Лицемерието е да изглеждаш нещо, което не си, или да казваш едно, а да правиш друго. То изисква стандарти от другите хора, докато самият ти не се придържаш към тези стандарти. В света на изкуството това е „фалшификация“. В бизнеса е „измама“. За парите е „фалшификат“. За стоките е „евтина имитация“. За хората, които са лицемери, се казва, че „живеят в лъжа“. Новозаветната гръцка дума hupokrites представя сценични актьори зад маски, играещи роли. Нищо чудно, че никой не харесва лицемер!
Искреността или правдивостта е обратното на лицемерието. В Близкия изток означава „без восък“. Големи водни стомни, зири, които се продават в Судан, се тестват чрез прилагане на топлина. Всеки восък, използван от грънчаря за прикриване на пукнатини, се стопява, разкривайки истинската стойност на стомната. Животът на лицемера има много восък, който крие недостатъци. Моят речник казва, че лицемер е „човек, който се преструва, че е това, което не е“.
Предупрежденията на Исус
В Проповедта на планината Исус предупреди срещу благотворителното даване, молитвата и поста, за да „бъдат видени от хората“ (Матей 6:2,5,16 NIV). Търсенето на похвала от общността за лична набожност е грубо. Вечната награда на Небето се съди от Бог, нашия Отец, а не от широката общественост. Той вижда както нашето публично, така и частно християнство (Матей 6:4,6,18). Той награждава нашето управление на дарове и благодати повече, когато се извършва тайно. Искреността, независимо дали е тайна или публична, е това, което Бог иска.
В Матей 7:5 Исус предупреди срещу осъждането на друг, без първо да се направи самоизследване. Освен че пречи на ясната визия, необходима за помощ на някой друг, наличието на „греда в собственото ти око“ комично подчертава очевидна невъзможност. Исус иска да се занимаваме със собствената си работа, преди да се месим в тази на другите. Подредете собствената си къща, преди да започнете със съседната. Това ще повлияе на вашата небесна награда (7:2).
В Лука 12 Исус отново използва думата „лицемер“. Стихове 1-3 учат, че лицемерите крият истинската си същност, но Той потвърди, че в крайна сметка ще бъдат разобличени от Бога. В 12:56 Исус предупреди, че преструването на интерес към Божиите неща е опасно лицемерие. Хората в тълпата, следваща Исус, можеха да предсказват времето, като четяха знаците в небето. Въпреки това, те не обръщаха достатъчно внимание на личността и делото на Исус; те пропуснаха знаците на Спасителя. Много от тези, които днес се наричат християни, може да са измамници – евтини имитации на истински християнски ученици. Какво би казал Исус за нас?
Веднъж на индонезийски пазар един мъж се опита да ми продаде изваяна статуя от абанос. Цената падаше все повече и повече, тъй като аз отказвах да купя. Когато започнах да си тръгвам, мъжът ми натика статуята в ръката, казвайки: „Добре. Можеш да я имаш за твоята цена.“ Платих му, мислейки си за добрата си сделка! Едва когато се прибрах вкъщи, осъзнах, че изваяната статуя, която мъжът ми беше дал, не беше абаносовата, за която се бяхме пазарили! Той хитро я беше заменил с такава, направена от по-евтино дърво, оцветено да изглежда като абанос! Пазя я, за да ми напомня да бъда истински християнин, а не евтино копие!
Квасът на фарисеите
Има поне четири случая, в които Исус нарича фарисеите и учителите на Закона „лицемери“, понякога с много описателни прилагателни. В Лука 12:1 Исус предупреди Своите ученици: „Пазете се от кваса на фарисеите, който е лицемерие.“ Необходими са определения за „фарисей“ и „квас“, за да ни помогнат да разберем значението на това. Фарисеят е бил член на еврейска секта, която е преподавала Мойсеевия и равинския закон, и строго спазване на еврейските традиции. Квасът, при подходящи условия, ще втаса тесто за хляб или ще ферментира захари за бира и т.н.
Исус казваше на Своите последователи да не се обвързват с опити да спазват старозаветния закон. Прекомерната концентрация върху една част от Закона ще попречи на християнското ученичество. Той каза: „Пазете се“ (12:1). Както нощен пазач наблюдава имението на своя работодател, правейки това, което би направил господарят му, ако беше там, така и учениците трябва да се пазят от най-малкия признак на лицемерие в собствения си живот. След като квасът попадне в тестото, той се разпространява навсякъде, превръщайки се в неизбежно влияние. Той не може да бъде отстранен, затова трябва да бъде предотвратен в източника си.
Три примера
Матей 15:1-20, Марк 12:13-17 и Лука 13:10-17 дават примери за фарисеите, които се сблъскват с Исус относно тяхното тълкуване на Закона в сравнение с Неговата и практиката на Неговите ученици: Неговите ученици са били видени да ядат без церемониално измиване на ръцете; позицията на Исус относно плащането на данъци на Цезар е била тествана; изцелението на саката жена в събота е било критикувано. Във всеки от тези случаи реакцията на Исус е била поучителна: „Вие обезсилвате Божието слово заради вашата традиция“ (Матей 15:6).
• Церемониално измиване
Фарисеите и учителите смятаха, че спазват Божието Слово. Но Исус видя, че тяхното послушание към Бога е само повърхностно. „Тези хора Ме почитат с устните си, но сърцата им са далеч от Мен“ (Матей 15:8), предупреди Той, цитирайки Исая 29:13. Тъй като любовта към Бога е нашият най-голям приоритет, лесно е да разберем защо нашият Божествен Любим поглежда в сърцата ни! Исус каза това за суетното поклонение на фарисеите: „Вие сте изоставили Божиите заповеди и се държите за човешките традиции“ (Марк 7:5-9).
Любимият на християнина е Исус. Той винаги е по-важен от Закона и Пророците. Той дойде да ги изпълни и точно това направи. Открих, че мога да живея и да се покланям с християни, които не вярват точно като мен, когато се концентрирам върху моята любов и тяхната любов към нашия Господ. Това е сърцевината на християнското единство (Матей 22:34-40). Матей ни предупреждава, че някои лицемери са слепи за собствената си позиция. Това е опасно, тъй като Бог обещава да изкорени хора, които не са Негови (Матей 15:13-14). След предупреждението за изкореняване, ключът към идентифицирането на лицемерието е това, което идва „от сърцето... и... от сърцето“ (15:18-19). Лицемерите не обичат Исус. Истинските християни обичат. Може да се разбере кого обичаме по това колко време свободно отделяме на нашата любов. Отделяме ли повече време на любовта към Исус или на спазването на всяка буква от Закона?
• Плащане на данъци
В отговор на коварен въпрос за плащането на данъци на Цезар, Исус каза: „Отдайте на Цезар цезаревото и на Бога Божието“ (Марк 12:17). Трябва да плащаме това, което се дължи на властите. Това е част от отдаването на Бога това, което Му се дължи, защото правителствата, добри или лоши, са Негови служители (Римляни 13:1-7). Но Исус подчерта лицемерието на питащите. Тези фарисеи и иродианци използваха подвеждащ въпрос, за да хванат Исус да заеме инкриминираща страна, или с евреите, или с римляните. Но Той видя в сърцата им и „знаеше тяхното лицемерие“ (Марк 12:15). Това трябва да ни предизвика. Какво вижда Исус в нашите сърца?
• Работа в събота
Управителят на синагогата напомни на хората, че има шест работни дни и един ден за почивка. Исус току-що беше излекувал саката жена в събота, нарушавайки Божиите правила, както ги виждаха хората. В Лука 13:15 Исус ги нарече лицемери, защото техните лични дребни задачи (развързване на вол, поене на магаре) издаваха тяхното тълкуване. Лицемерите имат по-строги правила за другите, отколкото за себе си. Жената, която Исус излекува, беше „освободена от това, което я свързваше“ (13:16). Тази духовна победа беше по-важна от легалистичното спазване на съботната почивка. Лицемерните противници на Исус „бяха унижени“ (13:17). Срамуваха ли се достатъчно, за да се покаят за лицемерието си? Не ни е казано.
За щастие, прошката е достъпна. Ако сме лицемери, не е нужно да оставаме лицемери:
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:9).
Изповедта е очистване. Духът на Закона е причината за създаването на законите. Следвайте духа и не бъдете лицемерно обсебени от буквата на Закона.
Фарисеите
В Матей 23:1-39 Исус говори на тълпите и на Своите ученици за фарисеите. Той използва силно описателни фрази, за да опише онези, които „не практикуват това, което проповядват“ (23:3). Според Исус те са били: самовъзвеличаващи се (12), лицемери (13, 15,23,25,27,29), синове на ада (15), слепи (16,17,19,24,26), змии (33) и убийци (35). Това беше суров разговор от нашия Господ. Виждаме как лицемерието разпали Неговия праведен гняв. „Всичко, което правят, е направено, за да го видят хората“ (23:5). Тяхната самонадеяност беше точно обратното на истинското християнско отношение. Нашият Бог заслужава цялото ни поклонение, хвала и слава! Като Негови служители, ние не трябва да отнемаме нищо от Божията слава.
Когато Бог погледне в сърцата ни, какво вижда Той? Самовъзвеличаващи ли сме се или саможертвени, лицемерни или автентични, слепи водачи или проницателни лидери, слепи глупаци или мъдри християни, търсещи високи позиции или смирени служители, убийци или тези, които носят изобилен живот на другите? Лицемерието налага „тежки товари“ (23:4). Бог ще съди всяко лицемерие (23:33-39; 24:51).
Лицемерието в ранната църква
Анания и Сапфира „излъгаха Светия Дух“ и „се съгласиха да изпитат Духа Господен“ (Деяния 5:1-11). Думата „лицемер“ не се използва тук, но те определено се опитаха да изглеждат нещо, което не бяха. Колко глупаво е да се опитваш да измамиш всезнаещия Бог! Петър го определи като дейност на Сатана (5:3). Бог се намеси и ги порази до смърт (5:5,10). Нищо чудно, че „голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха за тези събития“ (5:11). Забележете колко сериозно Бог гледа на нашите опити да бъдем нещо, което не сме.
Петър и Варнава (Галатяни 2:11-21) се оттеглиха от общуването с езичниците след влиянието на „групата на обрязаните“ юдаисти. Дори тези високоуважавани християнски водачи, които бяха използвани от Бога, все още не бяха готови да бъдат напълно „разпънати с Христос“ (2:20). Те искаха да бъдат в добри отношения с всички, докато Бог ги призоваваше да заемат позиция, непопулярна за някои. Слава Богу, Павел устоя в тази много трудна конфронтация.
Дали Петър е имал предвид този инцидент, когато е писал:
Затова отхвърлете всяка злоба и всяка измама, лицемерие, завист и всякакви клевети (1 Петрово 2:1)?
Той знаеше, че християните трябва да живеят като чужденци в света, по-загрижени за небето, отколкото за земята. Животът е твърде кратък, за да се толерира лицемерието за много дълго време.
Павел ни предупреди, че последните дни ще се характеризират с фалшиви учители и „лицемерни лъжци“ (1 Тимотей 4:2). Легалистичните тенденции, които поставят външния вид над искрената любов към Бога, трябва да се избягват. Благочестивият живот (4:7-8) е нашата вътрешна преданост към Бога, която се проявява публично. Не ритуалистичните, външни практики, които се вкореняват в нас, ни правят по-добри християни.
Никой не харесва лицемер. Никой не иска живот, който е фалшификат, измама, имитация, евтина имитация или жива лъжа. Не харесвам пластмасови цветя, колкото и реалистични да изглеждат. Намирам ги за разочароващи на масите в ресторантите, в домовете и църквите. Истинските цветя са живи! Те се огъват от вятъра. Те излъчват приятни аромати. Те показват цветовете на живота, които никога не могат да бъдат лицемерно фалшифицирани. Истинските цветя блестящо правят това, което Създателят е възнамерявал да правят (Матей 6:28-29).
Какво мислят за нас нашите приятели, съседи и Бог? Истински ли сме или имитация? Основното ограничение на имитацията на цвете е, че не може да се възпроизвежда. Нека животът ни бъде толкова истински, че другите да изберат да станат автентични последователи на Исус заради истината, която виждат в нас. Лицемерието не заблуждава Бога, така че защо да заблуждаваме себе си?
