ВЪПРОС: Единственото доказателство за обитаване от Светия Дух ли е говоренето на езици? (Деяния 2:1-4)
*ОТГОВОР:*В нощта преди разпятието Си, Господ Исус имаше много неща да каже на Своите ученици. Повечето от тези неща са записани в Неговата беседа в Горницата (Йоан 13-17). Голяма част от това, което им каза, се отнасяше до Светия Дух, Когото Той щеше да изпрати да бъде с тях и в тях (Йоан 14:16-17), след като се възнесе обратно на небето. Тези глави са важни за правилното разбиране на този въпрос.
В Деяния 1 Господ се възнесе на небето. В Деяния 2, десет дни по-късно, на Петдесетница, Духът дойде и обитаваше 120-те отделни вярващи, които, послушни на Господа, бяха останали заедно в онази Горница в Йерусалим. Сега те вече не бяха просто отделни вярващи, защото Духът ги беше кръстил в едно тяло. Това е, което Писанието нарича кръщение в Светия Дух. Ние наричаме това едно тяло, на което Христос е живата Глава на небето, Църквата. Когато човек е спасен днес, Светият Дух обитава в него/нея и той/тя е добавен/а към Църквата, тялото на Христос, като по този начин влиза във всичко добро от кръщението в Светия Дух (1 Коринтяни 12:13).
В Писанието, когато Бог прави нещо изцяло ново, Той често го придружава със знамения или чудеса, за да покаже, че това наистина е от Него. Господ по-рано беше казал: „Аз ще съградя Моята Църква“ (Матей 16:18), като по този начин посочи, че Църквата все още не съществува, но е все още в бъдещето.
Църквата започна в Деяния 2, и Бог благоволи да я въведе със знамения и чудеса. Така в Деяния 2:2-4 намираме звук от небето като силен вятър, който изпълва цялата къща, където бяха, и огнени езици, които седяха върху всеки един от тях. Всеки вярващ беше изпълнен с Духа и започна да говори на други езици, както Духът им даваше да изговарят. Звукът на вятъра от небето събра множество (Деяния 2:6), и всеки човек чу вярващите да говорят на собствения му език (споменати са поне 15 езика) за чудните Божии дела (Деяния 2:11).
Само в още два случая се споменава говоренето на езици във връзка с получаването на Светия Дух. И всеки от тези случаи отбелязваше нещо ново в Божиите пътища с хората. В Деяния 10 Петър е изпратен в дома на Корнилий, римски стотник и езичник. Той трябваше да му каже думи на спасение на него и на дома му. Докато той им проповядваше Христос, Светият Дух падна върху тях и те говореха на езици и възвеличаваха Бога. Беше нещо напълно ново в Божиите пътища, че езичниците можеха да бъдат спасени на същата основа като евреите, без да се обръщат към юдаизма. А в Деяния 19 Павел, Божият апостол на езичниците, кръсти евреи от диаспората, извън тяхната земя, и те получиха Светия Дух и говореха на езици и пророкуваха.
Това са единствените три случая, споменати в Писанието, където хора, обитавани от Духа, говореха на езици. Никъде в Библията няма никакво указание, че говоренето на езици обикновено придружава спасението, или че вярващите трябва да търсят или да се молят за такова преживяване. Когато е написано Посланието до Евреите, такива знамения, чудеса, и дарове на Светия Дух вече са били разглеждани като минало. След като Бог е удостоверил даден въпрос, Той не продължава да го прави отново и отново. Ако го правеше, щяхме да търсим знака, вместо да приемаме Бога на Неговата дума.
Най-доброто доказателство за обитаването на Светия Дух днес е живот, живян в подчинение на Неговата воля, живот, който дава доказателство за плода на Духа (Галатяни 5:22-23). Римляни 8:9 казва: „Ако някой няма Духа на Христос, той не е Негов.“ Човек, който не е обитаван от Светия Дух, не е християнин. Божият Дух ще даде възможност на християнина да се справя с делата на тялото, онези греховни неща, които ни характеризираха, когато бяхме неспасен. Той ни води: „Защото всички, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове“ (Римляни 8:14). Той свидетелства с нашия дух – с други думи, дава ни вътрешната увереност, че сме Божии деца (Римляни 8:16). Нашият живот като християни ще се характеризира с любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, вярност, кротост и самоконтрол, вместо с делата на плътта, които ни характеризираха, преди да бъдем спасени.
Говоренето на езици, всъщност, дори не се споменава в Библията като нещо, което трябва да се търси като доказателство, че Светият Дух обитава в нас. Според 1 Коринтяни 12:7-10 езиците са само един от многото дарове на Духа. Стихове 28-31 показват, че този дар е един от най-малко важните, докато 1 Коринтяни 13:8 ни казва, че езиците ще престанат. Духовните дарове са дадени за общото благо (1 Коринтяни 12:7), а не за личното удоволствие на този, на когото са дадени. Правилната им употреба в Църквата е подробно описана за нас в 1 Коринтяни 14. Че Бог ще даде езици е предсказано в Стария Завет (Исая 28:11-12; Второзаконие 28:49) като присъда над неверието на Неговия земен народ Израел. Освен пасажите, споменати в Деяния и 1 Коринтяни, и изявлението на Господ в Марк 16:17, езиците не се споменават в Новия Завет. За съжаление, мнозина са извадили стиховете за езиците от техния контекст и са изградили много фалшиви и подвеждащи доктрини около тях.
Отговорил Юджийн П. Ведър, младши.