този мир, не се отчайвайте. Самият Господ на мира ще покаже пътя (2 Сол. 3:16).
