Специалистът по развитие на общности от голям университет разгледа въпроса „Как да постигнем общност днес“, като първо каталогизира по-ранни неуспешни опити. Когато представи своето предложение, уверената му нагласа не беше достатъчна, за да убеди аудиторията от преподаватели, социални работници и градоустроители. Едно конкретно изявление, което той направи, ги притесни: „Можете да постигнете успех, като слушате всички, като празнувате разнообразието от идеи и като намерите нов център за събиране на общността.“
Стана очевидно, че този специалист е в беда, когато някой от публиката попита: „Как е възможно хората да живеят в общност, когато единственото общо между тях е фактът, че нямат нищо общо освен местоположението?“ Неговият слаб опит да хвърли повече светлина върху темата само засили разочарованието на слушателите. Докато объркването нарастваше, умът ми беше привлечен от някои ключови характеристики на църковното общение, изложени в Деяния 2:42-47 (NIV), и колко по-висши са те от всеки суетен опит на човека да постигне общност.
Тези характеристики са:
- „Те постоянстваха в учението на апостолите... в общението... в разчупването на хляба и в молитвите.“
- „Всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо.“
- „Те даваха на всекиго според нуждата му.“
- „Те разчупваха хляб по домовете си и ядяха заедно.“
- „Те... ядяха заедно с радостни и искрени сърца.“
- Те бяха намерени „да хвалят Бога и да се ползват от благоволението на целия народ.“
- „И Господ прибавяше към тяхното число онези, които се спасяваха.“
Всред човешкото объркване и провал, Божията общност, Църквата, успява поради светлината, която Той хвърля върху постигането и ръководенето ѝ:
Ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг (1 Йоан 1:7).
За да научите повече за истинското християнско общение, прочетете „Акценти“ от този месец.
