Днес Антарктида е почти изцяло покрита с лед, както и голяма част от Гренландия.
Но знаехте ли, че тази голяма ледена покривка е съществувала и на много други места, като Южна Африка, Италия, Тасмания (Австралия) и дори Охайо (САЩ)? Откъде е дошъл този лед и къде е отишъл? Лед, лед и още лед.
Преди около 4500 години Бог съди греха на човечеството с всеобхватна водна катастрофа (Битие 6-9). Много учени, които вярват в Библията, обясняват, че този потоп е осигурил точно подходящите условия за образуването на голямата ледена покривка след това.
В началото на потопа, когато „изворите на голямата бездна“ се отвориха, гореща вода от вътрешността на земята бликна в океаните, като в крайна сметка покри сушата.
В края на потопа водите се оттекоха от сушата в океаните. Но те все още бяха по-топли, отколкото са днес, от цялата вулканична дейност, причинена от отварянето на „изворите“ и движението на земните маси.
Бидейки по-топла, водата в океаните се изпаряваше по-бързо, отколкото днес. Образуваха се облаци от водни пари, които се движеха над сушата, както виждаме в днешните метеорологични доклади. Но тези облаци бяха по-големи, носещи повече вода, от днешните облаци, защото имаше повече изпарение от океаните. Така че, имаше много повече сняг и дъжд през годините след потопа.
Също така, снегът падаше върху много по-голяма площ на места, където днес няма сняг. Това е така, защото вулканите бяха изхвърлили толкова много фин прах високо във въздуха, че слънчевата топлина беше блокирана от земята. Така че местата, които днес са топли, тогава бяха много по-хладни.
С целия вулканичен прах и облаци, които поддържаха земята хладна, снегът на земята не се топеше през лятото. Вместо това, той се превърна в лед и постепенно изгради дебели ледени покривки, които в крайна сметка покриха около една трета от сушата на земята!
След много години океаните се охладиха. Така с по-малко изпарение имаше по-малко снеговалеж. Също така, вулканите не бяха толкова активни и прахът се изчисти, позволявайки на слънчевата топлина да топи снега и леда всяко лято. В крайна сметка „ледниковият период“ приключи.
Като цяло, ледниковият период продължи около 700 години – 500 години за натрупване и 200 години за топене.
Някои части на света все още са покрити с лед, особено по и близо до заснежените планини. Често ледът се движи бавно по стръмните склонове. Тези ледници, както ги наричат, смилат скалата, по която пълзят, издълбават U-образни долини, оставят набраздени следи и също така пренасят купища счупени скали на дълги разстояния. Ето защо знаем, че някога е имало много по-големи ледени покривки, отколкото имаме днес. Виждаме характерните U-образни долини, набраздени следи и купища натрошени скали и камъни на много места по света.
Библията разказва за един от потомците на Ной (човек на име Йов), който вероятно е преживял последиците от ледниковия период. Бог попита Йов: „От чия утроба излезе ледът? И сланата на небесата, кой я роди? Водите са скрити като камък, и лицето на бездната е замръзнало“ (Йов 38:29-30).
