Как да се справяме с разногласията между християни вярващи

Разногласия между отделни вярващи

Божието Слово ни учи, че не можем да ходим заедно, освен ако не сме съгласни (Амос 3:3). Какво означава „да се съглася“ и какво означава „да не се съглася“? Думата „съгласявам се“ в горния стих означава „да се фиксирам“ върху нещо и често се превежда другаде като „да се сгодя“, „да се събера“ или „да се срещна заедно“. Това просто означава, че решаваме заедно за определено нещо. Когато добавите „не“ към „съгласявам се“, това означава обратното: да не решавате заедно за определено нещо. Думата „разногласие“ не се появява в Библията, но принципът е налице.

Тази статия обсъжда как да управляваме разногласията, когато те възникват между отделни вярващи. Въпреки че някои от принципите са сходни при работа с невярващи, ние ще се съсредоточим върху отношенията между вярващите. За съжаление, Библията е пълна с истории за хора, които не са се съгласявали помежду си, от първата до последната книга – Битие до Откровение.

Нашето отношение

Може би най-важното нещо, за което трябва да мислим, когато не сме съгласни с някого, е нашето отношение. Притчи казва: „От гордост произлиза само раздор“ (13:10 KJV). Трябва да се запитаме: „Каква е мотивацията на сърцата ни?“ Наистина ли сме загрижени за предмета на разногласието или просто сме по-загрижени, че човекът не е съгласен с нас?

Гордостта предполага, че ние гледаме на себе си като по-добри от другите. Господ мрази гордостта (Притчи 8:13) и ние ще бъдем засрамени, ако я имаме (Притчи 11:2). Когато имаме разногласие, първо трябва да погледнем в сърцата си и да оценим дали проблемът е просто, че смятаме, че сме по-добри или че знаем повече от другия човек.

Противоположното на гордостта е смирението. Смирението означава да се поставям по-ниско от някой друг, да гледам на другите като по-добри или по-високи от себе си. Господ е учил, че трябва да бъдем смирени като малко дете (Матей 18:4), и тези, които са смирени, ще бъдат възвишени (Матей 23:12). Той ни дава благодат, когато имаме отношение на смирение (Яков 4:6), и ни се напомня, че трябва да имаме дух на кротост, когато си имаме работа с вярващи (Галатяни 6:1). Когато имаме разногласие с някого, първият въпрос, който трябва да си зададем, е: „Имаме ли правилното отношение към човека, с когото не сме съгласни?“

Струва ли си?

Наистина ли има значение въпросът, за който не сме съгласни? Понякога се оказваме в разногласие или спор с някого за нещо, което всъщност няма значение. Трябва да бъдем внимателни.

Когато започнем да имаме раздор или спор с някого, това е като когато човек започне да изпуска вода от нещо (Притчи 17:14). Веднъж започнало, може да излезе бързо и да излезе повече, отколкото е предвидено. Случвало ли ви се е да влезете в разногласие с някого и преди да се усетите, да казвате неща, за които по-късно съжалявате? Може би малко разногласие се е превърнало в голям спор? Този стих ни учи да бъдем много внимателни относно началото на раздора. Трябва да помислим дали въпросът е наистина важен – защото веднъж започнали, ситуацията може да се влоши. Господ Исус каза, че трябва да се съгласим с нашия „противник бързо“ (Матей 5:25), когато имаме не особено значими въпроси.

Трябва да имаме предвид края. Например, когато Павел и Варнава трябвало да вземат решение дали да вземат Марк със себе си на пътуване, те не се съгласили помежду си (Деяния 15:36-41). Това, което може би е започнало като просто разногласие, ги е накарало да се разделят един от друг, да тръгнат в различни посоки и да не работят отново заедно в служение на Господа. Въпреки че един от тях може да е бил прав, това, което подчертаваме с тази история, е да знаем докъде може да ни отведе едно разногласие и да се запитаме: „Струва ли си?“ Понякога може да си струва, но често не е така.

Има въпроси, по които трябва да не се съгласяваме

Понякога има нещо значимо, срещу което трябва да заемем позиция. Помислете какво четем в Галатяни за разногласието между Павел и Петър (2:11-14). В тази история намираме Петър, който вече не постъпва правилно в отношението си към вярващите езичници. Той е ял с тях, но когато някои евреи го посетили, той вече не ял с езичниците християни. Павел порицал Петър за промененото му поведение и Павел го направил пред всички присъстващи, защото грехът на Петър е бил публичен. Павел трябвало да не се съгласи и да посочи проблема на Петър. Апостол Павел не го е направил, защото е бил горд, а защото Петър е правил нещо нередно, което е наранявало други вярващи.

В различни моменти Господ публично не се е съгласявал. Спомнете си, когато Петър каза в Матей 26, че няма да се отрече от Господа, и Господ не се съгласи с него пред другите ученици? Тук и на други места намираме, че Господ не се е съгласявал с хората, когато това е било в техен най-добър интерес. Както виждаме, има случаи, когато е правилно да не се съгласяваме публично.

Във 2 Тимотей намираме, че има моменти, когато трябва да се отделим от вярващи, с които не можем да вървим заедно, защото не сме съгласни с тях по отношение на Божието Слово. Много е тъжно, ако нашите разногласия достигнат това ниво. В тези случаи трябва да се уверим, че не сме съгласни с правилни мотиви в сърцето си. Целта, дори в тази ситуация, е Бог да им даде „покаяние за познаване на истината“ (2 Тимотей 2:25).

Нашият подход

Когато установим, че не сме съгласни с някого по въпрос, който е достатъчно значим, за да го обсъдим с този човек, как да го направим? Ако отношението ни е правилно и сме в правилна позиция – смирени, а не горди – ще видим какво да правим в Писанието. Учим се, че трябва да бъдем нежни и търпеливи (2 Тимотей 2:24). Така трябва да се характеризира нашият разговор. Нежни ли сме с хората или се опитваме да ги прегазим с думите си? Речта ни „с благодат, подправена със сол“ (Колосяни 4:6) ли е или обратното?

Вероятно знаем, че начинът, по който говорим, често е по-важен от това, което казваме. Ако започнем разговор без благодат или започнем твърде агресивно, другият човек ще се съсредоточи върху това, а не върху това, за което всъщност говорим. Въпреки това, ако сме любезни в начина, по който говорим, и нежни в думите си, ще открием, че често е много по-лесно да проведем труден разговор с някого. Те са по-склонни да ни слушат, ако знаят, че ни е грижа за тях. Учениците знаеха, че Господ се грижи, и това Му позволи да им говори открито.

И така, ако знаем, че трябва да бъдем нежни, търпеливи и любезни, какво правим по-нататък? Матей 18:15-17 ни дава много добър модел за следване. Учим се, че ако някой ни прегреши, трябва да отидем и да поговорим с този човек насаме. Сега може да имаме разногласия с някого, който не ни е прегрешил; обаче принципът е същият. Когато имаме разногласие с някого, трябва да отидем и да поговорим с него или нея за това. Често, ако не обсъдим даден въпрос, той може да прерасне в голямо разочарование и да се влоши много. Това се случи с Давид и синовете му Амнон и Авесалом във 2 Царе 13–14. Когато съгрешиха, Давид не го обсъди с тях. В крайна сметка това доведе до още по-големи трудности между тях.

Забележете, че трябва да говорим с този човек. Често вместо това говорим с други хора за дадена ситуация. В Библията това се нарича „клеветник“, и когато правим това, причиняваме рани (Притчи 18:8, 26:22). Много по-добре е да отидем директно при човека, с когото имаме разногласие, и да поговорим с него насаме. Ако говорим с човека и разговорът не върви добре, тогава в Матей 18:16 намираме, че е добре някой да се присъедини към разговора с нас. Понякога се нуждаем от помощ и трябва да я поискаме.

Павел каза на църквата във Филипи, че е важно двамата души, които имат разногласие, да бъдат на едно мнение (Филипяни 2:2); той написа това на цялата група. Ако има разногласия между вярващи, трябва да ги разрешим според принципите, изложени в Писанието: първо говорете с човека насаме, след това вземете друг със себе си с цел да бъдем на едно мнение накрая.

След като говорим

Когато сме имали разногласие и сме го обсъдили, трябва да оставим разногласието зад гърба си. По-рано споменахме разногласието между Павел и Варнава относно вземането на Марк на пътуване. Четейки по-нататък, откриваме, че Павел помоли Тимотей да му доведе Марк, защото той ще бъде полезен в служението (2 Тимотей 4:11). В Лука 17:3-4 научаваме значението на прошката, и когато прощаваме, както се казва, „погребваме го в морето“. Не повдигаме въпроса отново. По същия начин Господ ни е простил.

Йосиф е чудесен пример за това за нас. Четем, че след като Йосиф и братята му обсъдили въпроса, който възникнал между тях, „той ги утеши и им говори любезно“ (Битие 50:21). Той не таеше злоба; всъщност им каза, че Бог е предвидил всичко за добро.

Няколко време след публичното разногласие между Павел и Петър, ги намираме да работят заедно. Петър говори високо за Павел, описвайки го като свой „възлюбен брат“ и човек, който има „мъдрост“ (2 Петрово 3:15). Той не таеше злоба и не казваше обидни неща за Павел. Когато имаме разногласие с друг вярващ, обсъдете го и го разрешете, след което не се задържайте повече върху него.

Не препъвайте никого

Първо Коринтяни 8 и 10 ни напомнят за важен принцип относно влиянието, което можем да имаме върху други хора чрез това, което правим. Ние сме призовани да се уверим, че не обиждаме нашия слаб брат. Дори когато може да имаме разногласие с някого по определен въпрос, важно е да не обиждаме нашия по-слаб брат. Павел каза, че няма да прави някои неща, за да не обиди брат си в Господа (1 Коринтяни 8:13). Напомня ни се: „Не гледайте всеки на своето, но всеки и на чуждото“ (Филипяни 2:4). Когато имаме разногласие, гледам ли на чуждото? Разногласието или начинът, по който се справям с разногласието с моя събрат вярващ, прави ли се по начин, който носи слава на Бога (1 Коринтяни 10:31)? Търся ли собствената си полза или ползата на другите (1 Коринтяни 10:33)?

Заключение

Научихме, че начинът, по който се справяме с разногласията с други вярващи, е много важен. Има моменти, когато е необходимо да се обърнем към легитимни проблеми, които възникват между вярващите, но това трябва да става с дух на благодат, нежност и кротост. Не трябва да правим нищо от гордост или мислейки, че сме по-добри от другите.

Когато се обръщаме към друг вярващ по някакъв въпрос, трябва да го правим по библейски начин, като говорим директно с другия човек и не сме клеветници. Ако обидим някого, трябва да поискаме прошка, и трябва да простим, ако някой ни е обидил. Като вярващи, Писанието винаги трябва да бъде нашият водач!