Тези стихове поставят кръста ясно пред душата. Мнозина са ги чели и никога не са го виждали; мнозина ги четат и досега и не го виждат. Тук се намират два нови факта, които кръстът и само кръстът може да обясни. Божията слава и неспособността на човека на земята дори да я погледне са стари факти; човек в Божията слава, там също като жив от смъртта, смъртта, чрез която Той прослави Бога и извърши изкупление за греха, и човек на земята, който вследствие на това има право и способност да я гледа непоколебимо, са новите неща, намерени тук.
Срещата на пророците с Божията слава
Ако се обърнем към Исая 6, там Божията слава донесе ужас, убеждение и самоосъждане в сърцето на истински Божи пророк: стих 5, „Горко ми! Защото съм загинал; понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни.“ Сякаш той каза: пророкът и народът са изложени пред Него и аз нямам основа; и поради това, което е, е направена разпоредба, както в стихове 6-7.
Горко ми! Защото съм загинал; понеже съм човек с нечисти устни и живея сред народ с нечисти устни.
Отново същото с Езекиил, както ни казва в глава 1 от своето пророчество, и след като го описва, казва в стих 28: „Това беше видът на подобието на славата Господна. И когато го видях, паднах по лицето си и чух глас на някой, който говореше.“ Няма никакво чувство за право, той пада по лицето си, не може да стои, няма място, на което да стои, затова падането му по лицето само изразява неговото морално състояние или положение.
Това беше видът на подобието на славата Господна. И когато го видях, паднах по лицето си и чух глас на някой, който говореше.
Обръщам се към Даниил и намирам същото при него, „много възлюбен човек“, какъвто беше, но когато видя, той ни казва: „не остана сила в мене; защото красотата ми се превърна в тление и не запазих никаква сила. Но чух гласа на думите Му; и когато чух гласа на думите Му, тогава бях в дълбок сън по лицето си, и лицето ми към земята. И ето, една ръка ме докосна, която ме постави на колене и на дланите на ръцете ми“ (Даниил 10:7-10).
не остана сила в мене; защото красотата ми се превърна в тление и не запазих никаква сила. Но чух гласа на думите Му; и когато чух гласа на думите Му, тогава бях в дълбок сън по лицето си, и лицето ми към земята. И ето, една ръка ме докосна, която ме постави на колене и на дланите на ръцете ми (Даниил 10:7-10).
Не е ли всичко това много поразително? Всеки от тези Божии служители – Исая, Езекиил, Даниил – сами декларират своята непригодност, както и своето усещане за нея, когато са в присъствието на Божията слава; и нека обърна особено внимание на този един момент: при всеки от тях не става въпрос за това какво са направили, а за това какви са били, и това, както им е било разкрито от Божията слава.
Видението на Стефан и силата на кръста
Сега, в поразителен контраст с всичко това, намирам в Деяния 7, че Стефан, не обзет или изненадан от Божията слава, така че да падне по лице и да каже: „Горко ми“, но изпълнен със Светия Дух, той сам поглежда непоколебимо към небето и вижда Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; няма страх или ужас, нито по отношение на това, което вижда на небето, нито по отношение на това, което се случва около него на земята! Каква прекрасна гледка, един беден, слаб, самотен човек, какъвто е, способен да гледа непоколебимо Божията слава и способен търпеливо да понася убийствената омраза на хората.
Ще кажеш ли, читателю мой, в какво се състои силата на Стефан в сравнение с неспособността на пророците от древността? Една дума ще отговори на въпроса, а именно КРЪСТЪТ – този Исус, когото Стефан видя в Божията слава, на кръста понесе целия Божи гняв срещу греха и така напълно и съвършено прослави Бога, че Бог Го прослави; Сам Той беше казал: „Ако Бог се прослави в Него, Бог ще Го прослави в Себе Си и веднага ще Го прослави“ (Йоан 13:32). И Писанието сега свидетелства за факта, а именно: „възкресен от мъртвите чрез славата на Отца“ (Римляни 6:4); „Бог, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава“ (1 Петър 1:21). Стефан вижда в Божията слава тогава своя Спасител; Той, същият Благословен, Който беше на кръста, понасяйки присъдата, и в този час беше изоставен от Бога, сега е видян от Стефан в Божията слава; кръстът на Господ Исус Христос беше това, чрез което Стефан имаше праведно право да гледа това, което можеше само да отблъсне преди смъртта на Христос; и от прославения Исус слезе този благословен Дух, Който сега обърна погледа на Стефан нагоре. Такава е тогава божествената пълнота на кръста на Господ Исус Христос.
Ако Бог се прослави в Него, Бог ще Го прослави в Себе Си и веднага ще Го прослави (Йоан 13:32).
възкресен от мъртвите чрез славата на Отца (Римляни 6:4); Бог, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава (1 Петър 1:21).
Този, Който някога беше разпънат там от човека, сега живее в сила, прославен от мястото, което зае като заместник на Своя народ, и те имат по силата на Неговата смърт праведно право, и чрез Светия Дух сила да гледат непоколебимо към небето.
Личността на Христос, Обгръщаща всяка благодат; Веднъж убит, но сега отново жив, На небето изисква нашата хвала.
О, насочи нашия искрен поглед, Толкова изцяло, Господи, към Теб; Че заети с Твоята красота, Никъде другаде да не виждаме.
