Вина/Безнадеждност/Самоунищожение
В статия, озаглавена „Предразположеният към инциденти индивид“, която се появи преди време в Американски журнал за обществено здраве, известният психиатър д-р Франц Александър направи следното изявление: „В нашата настояща цивилизация е разпространено дълбоко вкоренено отношение, че страданието изкупва вината. Ако едно дете направи нещо нередно, то бива наказано. Чрез страданието, причинено от наказанието, то изкупва вината си и така си възвръща любовта на родителите си. Съвестта действа като вътрешен съдия, който изисква страдание за нашите грешки. Страданието облекчава мъките на виновната съвест и възстановява вътрешния мир.“
Нека разгледаме неговото изявление. Чувството за вина е старо колкото човечеството. Адам се е чувствал виновен. Каин е страдал за вината си. Оттогава човечеството страда в резултат на вина. Вярата, че „страданието изкупва вината“, в никакъв случай не е концепция на „нашата настояща цивилизация“. Тя е основно убеждение на човешката раса и няма нищо общо с цивилизацията. Дивите племена на човечеството са вярвали в същото от векове.
Вината – тоест чувството, че си направил нещо нередно, че си разгневил по-висша сила – е основно психическо отношение. Детето го усеща, преди напълно да научи кое е правилно и кое грешно. То го чувства първо към родителите си. Онези, които говорят за премахване на всички чувства за вина, като не преподават концепцията за грях, говорят глупости. Библията ясно посочва основната природа на греха и чувствата за вина, които произтичат от греха. Вярно е, че детето, което се чувства виновно, често облекчава чувствата си чрез наказание. Вярно е също, че децата и възрастните понякога се опитват да се накажат за чувствата си за вина. Но наистина е тъжен онзи човек, чиито чувства за вина са толкова големи, че доминират цялото му същество.
Такъв човек е уместно описан от Библията по следния начин: „Господ ще ти даде треперещо сърце, и изнемогващи очи, и мъка на душата. Животът ти ще виси на косъм пред теб; ще се страхуваш денем и нощем, и няма да имаш сигурност за живота. Сутрин ще казваш: „О, да беше вечер!“ А вечер ще казваш: „О, да беше сутрин!“ поради страха, който ужасява сърцето ти, и поради гледката, която очите ти виждат“ (Второзаконие 28:65-67 NKJV). Това е толкова вярна картина на човека, който е обзет от чувство за вина.
Много хора са склонни да признаят, че са сгрешили, че все още грешат и че се чувстват виновни за това. Въпреки това е обичайно хората да искат сами да изкупят виновните си чувства. Съпругът, който се ядосва на жена си, казва неприятни неща и след това излиза от къщата, успокоява съвестта си, като ѝ носи кутия шоколадови бонбони или букет цветя като мирно предложение.
Други могат да успокоят съвестта си чрез щедър дар за своята църква или любима благотворителна организация. Покаянието на Римокатолическата църква се предполага, че е механизъм за самонаказание за облекчаване на вината. Но преходната самоправедност, която идва с нашите усилия да облекчим собствената си вина, води само до гордост и още грях.
Има много, които се покайват и решават да се поправят, разчитайки на собствените си сили. Те презират помощта на другите и смятат, че да поискаш помощ е проява на слабост на характера. В своята гордост алкохоликът е склонен да приеме, че може да спре да пие без помощ. Има и много, които се стремят да се накажат за чувствата си за вина, и в своята безнадеждност и самоомраза извършват самоубийство.
Много хора се борят с чувството за вина, като се сравняват с другите. Те казват неща като: „Аз не съм толкова лош като този лицемер“ или „Техните грехове са по-големи от моите“, като по този начин се опитват да се оправдаят. Има и други, които смело се противопоставят на чувството си за вина в дух на бунт и гордост. За тези няма душевен мир.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ТЕЗИ ОПАСНОСТИ
Единственото решение за преодоляване на тези опасности за психичното здраве е библейското. Стих след стих ни учи, че прошката на греховете е възможна само чрез изкупителното дело на Христос на Голгота. А чувството за вина може да бъде преодоляно само чрез заслугите на изкупителното дело на Христос. Разгледайте тези стихове:
„Нека нечестивият остави пътя си, и неправедният – мислите си; нека се върне към Господа, и Той ще се смили над него, и към нашия Бог, защото Той ще прости изобилно“ (Исая 55:7). – „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). – „Ако някой съгреши, имаме Застъпник пред Отца, Исус Христос, Праведния. И Той Сам е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (1 Йоан 2:1-2). – „Той (Исус) беше наранен за нашите престъпления, Той беше смазан за нашите беззакония... и чрез Неговите рани ние сме изцелени“ (Исая 53:5). – Лечението за вината се намира в простата вяра в завършеното дело на Христос: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от вас; това е дар от Бога; не от дела, за да не се хвали никой“ (Ефесяни 2:8-9).
Истинското и трайно психично здраве произтича от чувството за единство с Бога. Това е убеждението на все по-голям брой психиатри и психолози. Но по-важното е, че това е ясното учение на Библията. Това осъзнаване на единството с Бога не може да бъде купено, спечелено или придобито по никакъв начин чрез никакво човешко дело.
Това е безплатен дар от Бога за всички, които признават греховете си, покайват се за греховете си и вярват в завършеното дело на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Почивайки напълно в Него, ние имаме този мир, тази увереност, тази сигурност и тази любов към Бога и към ближните си, която е същността на психичното здраве.
С това приключва тази поредица за Тайната на психичното здраве. Тайната на психичното здраве е достъпна от Grace & Truth под формата на брошура.
