Бащата на Исаак, Авраам, изкорени семейството си в послушание на Бога и замина за непозната земя. За сравнение, Исаак живя безличен живот, управляван от обстоятелствата. Въпреки скучния и посредствен начин на живот, животът на Исаак е пълен с много примери за общение с Бога, за Когото по онова време се знаеше много малко.
Авраам, изпълнен с жизненост и вяра, имаше среща с Бога на 75-годишна възраст. Бог му обеща син, който не само щеше да му се роди в старостта му, но и щеше да бъде първият от могъщ народ, който в крайна сметка щеше да притежава земята, към която Авраам щеше да отиде. И чрез неговите потомци благословение щеше да дойде върху всички народи (Битие 12:1-8).
Авраам чака още 25 години за обещания си син. С течение на времето той стана тревожен и по съвет на безплодната си жена се опита да изпълни Божието обещание по свой начин (Битие 16). Този незаконен план завърши с провал и потомците на Авраам все още страдат от последиците му до ден днешен. Когато Авраам беше на 99 години, Господ му каза, че през следващата година Сара, само няколко години по-млада, ще му роди син (Битие 18:1-15). Чувайки това, Сара се засмя, тъй като беше далеч от възрастта за раждане. Господ я смъмри за този смях на неверие, който по-късно се превърна в смях на радост при раждането на сина им, чието име Исаак означава „да се смееш“.
Изпитана вярата на Авраам
Когато Исаак беше на около 12 години, Бог отново се яви на Авраам и изпита вярата му до крайност: „Бог каза: „Вземи сина си, единствения си син Исаак, когото обичаш, и иди в областта Мория. Принеси го там като всеизгаряне на една от планините, за която ще ти кажа“ (Битие 22:2). Не виждаме Авраам да поставя под въпрос Бога, но виждаме вярата му, показана чрез послушанието му: „Рано на следващата сутрин Авраам стана и оседла магарето си. Взе със себе си… сина си Исаак. Когато наряза достатъчно дърва за всеизгарянето, той тръгна към мястото, за което Бог му беше казал“ (Битие 22:3-4).
Докато проследяваме тази история за Авраам и Исаак, виждаме една от най-забележителните картини на Христос – обещания Месия, Който щеше да стане Спасител на света. Авраам изобразява любящия Отец, даващ Своя възлюбен Син като жертва, за да удовлетвори изискването на свят и праведен Бог (1 Йоан 4:10). Исаак символизира покорния и послушен Син, готов да даде живота Си като Агнец на Божието провидение. Докато се изкачваха на планината, Исаак попита баща си: „Огънят и дървата са тук… но къде е агнето за всеизгарянето?“ Отговорът на Авраам беше пророчески: „Бог Сам ще осигури агнето за всеизгарянето, сине мой“ (Битие 22:7-8). Неговите думи олицетворяват Божия спасителен план, който намери своето изпълнение в идването на Божия Агнец, Исус Христос, чиято смърт е основата за нашето прощение и примирение със Светия Бог: „Йоан видя Исус да идва към него и каза: „Ето Божия Агнец, Който отнема греха на света!“ (Йоан 1:29).
Не четем за никаква негативна реакция от страна на Исаак, докато баща му го връзваше на олтара; нито знаем какво е било казано, след като Бог спря Авраам да убие Исаак. Сигурно е било ужасяващо, но Исаак беше покорен, а Авраам беше верен на Бога. Исаак чу Божия глас, когато Той извика: „Не вдигай ръка върху момчето… Сега знам, че се боиш от Бога, защото не си Ми отказал… единствения си син“ (Битие 22:11-12). Това вероятно е бил първият път, когато Исаак е чул Бога да говори на глас, и това щеше да се отпечата незаличимо в съзнанието му. Като син на Божието обещание, обещанията към Авраам бяха потвърдени на Исаак години по-късно (Битие 26:2-6).
Исаак си взима жена
Исаак беше привързан към възрастната си майка и беше щастлив да живее у дома до края на тридесетте си години. Той беше съкрушен от скръб, когато Сара почина на 127 години, и беше утешен едва когато, на 40 години, баща му му намери жена. Не беше необичайно Авраам да направи това.
Знаейки за идолопоклонството и греха на съседните ханаанци, той изпрати слугата си обратно в собствената си страна, за да намери подходяща жена за Исаак (Битие 24). Слугата имаше изрични инструкции и пътува до мястото, където живееха роднините на Авраам. Докато си почиваше до кладенец извън града, той се помоли и помоли Господа да му покаже коя ще бъде жената, по нейното отношение и готовност да помогне. Когато Ревека дойде да изтегли вода от кладенеца, той я помоли за питие. Тя не само му даде питие, но предложи да напои и камилите му, изпълнявайки знака, който слугата беше посочил на Господа (Битие 24:18-19).
Често поемаме нещата в свои ръце, без изобщо да питаме Бога за насоки и помощ. След това, когато нещата се объркат, се молим. Павел каза на солунците да „се молят непрестанно“ (1 Солунци 5:17). Трябва да бъдем в постоянна комуникация с Бога и да Го включваме във всяка ситуация от живота си. Това е важен урок, който трябва да научим и практикуваме.
Както Авраам внимаваше Исаак да се ожени за някой от семейството на неговия народ, така и днес вярващите трябва да търсят доживотен партньор сред тези от Божието семейство. „Не се впрягайте в един ярем с невярващи… какво общо има вярващ с невярващ?“ (2 Коринтяни 6:14-15 RSV). Ревека се съгласи да отиде със слугата и заедно с прислужниците си тръгна на пътешествие към Ханаан, за да се омъжи за Исаак. Не ни е казано много за сватбените обичаи по онова време, но ни е казано това: „Исаак я въведе в шатрата на майка си Сара… и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак беше утешен след смъртта на майка си“ (Битие 24:67).
Не виждаме много динамика в живота на Исаак. Той изглеждаше щастлив да приеме всичко, което другите планираха за него. Това може да обясни някои от проблемите, които е имал като баща на дисфункционално семейство. Като родители трябва да бъдем решителни, особено когато определяме духовните стандарти на дома.
Семейство за Исаак
Безплодието на Ревека представляваше проблем за изпълнението на Божието обещание към Авраам чрез Исаак. Без съмнение Ревека беше тревожна, тъй като Исаак се молеше да имат дете. И отговорът дойде бързо, както ни е казано в същия стих, че „ГОСПОД отговори на молитвата му и жена му Ревека забременя“ (Битие 25:21). Исаак се молеше според Божията воля и получи бърз отговор (1 Йоан 5:14-15). Ревека не само беше бременна, но две „бебета се блъскаха в нея“, което я накара да попита Бога: „Защо ми се случва това?“ (Битие 25:22). Няма нищо лошо в това да питаме Бога „защо“, ако е с искрено желание да познаем Неговата воля, а не с бунтовен дух.
На Ревека беше казано, че в утробата ѝ има два народа, че ще има проблеми между двамата и по-старият ще служи на по-младия. Това ли е причината Ревека да предпочита Яков, по-младия, и да му помогне да измами пътя си към получаване на благословенията на първородния? Исав, първородният, стана ловец и човек на открито. Яков не можеше да се мери с физическите умения на Исав, но имаше много решителен характер и използваше ума си, за да получи това, което искаше. Това се видя още при раждането, когато излезе, хващайки петата на брат си (Битие 25:26).
Фаворитизмът в семейството на Исаак се превърна в истински проблем, който доведе до необратим конфликт. Исаак предпочиташе Исав ловеца, който носеше вкъщи вкусна дивеч за готвене (Битие 27). Някои бащи предпочитат детето, което е добро в спорта, докато пренебрегват ученолюбивото. Някои майки се радват на дете, което обича да готви и да помага в домакинската работа, но не е толкова внимателно към това, което обича да чете, учи и да се мотае с приятели. Когато родителите предпочитат едно дете пред друго, те си търсят беля. Не знаем дали Исаак е осъзнавал, че Ревека предпочита Яков, а той – Исав, но той е трябвало да постави стандарта да обича всяко дете еднакво и е трябвало да се увери, че жена му прави същото. Всички членове на семейството по-късно са понесли последствията от действията си.
Ревека накара Яков да измами възрастния си и почти сляп баща, като го накара да мисли, че е Исав, за да получи дела на първородния от наследството. Номерът проработи, но Исав научи истината и заплаши да убие Яков. Исаак дори не осъзна колко лоша е ситуацията. За да спаси живота на Яков, Ревека отново подмами Исаак, възползва се от слабостта му, обвини непокорните ханаански жени на Исав и предложи Яков да пътува до дома на брат ѝ, за да си намери жена сред техните роднини. Исаак си спомни причините, поради които баща му беше взел жена си от техния род, и се съгласи. Ревека пострада в резултат на тази манипулация, за да защити Яков, и никога повече не го видя.
По стъпките на баща си
Имаше глад и Исаак си помисли, че ще търси храна в Египет (Битие 26). Обаче Господ му заповяда да не се връща в Египет, затова той отиде в Герар, където Авимелех беше цар. Там той направи същата грешка, която Авраам направи в Египет. Тъй като Ревека беше красива, Исаак се страхуваше, че Авимелех може да я поиска за жена и да го убие, за да я получи. Той каза на филистимците, че тя е негова сестра. Не е чудно, че Ревека нямаше угризения да измами Исаак, когато той, за да се защити, беше готов да я пожертва на друг мъж, за да спаси собствената си кожа. Какъв контраст с новозаветната заповед: „Мъже, обичайте жените си, както и Христос възлюби Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Ефесяни 5:25). За съжаление, днес откриваме, че същият вид себелюбие съществува, дори сред вярващите. Егоизмът на съпрузите е толкова изразен, че двойките се развеждат с тревожна скорост. В ситуацията на Исаак Бог надделя и защити Ревека, но тя никога не забрави липсата на любяща грижа от страна на съпруга си по онова време. Това може да обясни нейната разделена лоялност към Исаак, когато той беше стар и немощен, и нейната готовност да измами съпруга си и да работи против плана му да благослови Исав.
Важен позитив
Исаак обаче направи нещо, което трябва да подражаваме: „Исаак отново отвори кладенците, които бяха изкопани по времето на баща му Авраам, които филистимците бяха запушили след смъртта на Авраам, и им даде същите имена, които баща му беше дал“ (Битие 26:18). Исаак действаше по примера на баща си. Той знаеше, че семейството и слугите му зависят от снабдяването с освежаваща вода. Водата в Писанието е илюстрация на Божието Слово (Ефесяни 5:26, Тит 3:5-6) и на обитаващата сила на Светия Дух (Йоан 7:37-39). Повторното изкопаване на кладенците, които бащата на Исаак беше изкопал, е прекрасен пример за нас. Всяко поколение трябва да се рови в Словото, за да се възползва от тази освежаваща вода.
Отварянето на Словото под ръководството на Духа (Йоан 14:26; 16:13-15) води до благословение. След като Исаак отново изкопа кладенците, Господ потвърди обещанията Си към Авраам – и Исаак беше благословен за послушанието си. „Тази нощ ГОСПОД му се яви и каза: „Аз съм Богът на баща ти Авраам. Не се страхувай, защото Аз съм с теб; Аз ще те благословя“ (Битие 26:24). Ние също можем да очакваме Божието благословение, когато отворим Словото и му позволим да утоли жаждата ни за познаване на Христос.
