Свещеническа служба в дома
За онези от нас, които са съпрузи, добре е да разгледаме за момент нашата свещеническа роля в семействата си. Има много уроци, които могат да бъдат намерени в лични изследвания на мъже като Ной, Авраам, Исаак, Яков, които ви насърчаваме да направите. Въпреки че тези мъже не са наричани „свещеници“, те са изпълнявали свещеническа служба в домовете си.
Всеки вярващ днес е свещеник, независимо дали е мъж или жена (1 Петрово 2:5,9). Както знаем, всички вярващи са равни пред Бога (Галатяни 3:26-28), но не всички вярващи имат една и съща функция или отговорност. Отговорният глава на дома е съпругът, точно както Христос е помазаният глава на Църквата (Ефесяни 5:23).
Когато разгледаме функциите на свещеник в Писанието, научаваме, че те са двойни: към Бога и към другите. В приложение, хоризонталната служба на свещеник има много характеристики, които са много полезни и предизвикателни за съпрузите днес. Свещеническата служба към другите е била основно характеризирана в пет области, които трябва да се случват в нашите домове:
- Застъпничество в молитва (2 Летописи 30:27),
- Предаване на благословение (Числа 6:22-26),
- Насочване на поклонението (Левит 1:9),
- Наставление в Писанието (Малахия 2:7), и
- Съдене на нещата по свят начин (Левит 13:2-3).
Свещенически език е използван в Ефесяни 5:25-27 (NKJV):
Съпрузи, обичайте жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети и очисти с водното умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка или нещо подобно, но да бъде свята и безупречна.
Христос предаде Себе Си! Стих 2 казва: „Ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас, принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.“ Ние, особено съпрузите, трябва да подражаваме на това жертвено даване. Освещаването, очистването и умиването са свещенически дейности, които са свързани с любовта „както Христос възлюби.“
Но как изглежда този вид свещеническа служба в дома? Адам (Битие 4:3-4) сигурно е научил децата си да се покланят на Бога, защото те са знаели да Му принасят приноси. Ной не само е служил на Бога, като послушно е построил ковчега и е въвел семейството си в него, но също така е принесъл всеизгаряния на Господа след потопа (Битие 8:20), като семейството му без съмнение е наблюдавало.
Погледнете също за момент Йов. Той „беше непорочен и праведен, и един, който се боеше от Бога и отбягваше злото“ (Йов 1:1). Като баща на седем сина и три дъщери, Йов редовно „изпращаше и ги освещаваше, и ставаше рано сутрин и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях“ (ст. 5). Неговата загриженост не беше само за техните външни действия; тя беше и за това, което бяха направили или казали в сърцата си. Йов обичаше децата си с оглед на Божиите неща.
„Учете децата си“ се появява многократно във Второзаконие. Уставите и праведните съдби на Бога бяха пред народа, на който беше казано да се пази и да учи това, което е от Бога, на децата си и внуците си (Второзаконие 4:9). По-късно на народа беше казано:
Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила. И тези думи, които ти заповядвам днес, да бъдат в сърцето ти. Да ги поучаваш прилежно на децата си и да говориш за тях, когато седиш в къщата си, когато вървиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш (Второзаконие 6:5-7).
Отново, във Второзаконие 11, на хората беше наредено да се придържат здраво към думите на Господа и „да ги учите на децата си“ (ст. 19). Ефесяни 6:4 добавя предупреждение със същото наставление:
Бащи, не дразнете децата си, но ги възпитавайте в учението и наставлението на Господа.
Притчи 4 е един пример за бащино наставление към сина му.
Нека също така да отбележим, че бащата трябва да „управлява собствения си дом“ по правилен начин, ако иска да „се грижи за Божията църква“ (1 Тимотей 3:4).
Нека всички „размишляваме“ върху Божието Слово, „внимаваме“ за себе си и „продължаваме“ в Неговото учение (1 Тимотей 4:15-16), служейки Му като свещеници в ролите, които Той ни е дал.
