Независимост от Бога
В първите десетина глави на Библията четем за три събития, които характеризират отношението на поколенията от онова време към Бога. Първо, Адам и Ева се усъмниха в Бога и се поддадоха на въпроса на Сатана: „Наистина ли Бог е казал?“ (Битие 3:1). След това имаме поколението преди потопа, чиито сърца бяха насочени към злото и в резултат на това земята се изпълни с насилие. След потопа виждаме онези, които започнаха да строят Вавилон и неговата кула, без дори да признаят съществуването на Бога. Духовната регресия, наблюдавана в тези три примера, ясно отразява състоянието на света днес.
Божиите наставления
Кое беше първото наставление, дадено ни някога от Бога? Не беше за плода от Дървото на познанието на доброто и злото. По-скоро беше: „И Бог ги благослови, и Бог им каза: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете; владейте над рибите морски, над птиците небесни и над всяко живо същество, което се движи по земята“ (Битие 1:28). Тази заповед от Бога да напълнят земята беше повторена на Ной след потопа: „И Бог благослови Ной и синовете му, и им каза: „Плодете се и се размножавайте, и напълнете земята“ (Битие 9:1).
Бог никога не е давал заповед, която да не е за наша полза, и когато ни е помолил да напълним земята, това е било, защото Той познава сърцата ни и нашите склонности. Хората са най-щастливи, когато осъзнават своята зависимост от Бога и живеят в доброто на тази зависимост. Без това бързо започваме да си влияем негативно и да се убеждаваме взаимно, че можем да бъдем самодостатъчни – че нямаме нужда от Бога. Това започва със съмнение в Бога и води до непокорство и противопоставяне на Бога. За съжаление, гордостта на човешкото сърце отива още по-далеч и съзнателно решава да отрече, че Бог изобщо съществува.
Противопоставяне на Божието слово
Историята за Вавилонската кула е пример за такова отношение. Четем: „И цялата земя имаше един език и един говор. И като пътуваха от изток, намериха равнина в земята Сенаар и се заселиха там. Тогава си казаха един на друг: „Елате, да направим тухли и да ги изпечем добре.“ Имаха тухли вместо камъни, и асфалт вместо хоросан. И казаха: „Елате, да си построим град и кула, чийто връх да стига до небесата; да си направим име, за да не бъдем разпръснати по лицето на цялата земя“ (Битие 11:1-4).
Без ползата от изричното Божие наставление, първо към Адам, а след това към Ной, този разказ изглежда доста безобиден и безвреден. Не е ли хубаво, че хората имат чувство за единство, че искат да живеят заедно и че са трудолюбиви в използването на ресурсите, които Бог е създал, за да установят някакъв ред? Всичко е съвсем нормално, освен едно нещо: то е ясно и арогантно противно на това, което Бог е казал. Намеренията им не дават извинения: те не искат да бъдат разпръснати. Мотивът им е изрично да направят обратното на това, което Бог е казал, без да Го вземат предвид, тъй като целта им е била да си направят име! Имайте предвид, че това не е много след потопа.
Тяхната низходяща спирала, докато се стремяха да се издигнат, доведе тези хора до това да изтрият Бога от паметта си и да Го заменят със собствените си идеали. Те създадоха своя собствена система, която изобщо не включваше Бога. Не рисува ли това ярка картина на отношението на хората в света днес? Хората дори не искат да обмислят Бога. Те отказват изобщо да Го признаят, предпочитайки да установят системи, които не включват понятие за Бог и са ясно в опозиция на Неговите пътища.
Какво кара хората да се противопоставят на Бога?
Кой е виновен за това отношение? Хората във Вавилон може да са се опитали да посочат с пръст околните, както Адам направи с Ева, а Ева със змията. Но всеки е отговорен за собствените си действия. Нимрод може да е повел атаката (прочетете Битие 10:8-10), но всички ясно са били в това по избор, както виждаме в текста: „те пътуваха“, „те се заселиха“ и „нека ние строим“, „нека ние си направим име“ (Битие 11:2-4). Следването на грешни човешки същества и заблудено общество не е извинение. Може да се окажете под натиск от лекотата да правите неща като света, но да излезете в непокорство никога няма да бъде правилното решение.
Нито пък можеха да се позоват на невежество, сякаш не са били научени на Божиите пътища. Може да не са имали Библията като нас, но са имали преки разкази за Божиите преки намеси. Преди потопа дори бащата на Ной, Ламех, би могъл да говори с Адам, за да получи разказ за това, което Бог му е разкрил. След потопа, с кого биха могли да седнат хората? Сим е живял до 150 години след раждането на Авраам, много по-късно от събитието във Вавилон. Това означава, че тези във Вавилон биха могли да получат свидетелство от очевидец от някой, който е бил на ковчега и би могъл да свидетелства за Божия съд и благодат в собствения си живот.
Нямаше извинение и днес не е по-различно! Коя епоха е имала достъп до Божието Слово толкова, колкото ние? Истинският виновник е гордостта. Има отношение на желание да бъдеш независим от Бога, и независимо дали това е казано или не, действията говорят сами за себе си.
Божията благодат и милост
За щастие, Бог не се отказа от тях, нито от нас. Следващите стихове демонстрират Неговото търпение и дълготърпелив характер. Те показват Неговия интерес към това, което правим. И когато действията ни са в разрез с Бога, Той е милостив. Красиво е да се размишлява върху мислите на Господа към онези, които Той е създал по Свой образ – Той се радва на обитавания свят и се наслаждава на човешките синове (Притчи 8:31).
Господ гледа от небето; Той вижда всички човешки синове. От мястото на Своето жилище Той гледа всички жители на земята; Той оформя сърцата им поотделно; Той разглежда всичките им дела (Псалм 33:13-15).
Господ не дебне, за да намери някого, когото да накаже. По-скоро, Той се интересува от всичко, което правим, и е бърз да прости, да покаже милост и да възстанови, ако сърцето е готово. Неговата оценка и последващи действия в разказа за Вавилонската кула показват това ясно:
Но Господ слезе да види града и кулата, които човешките синове бяха построили. И Господ каза: „Наистина, хората са едно и всички имат един език, и това е, което започват да правят; сега нищо, което предложат да направят, няма да им бъде отказано. Елате, да слезем и там да объркаме езика им, за да не разбират един друг речта си.“ Така Господ ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя, и те престанаха да строят града. Затова името му се нарича Вавилон, защото там Господ обърка езика на цялата земя; и оттам Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя (Битие 11:5-9).
Тук имаме някакъв човешки език с идването на Господа (Йехова). Той е вездесъщ и не е нужно да „ходи“ никъде, защото Той вече е там, но идеята е, че тук Той е оценил въпроса отблизо и ни е дал разказа за него от Своята всезнаеща перспектива. Спомнете си също, че има общение в Божеството относно загрижеността за този народ, както виждаме във фразата „нека Ние“. Лицата на Троицата са включени в единство, както бяха при сътворението, включително когато бяха създадени хората (Битие 1:26).
Едва ли можем да разберем какво намира Бог за интересно в такова заблудено създание, защото нашият типичен отговор към Всемогъщия Създател е неверие, незаинтересованост и безчестие. Но хвала на Господа, защото Той се интересува от делата на хората и не ни оставя просто на нашата собствена разруха и гибел. Когато Адам и Ева съгрешиха, те не търсеха Бога; Той ги търсеше. Когато Каин съгреши, Бог се обърна към него. Когато злото проникна в човешкия род, никой не извика към Господа, но Той се съсредоточи върху малкото добро, което беше останало, и по благодат не угаси малкия, димящ лен или жаравата на Ноевото семейство (вижте Исая 42:3; 2 Царе 14:7).
При Вавилонската кула също виждаме милост! Когато хората заслужаваха съд, Бог в Своето велико дълготърпение ги изпрати в различни посоки, като им даде различни езици. Неговите цели щяха да бъдат постигнати и земята щеше да бъде напълнена, въпреки това, което хората бяха планирали или измислили. Сцената би изглеждала като пълно объркване, както подсказва името Вавилон, но Бог беше в пълен контрол. Той установяваше ред чрез това, което външно изглеждаше хаотично. Божият ред щеше да покори земята, докато хората се размножаваха.
В по-голям мащаб целият свят беше изгубен в грях и не можеше да направи нищо, за да се справи със ситуацията си. Когато нямахме надежда, Бог слезе като въплътен Син и стана свидетел как грехът беше обхванал света. Вместо да съди света, Той дойде да го спаси. Четем:
Какво е човек, та да го помниш, и човешки син, та да го посещаваш? (Псалм 8:4) Бог не изпрати Своя Син в света, за да осъди света, но за да може светът чрез Него да бъде спасен (Йоан 3:17). По приложение, Бог иска и небето да бъде изпълнено с хора от всяка нация и език. Това е Божият ред за скоро идващ ден, и Неговият интерес към делата на човешките синове Го накара да изпрати Своя възлюбен Син, за да направи това възможно. Въпреки че светът не се грижи за Бога или Неговия Син Исус Христос, и състоянието около нас изглежда доста хаотично, бъдете сигурни, че Бог действа и Неговата благодат е активна.
Неговите цели се осъществяват и множеството езици в този свят не са пречка за Него. Всъщност, отново виждаме объркване от множеството в Деяния 2:6 поради различните езици. Там Бог го използва като възможност за всеки от тях да чуе чудните Божии дела на собствения си език, след като Светият Дух слезе и изпълни къщата.
Предстоящото хилядолетно време ще бъде сцена, където много езици ще бъдат представени от онези, които ще дойдат да се поклонят на Царя на царете и Господа на господарите, докато царува праведността (вижте Захария 8:23). И за вечността ще пеем новата песен като изкупени „от всяко племе, език, народ и нация“ (Откровение 5:9).
Божиите уроци за нас
За вярващите, урокът, който трябва да научим, е, че отдалечаването от Господа може да започне малко, когато започне съмнението, но може да се разпространи бързо, когато се появи гордост – в рамките на едно поколение или едно сърце. Трябва да останем близо до Господа и да направим всичко възможно, за да поддържаме тази връзка здрава. Прекарвайте време с Господа. Той се радва на вас; няма ли и вие да се радвате на Него?
Посланието към невярващите грешници е, че Бог се интересува от вас, дори ако вие не се интересувате от Него. Той се обръща към вас. Вместо да се опитвате да си направите име, обърнете се към Него и бъдете спасени!
И в никой друг няма спасение; защото няма друго име под небето, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим (Деяния 4:12).
За да извлечем максимума от времето за посвещение, трябва да се научим да чакаме Бога. Ако прекарваме достатъчно време в изучаване на Библията, медитация и молитва, ще знаем, че сме били в Неговото присъствие. Само тогава можем да изпитаме допълнителна сила и святост през целия ден.
За съжаление, много християни остават духовни бебета, защото не остават достатъчно дълго с Бога, за да почувстват Неговата любов и да усетят Неговата сила. Те биха Го познавали по-добре и биха разбирали Неговото Слово по-ясно, ако бяха по-малко прибързани в Неговото присъствие. —Фред Нимайер
