ЙЕРЕМИЯ Някои уроци за днес
„Защото Моите люде извършиха две злини: оставиха Мене, Извора на живи води, и си изкопаха щерни, пукнати щерни, които не могат да държат вода.“ —Йеремия 2:13 KJV
Йеремия е живял в края на царството на Юда. Първите му пророчества са по време на управлението на благочестивия цар Йосия (1:2), а последните му идват от земята на Египет, след като Навуходоносор е завладял Йерусалим (Йеремия 44-51). Той вижда духовния упадък от времето на Йосия до нечестивите управления на синовете му Йоахаз, Йоаким, Седекия и внука му Йехония (1:3, 24:1).
Йеремия е получил задачата да изобличи падналото състояние на Божия народ и да ги призове обратно към Господа. Не е било лесно, но Господ не прави грешки в съдовете, които избира да използва, или в задачите, които им възлага. Той е желаел слуга, който да сподели Неговата собствена скръб за непокорния и неразкаян характер на Неговия народ.
Йеремия често е наричан плачещият пророк, без съмнение въз основа на пасажи от книгата Плачът на Йеремия и Йеремия 9:1, където се казва: „О, да беше главата ми вода, и очите ми извор на сълзи, за да плача денем и нощем за убитите от дъщерята на моя народ!“ В това Йеремия ни дава само бледа картина на нашия Господ Исус Христос, Който Сам плака над неразкаяния град Йерусалим, когато ходеше по този свят (виж Лука 19:41).
Първото послание на Йеремия
Пророк в Писанието е някой, който има Божия ум и послание, което да сподели с Неговия народ. Понякога посланието е било за бъдещето, както когато Йеремия пророкува за Израел и новия завет в глави 30-31, но често пророците говорят за настоящето. Много от посланията, които Йеремия дава на народа, са молба от Господа да се върнат при Него. Те са изпаднали в идолопоклонство и дори по време на възраждането при управлението на благочестивия цар Йосия, по-голямата част от народа се е върнала само външно, а не със сърце (Йеремия 3:6,10).
Първото послание на Йеремия, намерено в глава 2, е много трогателен призив от Господа към Неговия народ, който задава тона за останалата част от книгата. Въпреки че е написано преди повече от 2500 години, има много неща, които можем да приложим към себе си днес. То ни напомня за писмото до Ефес в Откровение 2, където, макар Господ да има много похвали за светиите там, Той посочва сърцата им и казва: „Ти си оставил първата си любов“ (ст. 4). Той ги призовава да се покаят, да си спомнят откъде са паднали и да се върнат. По подобен начин Господ моли Своя народ в Йеремия 2, казвайки им, че са Го забравили (ст. 32).
Лесно ни е да кажем, че никога няма да забравим Господа. Но трябва да се запитаме: „Колко сме мислили за Него днес? Търсили ли сме Неговата помощ и съвет в ежедневните си задължения и решения?“ Господ напомни на Своя народ за дните, когато излязоха от Египет, и Той говори за отговора на тяхната „първа любов“ към Него, наричайки я „любовта на твоите годежи“ (ст. 2). Тогава имаше свежест и реалност в тяхната привързаност към Него. Той също така им каза, че по това време „Израел беше святост за Господа“ (ст. 3). Те бяха отделени от света и отделени за Него.
Така е и за нас, дори ако сме забравили, Господ помни любовта в сърцата ни към Него, когато за първи път бяхме спасени или след като Той ни преведе през някое изпитание. Той помни, когато този свят не ни е държал така, както може би сега. Неговият призив към Юда в Йеремия 2 и към Ефес в Откровение 2 е да се върнем при Него. Посланието към нас днес е същото.
Грънчарската къща
Няколко пъти Йеремия е бил призоваван да извърши или да стане свидетел на действие, за да подсили думите, които Господ му е дал. Бихме искали да разгледаме три от тях, като започнем с грънчарската къща, където Господ каза на Йеремия да отиде. „Тогава слязох в грънчарската къща, и ето, той работеше на колелата. И съдът, който правеше от глина, се развали в ръката на грънчаря; затова той го направи отново друг съд, както му се видя добре на грънчаря да го направи. Тогава Господното слово дойде към мене, казвайки: О, доме Израилев, не мога ли да направя с вас като този грънчар? казва Господ. Ето, както глината е в ръката на грънчаря, така сте и вие в Моята ръка, о, доме Израилев“ (Йеремия 18:3-6).
Йеремия послушно отиде и наблюдаваше грънчаря, който работеше на колелата. Тогава съдът, върху който работеше, се развали в ръцете му. Вместо да изхвърли съда, грънчарят го преправи в друг, както му се видя добре да го направи. Тогава Господ даде слово чрез Йеремия: Не може ли Той да направи същото със Своя народ Израел? Ако те само се отвърнат от злото си, Той ще се отвърне от присъдата, постановена срещу тях. Господ все още щеше да има милост към тях и да ги направи друг съд – съд на чест за Себе Си.
Можем ли да приложим този урок днес? Вярвам, че да. Животът ни е бил опорочен от грях, но когато дойдем при Господ Исус, като съсипани грешници при всемогъщия Спасител, Той не ни изхвърля. Когато ни спасява, ние сме „създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог е предопределил да ходим в тях“ (Ефесяни 2:10). Това е ново творение. „Ако някой е в Христос, той е ново [творение]; старото е преминало; ето, всичко е станало ново“ (2 Коринтяни 5:17). Той ни прави нови съдове за Себе Си, за да можем да вършим добрите дела, които Той е планирал за нас.
Повреденият пояс
Йеремия 13:11 казва: „Защото както поясът се прилепва към кръста на човека, така Аз накарах да се прилепва към Мене целият дом Израилев и целият дом Юдин, казва Йехова; за да бъдат те за Мене народ, и за име, и за хвала, и за слава: но те не щяха да слушат“ (JND). В тази глава Господ нареди на Йеремия да носи пояс (платнен колан, увит около роба), а след това да го свали и да го постави близо до Ефрат. След известно време Йеремия взе пояса, намирайки го повреден и негоден за нищо.
Господ използва това като илюстрация на случилото се с Неговия народ Израел. Той ги е накарал да се прилепят към Него, както поясът се прилепва към кръста на човека. Той вярно се е грижил за тях от времето, когато ги е извел от Египет до този ден. Неговото желание е било те да бъдат народ за Негова хвала и слава. За съжаление, Господ е трябвало да заяви за тях: „те не щяха да слушат“ Неговия глас и вместо това са ходили „според въображението на сърцето си“ – дори след „други богове, за да им служат и да им се покланят“ (ст. 10). В резултат на това те са станали като повреден пояс, който е негоден за предназначението си и негоден за нищо.
В Деяния 11:23 Варнава увещава новите вярващи в Антиохия, че с цел на сърцето си те трябва да „се прилепят към Господа“ (KJV). Все още е желанието на Господа Неговият народ, включително Църквата, да се прилепи към Него и да бъде за Негова хвала и слава. Какво означава да се прилепим към Него? Означава да чуваме и да се покоряваме на Неговия глас чрез Неговото Слово и да ходим в Духа (Галатяни 5:16), заети с Христос, а не с въображението на собствените си сърца, като се пазим от идоли или от всичко, което би изместило Христос от Неговото законно място (1 Йоан 5:21). Като тези, които са станали ново творение в Христос Исус (Ефесяни 2:10), нека се прилепим към Него с цел на сърцето и да бъдем съдове на чест (2 Тимотей 2:21) за Негова хвала и слава, докато Той дойде.
Покупката на нивата
Четем това за третия нагледен урок: „И Йеремия каза: Господното слово дойде към мене, казвайки: Ето, Ханамеил, синът на Салум, твоят чичо, ще дойде при тебе, казвайки: Купи си моята нива, която е в Анатот; защото правото на изкупление е твое да я купиш“ (Йеремия 32:6-7).
В Йеремия 30-31 имаме прекрасното пророчество за бъдещото възстановяване на Израел и Юда – с други думи, на всичките дванадесет племена, произлезли от Яков (30:3). Новият завет (31:31-34) ще бъде официално потвърден с възстановен Израел, когато Господ се върне на тази земя, за да царува (Римляни 11:26-27). Преди това те са били под стария завет, сключен на планината Синай, който е зависел от тяхната вярност. Когато те жалко се провалиха, бяха разпръснати в плен в Асирия, Вавилон и накрая по целия свят.
Новият завет ще бъде изцяло безусловен и ще зависи само от Божията вярност (32:41). Под стария завет Израел каза „ще“ се покоряваме (Изход 19:8). Под новия завет Господ казва „Аз ще“ ги благословя. В Йеремия 30-32 Господ заяви „Аз ще“ над 40 пъти. Всички освен няколко от тях се отнасят до това, което Той ще направи в бъдещо благословение за Своя земен народ Израел по суверенна благодат.
Бъдещото възстановяване на израелския народ, макар и да не засяга пряко онези от нас, които днес сме част от Църквата, трябва да бъде голямо насърчение за нас. Нашият Бог е верен. Ако Той обещае нещо, Той ще го изпълни. Петър ни говори за онези, които се подиграват на мисълта за повторното идване на Господа (2 Петър 3:3-4). Но Господ Исус е обещал да дойде (Йоан 14:2-3; 1 Солунци 4:16-18; Откровение 22:20). Той идва скоро, независимо какво казват подигравачите.
Има ли нещо твърде трудно за Господа?
За да илюстрира Своята собствена вярност, както и да докаже вярата на Йеремия в това, което Господ му е дал да каже, Господ накара Йеремия да купи нива от братовчед си Ханамеил (Йеремия 32). Господ уреди всичко, ясно показвайки, че това е Неговата воля, и Йеремия вярно изпълни сделката за закупуване на нивата. Въпреки това, когато отново остана сам с Господа, Йеремия изля сърцето си пред Него. И за нас, макар винаги да трябва да бъдем послушни на Божието Слово, е прекрасно, че можем също да изливаме сърцата си пред Него. Друг пример е Анания в Деяния 9:10-16.
Йеремия започна, като заяви своята увереност в Господа: „Няма нищо твърде трудно за Тебе“ (Йеремия 32:17). Обстоятелствата обаче изглеждаха невъзможни. Вавилонците, които бяха превзели земята, обградиха Йерусалим. От човешка гледна точка беше малко вероятно Йеремия някога да може да притежава този имот – той дори не можеше да напусне града! Защо Господ би искал той да направи това?
В останалата част от главата Господ даде прекрасно послание на насърчение, което красиво илюстрира Неговата вярност и начини с Неговия народ както тогава, така и сега. В Неговото управление, където Неговият народ жъне това, което е посял (Галатяни 6:7), Той ще трябва да дисциплинира Своя народ, който е съгрешил срещу Него. Въпреки това, в Неговата благодат, когато дисциплината е свършила необходимата си работа в сърцата им, Той ще ги възстанови при Себе Си. Аз ще направя това „с цялото Си сърце и с цялата Си душа“, казва Господ (Йеремия 32:41). Имаше частично изпълнение на това, когато малък остатък от Юда се върна в Йерусалим от Вавилон, но ние вярваме, че това гледа напред към времето, когато и Израел, и Юда ще бъдат установени в земята си, ще видят своя Месия, ще се покаят и ще се обърнат към Него. Земята, която Йеремия купи, един ден ще бъде свободна от всеки враг, дори от онези, които заплашват днес, и децата на Израел ще живеят в мир и ще почиват в своето наследство.
Въпреки че новият завет официално ще бъде сключен с възстановен Израел и Юда, основата на новия завет е благодатта – същият принцип, по който нашият Бог и Отец се отнася с нас сега. „Благодатта царува чрез праведност за вечен живот чрез Исус Христос нашия Господ“ (Римляни 5:21). Под благодатта нашият Бог действа според Своето собствено сърце, а не според това, което е в нашите сърца. Той може да направи това в праведност (благодатта царува чрез праведност, а не в опозиция на нея) поради завършеното дело на Господ Исус на кръста, където всички въпроси за нашия провал в отговорността са уредени завинаги.
Сега Той свободно ни дарява благословенията, които никога не бихме могли да спечелим чрез собствените си дела. Ние сме благословени – не „ще бъдем благословени, ако се покоряваме“ – „с всяко духовно благословение в небесните места в Христос“ (Ефесяни 1:3). Някои от тези благословения са вечен живот, синовство, обитаване на Светия Дух и очистена съвест (виж Римляни 6:23, Ефесяни 1:3-14 и Евреи 10:1-14). Дори практическите благословения на живота ни са резултат от Божията благодат, защото какво имаме, за което наистина бихме могли да кажем, че сме заслужили или спечелили със собствената си доброта?
Някои възразяват срещу такова учение за Божията благодат, казвайки, че то води до небрежен живот. Но Божието Слово ни уверява, че благодатта „ни учи да се отричаме от безбожието и светските страсти и да живеем разумно, праведно и благочестиво в този настоящ свят“ (Тит 2:12). Ако разбираме, че Божията благодат ни е станала достъпна на такава голяма цена, кръвта на Неговия собствен скъп Син, тогава тази благодат ще ни смири и ще ни направи нетърпеливи ученици в нейното училище, за да може животът ни да угоди на „Бога на всяка благодат“ (1 Петър 5:10).
Резюме
Видяхме, че Йеремия е бил призован от Господа като някой, който ще сподели Неговото собствено сърце към Неговия народ. Същността на служението на Йеремия е била да призове народа обратно към Господа, да се върне към първата си любов. Разгледахме:
- Грънчарската къща – ние бяхме съсипани от грях, но сме направени нови от Него,
- Повреденият пояс – Господ ни призовава да се прилепим към Него, и докато го правим, ще Го почитаме в живота си, и
- Покупката на нивата – Божията вярност към Неговите обещания и принципът на благодатта, с който Той действа към нас днес и скоро ще действа към Своя възстановен земен народ Израел.
„Това е истинската Божия благодат, в която стоите“ (1 Петър 5:12).
