Божията сила
Открийте как Бог дава сила на слабите, както се вижда в историята на Гедеон. Истинската сила идва от разпознаването на нашите ограничения и…
Тишина
Намерете сила в тишината и увереността пред Господа, особено когато сте изправени пред тревожно бъдеще.
Поредица– септември 2024 –Списание „Благодат и Истина“
Библейски герои
Извлечения от Стария завет
Част 17
Явез и неговата молитва към Бога на Израел
И Явис призова Бога на Израил. —1 Летописи 4:10 НКЯВ
Неговият произход
Явис ли е просто иначе неизвестен човек, който се появява по някаква неясна причина в записите на Летописите? Би било погрешно да се мисли така, защото Божият Дух посвещава два важни стиха на този човек: 1 Летописи 4:9-10. Тези стихове, заедно с останалата част от Писанието, не са изгубили своята стойност. Всъщност, те правят списъка с имена, който намираме тук, наистина много интересно четиво.
Кой беше този Явез? Изглежда, че той е бил потомък на кенеите, които по-късно са били включени в племето на Юда (Съд. 1:16, 4:11; 1 Цар. 15:6; 1 Лет. 2:55). Първоначално Явез не е принадлежал към Божия народ. По думите на Павел в Ефесяни 2:12, Явез е бил „[чужд] на израелското гражданство и [странник] на заветите на обещанието“. И все пак, чрез Божията доброта, той е получил място в този народ, а именно в племето на Юда, което означава „хвала“.
Намираме молитвата на Явез в 1 Летописи 4, в която той възхвали своя новооткрит Бог. Явез призова Бога на Израел. Това потвърждава мисълта, че като чужденец той се присъедини към Божия народ и намери убежище при Бога на Израел – точно както Раав и Рут бяха направили в миналото (Исус Навин 6; Рут 4). Той осъзна, че ще бъде в безопасност под закрилата на този Бог – живия и истински Бог. Затова той се посвети изцяло на Него. Неговата молитва свидетелства за неговата много голяма вяра.
Неговото Име
Записаната история на Явез започва с болка и скръб. Думата „болка“ е използвана два пъти в тези стихове. Майка му му дала името Явез, означаващо „причиняващ болка“, защото го родила с болка (ст. 9). Много по-късно Явез се помолил никаква вреда или зло да не го нарани или огорчи (ст. 10).
Въпреки че беше син, роден с болка, той беше виден сред братята си. Той беше „по-почитан от братята си“ (ст.9). Затова Явез ни напомня за най-малкия син на Яков, наречен Бенони, което означава „син на моята скръб“ от Рахил, но наречен Вениамин, или „син на дясната ръка“, от Яков (Битие 35:18). Страданието и скръбта са последици от човешкия грях: „с болки ще раждаш деца“ (3:16).
Но тези страдания са последвани от слава: славата на Бога, която ще се разкрие по цялата земя, и славата при Божията десница, която сега е реална за вярата. Това важеше и за Бенджамин, както и за Явез. Най-вече то е приложимо към нашия Господ Иисус Христос и към нас като християни. Страданията на кръста бяха последвани от възвисяването на Христос до Божията десница на небето. Като вярващи ние сме призовани да участваме в Христовите страдания, тъй като Духът на славата почива върху нас и знаем, че един ден ще бъдем прославени с Него (1 Пет. 4:13-14).
Неговата молитва
Нека сега разгледаме по-подробно молитвата на Явис (1 Лет. 4:10). Тя се състои от пет части:
1. „О, дано ме благословиш наистина.“Явез разпозна, че Богът на Израел, Когото призоваваше, беше Източникът на всяко благословение, точно както Яков ни казва: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините“ (Як. 1:17). Осъзнавайки това, Явез имаше голяма вяра и се молеше за изобилно благословение. Без съмнение, вярата му не беше посрамена. Същото важи и за нас. Нашият Господ в Своята благодат ни дарява живот и Той го дава „по-изобилно“ (Йоан 10:10). Като християни знаем, че сме благословени с „всяко духовно благословение в небесните места в Христос“ (Еф. 1:3).
2. „Разшири моята територия.“Христос стана беден, за да можем ние да „станем богати“ (2 Кор. 8:9). В Него, Човека от дясната страна на Бога, ние сме получили небесно наследство. Ние притежаваме богато владение от духовни, вечни благословения в небесните места – по-добър дом от земята Ханаан. В този смисъл всички вярващи са земевладелци, които могат да се надяват на разширяване на своята територия. Красив пример за това в Стария Завет се намира в Исус Навин, който получи обещанието: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз съм ви го дал“ (И.Н. 1:3). Стъпка по стъпка трябва да завладяваме нашата духовна земя и да претендираме за наследството, което ни е дадено в Христос. Когато Той ни даде победа над враговете ни, можем да кажем с Исаак: „Сега Г Ред направи място за нас, и ще бъдем плодородни в земята” (Бит. 26:22).
Явез пожела да разшири своята територия в земята Ханаан. Подобно желание се откри и в Асха, дъщерята на Халев. Тя поиска нива и водни извори (И.Н. 15:18-19; Съд. 1:14-15). На Асха беше дадено това, което беше поискала. Същото е записано и за Явез: „И Бог му даде това, което поиска“ (1 Лет. 4:10). Бог желае да ни благослови; това е Неговото желание, защото в Христос Той ни гледа с благоволение.
3. „... Да Твоята ръка бъде с Мен.“Явис не разчиташе на собствената си сила и разбиране, но разчиташе на Божията помощ и ръководство. Той искаше да бъде воден от Божията ръка, тъй като беше сложил, така да се каже, ръката си в Божията ръка.
Явис е бил наясно с чудесата на могъщата Божия ръка. С „висока ръка“ Израел е бил избавен от Египет и доведен в земята на Ханан (Чис. 33:3; Изх. 14:8 Версия на крал Джеймс). Може ли ръката на Господа ПОРЪЧКА да бъде някога съкратена (Числа 11:23)? „Ръката на нашия Бог е върху всички онези за добро, които Го търсят“ (Ездра 8:22 НКЙВ). Сложили ли сме ръката си в Божията ръка? Осъзнаваме ли, че Той е за нас и затова всички враждебни сили трябва да отстъпят (Рим. 8:31)?
4. „... И да ме пазиш от зло.“Това може да се разбира по два начина:
Няма винаги да бъдем опазвани от вреда. За израилтяните обаче земното благоденствие беше ясно доказателство за Божието благоволение. Когато един израилтянин беше опазван от вреда, това беше знак, че Божията ръка беше с него.
За нас като християни, нещата са различни, защото нашите благословения са на друго ниво. Те имат по-специфичен духовен и небесен характер. И все пак, като ученици на Христос, ние също можем да молим да бъдем опазени от зло и да бъдем избавени от лукавия (виж Мт. 6:13). Ако става въпрос за зло в смисъл на греховни действия или дела, ние също имаме своя собствена отговорност да бягаме от злото (виж Йов 1:1).
5. „… За да не причинявам болка.“Това също се превежда: „... за да не ме наскърбява“ (Кей Джей Ви) и, “... да не ме боли” (НАСБ 95). Тъжно е, когато хората се поддават на злото и така пронизват „себе си с много скърби“ (1 Тим. 6:10). Нов превод на крал Джеймс). Господ ще ни предпази от тази опасност, когато ходим с Него. Въпреки това, ние живеем в творение, което е подвластно на суета, долина на сълзи и скърби. Рано или късно, страданието и скръбта ще дойдат по нашия път. Но, когато се посветим на Него, вредата вече няма да ни боли.
Молитвата на Явис, която има толкова много да ни каже днес, беше отговорена положително. Първа летописи 4:10 завършва: „И Бог му даде това, което поиска.“ Бог чува нашите молитви. Нека бъдем убедени в това. Това е радостната вест, която отеква в тези последни думи и ни насърчава да следваме примера на Явис!
От Хуго Бутер (адаптирано)
Търсете Част 18 от тази поредица следващия месец.
Не бих ти казал, че трябва да се молиш за да бъде спасен; това би означавало да се направи спасението зависимо от молитвата, а то не е. Но намирам, че когато човек е наистина събуден от Божия Дух и е загрижен пред Бога за собствената си душа, тогава копнежите на сърцето ще се изразят в молитва. Този човек няма много светлина, но може да се моли. Човекът иска Христос, знаейки, че има нещо, което трябва да се придобие, но не е притежавано. Центурионът от Деяния на апостолите 10 беше благочестив човек, богобоязлив човек, доброжелателен човек и молещ се човек, и все пак не беше спасен. Всички тези неща не спасяват. Да бъдеш спасен, както се използва в Новия завет, е да си в свободата на новото творение. Това е човек, който познава свободата на Божията благодат, какво е да бъдеш доведен до Бога, че греховете му са простени, че е приет от Бога като Негово дете и може да Го нарича „Татко“. Има много набожни хора които не просто почиват на завършеното дело на Христос и на Божието свидетелство за Неговото удовлетворение от него. Само тези две неща дават на душата непоклатим мир.—У. Т. П. Уолстън (адаптирано от „Желанието на войника“).
