От: Дж. К. Райл
Ревност за Христовата чест
Ако обичаме някого, ние ревнуваме за неговото име и чест. Не обичаме да чуваме да се говори против него, без да се застъпим за него и да го защитим. Чувстваме се длъжни да поддържаме неговите интереси и репутация. Отнасяме се към човека, който се отнася зле с него, почти със същото неодобрение, сякаш той се е отнесъл зле с нас. Е, точно така е между истинския християнин и Христос. Истинският християнин гледа с благочестива ревност на всички опити да се омаловажи словото, името, църквата или деня на неговия Учител. Той ще Го изповяда пред князе, ако е необходимо, и ще бъде чувствителен към най-малкото безчестие, нанесено Му. Той няма да мълчи и да позволи делото на своя Учител да бъде опозорено, без да свидетелства против това. И защо е всичко това? Просто защото Го обича.
Желание за общение с Христос
Ако обичаме някого, обичаме да разговаряме с него. Разказваме му всичките си мисли и изливаме цялото си сърце пред него. Не намираме затруднения в откриването на теми за разговор. Колкото и мълчаливи и резервирани да сме към другите, намираме за лесно да разговаряме с много обичан приятел. Колкото и често да се срещаме, никога не ни липсва тема за разговор. Винаги имаме много да кажем, много да попитаме, много да опишем, много да съобщим. Е, точно така е между истинския християнин и Христос! Истинският християнин не намира затруднения да говори със своя Спасител. Всеки ден той има нещо да Му каже и не е щастлив, освен ако не го каже. Той Му говори в молитва всяка сутрин и вечер. Разказва Му своите нужди и желания, своите чувства и страхове. Иска съвет от Него в затруднение. Иска утеха от Него в беда. Той не може да не го прави. Той трябва да разговаря със своя Спасител непрекъснато, иначе би припаднал по пътя. И защо е това? Просто защото Го обича.
Копнеж за Христовото присъствие
И накрая, ако обичаме някого, обичаме да сме винаги с него. Мисленето, слушането, четенето и от време на време говоренето са добри по свой начин. Но когато наистина обичаме хората, искаме нещо повече. Копнеем да сме винаги в тяхната компания. Желаем да сме непрекъснато в тяхното общество и да общуваме с тях без прекъсване или сбогом. Е, точно така е между истинския християнин и Христос. Сърцето на истинския християнин копнее за онзи благословен ден, когато ще види своя Учител лице в лице и няма да излезе повече. Той копнее да приключи с греха и покаянието, и вярата, и да започне онзи безкраен живот, когато ще вижда, както е бил видян, и няма да греши повече. Той е намерил за сладко да живее чрез вяра и чувства, че ще бъде още по-сладко да живее чрез видение. Той е намерил за приятно да чува за Христос, да говори за Христос и да чете за Христос. Колко по-приятно ще бъде да види Христос със собствените си очи и никога повече да не Го напуска. Защо е всичко това? Просто защото Го обича.
Смело изповядване на Христос
Тези, които обичат Христос, никога не трябва да се срамуват да позволят на другите да го видят и да го знаят. Говорете за Него. Свидетелствайте за Него. Живейте за Него. Работете за Него. Ако Той ви е обичал и ви е измил от греховете ви в собствената Си кръв, никога не е нужно да се свивате от това да позволите на другите да знаят, че го чувствате и Го обичате в отговор.
Нека никога не мислим, че можем да обичаме Христос твърде много, да живеем за Него твърде задълбочено, да Го изповядваме твърде смело, да се отдаваме за Него твърде сърдечно! От всички неща, които ще ни изненадат в сутринта на възкресението, това, вярвам, ще ни изненада най-много: че не сме обичали повече.
Двама влюбени построиха два града. Любовта към Бога построи Йерусалим, а любовта към света построи Вавилон. Нека всеки човек се запита какво обича и ще разбере откъде е гражданин! – Свети Августин (354-430 г. сл. Хр.)
