ВЪПРОС: Клюкарството грях ли е? Ако е така, защо толкова много християни се занимават с него, особено когато се твърди, че един от техните водачи е паднал?
ОТГОВОР:Библията казва много малко за клюкарството, но това, което казва, със сигурност не препоръчва тази практика на никого. Думата се използва само веднъж в Новия завет, във връзка с по-млади вдовици в 1 Тимотей 5:11-15.
Там имаме Божиите наставления относно по-младите вдовици, определено тези под шестдесет години и очевидно тези в детеродна възраст. Те са насърчени в стих 14 да „се омъжват, да раждат деца, да управляват дома, да не дават никаква възможност на противника да говори укорително.“ Сред причините, дадени за тези наставления, е тяхната склонност да стават своеволни против Христос, „да бъдат безделни, да се скитат от къща на къща, и не само безделни, но и клюкарки и бърборки, говорейки неща, които не трябва“ (5:13). От този стих е ясно, че клюкарството е грях в Божиите очи, грях, който Той иска Неговият народ да избягва. Бог не е лицеприятен. Той не действа по двоен стандарт, така че клюкарството в никакъв случай не е просто грях, който по-младите вдовици трябва да избягват, а грях, който всеки от нас трябва да избягва.
Но нека не гледаме само на единствения стих, който директно използва думата „клюка“; нека разширим погледа си към някои други стихове, които ни дават указания за използването на езиците ни. Старозаветната книга Притчи изобилства с такива стихове. По-голямата част от Яков 3 е посветена на правилното използване на езиците ни. Господ Исус ни казва както в Лука 6:45, така и в Матей 12:34, че от изобилието на сърцето устата говори. Ако следваме наставлението от Филипяни 4:8, пълните ни сърца ще накарат езиците ни да говорят положителни неща. Там четем: „Накрая, братя, всичко, което е истинно, всичко, което е почтено, всичко, което е справедливо, всичко, което е чисто, всичко, което е любезно, всичко, което е с добра репутация, ако има някаква добродетел и ако има нещо похвално – размишлявайте върху тези неща.“
Ефесяни 4:17-5:21 ни дава също много практични наставления. Казано ни е да съблечем стария човек и да облечем новия човек, да отхвърлим лъжата и да говорим истината с ближния си. „Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но само такава, която е добра за необходимото назидание, за да дава благодат на слушателите... Всякаква горчивина, гняв, ярост, крясъци и злословия да бъдат отстранени от вас, заедно с всякаква злоба“ (4:29,31 NKJV). Има неща, които са подходящи за светиите, и много неща, които не са. Трябва да разберем какво е приемливо за Господа и да го правим. „Плодът на Духа е във всякаква доброта, праведност и истина“ (5:9).
Разбира се, ако един църковен водач е паднал и е виновен, това трябва да ни смири дълбоко. Когато трябва да се справим с греха, нека това да стане по благочестив и праведен начин. И Яков, и Петър ни напомнят това, което вече намираме в Притчи, че „любовта покрива множество грехове“ (Яков 5:20; 1 Петър 4:8; Притчи 10:12). Любовта със сигурност не клюкарства за тях. Клюкарството никога няма предвид най-добрите интереси на този, за когото се клюкарства. Независимо дали съзнателно или подсъзнателно, клюкарството се стреми да изгради образа на клюкаря за сметка на този, за когото се клюкарства.
Знаейки, а не просто предполагайки, че Петър ще Го отрече същата вечер, Господ Исус го предупреди и го увери, че се е молил за него, за да не отпадне вярата му. След възкресението Си Господ възстанови Петър насаме и публично. Никога повече в Божието Слово не беше споменат провалът на Петър, нито от Господ, нито от неговите събратя апостоли. Нека се поучим от това и приложим на практика наученото.
