Някои мисли върху Псалм 2
Псалм 2 започва с въпроса: „Защо се бунтуват народите и племената замислят суетни неща?“ (ст.1 NKJV). Виждаме част от това в наши дни, но крайното няма да се случи, докато Господ не дойде за Църквата (1 Солунци 4:13-18). Вярващите ще бъдат отведени от тази сцена и променени, в миг на око (1 Коринтяни 15:51-57). Междувременно царете и водачите на земята „се събират и ... се съветват заедно против Господа и против Неговия Помазаник“ (Псалм 2:2). Невярващите хора на света имат зло желание, не желаейки Бог да царува над тях (ст.3). Те го казаха за Господ Исус, когато убедиха Пилат да Го разпъне (Марк 15:12-14; виж Лука 19:14).
Има една поговорка: „Който се смее последен, се смее най-добре.“ Идеята е, че последният, който се смее, е успял, когато другите не са мислили, че ще успее, смеейки му се преди това. Тези, които не искат Бог, се смеят днес, но Бог ще се смее последен (Псалм 2:4). Светските хора са ни се подигравали – на Божия народ – в продължение на много години, и в Него ние също, в известен смисъл, ще се смеем последни.
Бог ще говори в Своя гняв. Чрез вяра в Христос, аз съм на правилната страна с Бога, в Неговата благосклонност. Божият гняв няма да ме достигне. Ами ти? Защитен ли си от кръвта на Исус Христос, приел ли си Божието предложение за спасение чрез Неговия Син?
Чрез псалмиста, Бог Отец пророчески заяви: „Аз поставих Моя Цар на Моя свят хълм Сион“ (ст.6). Има много спорове за това колко от Йерусалим принадлежи на евреите и колко на палестинците, но този град, този свят хълм, принадлежи на Бога. Той в крайна сметка ще постави всичко на мястото му. Това ще бъде направено чрез Царя – Господ Исус Христос (виж Откровение 19:11-16). Помнете, дори мъдреците от изток нарекоха Господа „Цар на юдеите“ (Матей 2:2). Въпреки това, Той все още не е заел публично тази позиция, защото беше необходимо първо да дойде кръстът.
В Псалм 2:8-9 е записано, че Отец казва на Исус Христос: „Искай от Мене и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство и краищата на земята за Твое притежание. Ти ще ги строшиш с желязна тояга; ще ги разбиеш на парчета като грънчарски съд.“ Виждаме това да се случва в Откровение 19:15, когато Синът – Царят на царете и Господ на господарите, Христос Исус – „ще управлява с желязна тояга.“
След като говори за тези неща, псалмистът ни казва да „бъдем мъдри“ (Псалм 2:10). Да бъдем мъдри означава, че ни е дадена определена власт и трябва да имаме правилната перспектива. Това изисква наставление. Нека вярно изучаваме Божието Слово!
Трябва да „служим на Господа със страх“ (ст.11). „Страх“ е по-дълбоко от „почтително уважение“, както често се нарича. То включва мисълта, че не искам да Го огорча по никакъв начин. Затова моето ликуване е „с трепет“ (ст.11). Той е Бог на цялото творение и Той може да повлияе на живота ми, както Му е угодно, за Негова слава.
Последният стих започва с призива да „целунете Сина“ (ст.12). Трябва да имам близка връзка с „Божия Син, Който ме възлюби и даде Себе Си за мен“ (Галатяни 2:20). Стихът в Псалм 2 продължава: „...Да не би да се разгневи и да загинете по пътя.“ Помислете за онези, които нямат нищо общо с Исус Христос; помислете за гнева, който ги очаква от Бога. Обаче, „блажени са всички, които уповават на Него“ (ст.12).
Господи Исусе, ние Те обичаме и с радост изливаме Хвалите на покланящите се сърца в нозете Ти; Господи Исусе, ние Те обичаме; ние обичаме и обожаваме Името, което за Бога и за нас е толкова сладко.
Твоето име, благословени Господи, е като излято миро; И дори когато го изричаме, аромат се издига Към Отца, Който единствен може да оцени неговата превъзходна стойност, Неговото несравнимо съвършенство, в пълнота. —Катрин Хелене фон Посек (1859–1953)
