Призивът на Йеремия да говори Божието Слово въпреки съпротивата

Въведение и предистория

Йеремия вероятно означава „Господ е възвишен“ и „назначен от Господ“. И двете значения се отнасят за него, защото той възвиси Господ в дългия си и труден живот, включително в служението, за което Бог го беше призовал и назначил. Като пророк-писател той допринесе повече думи за Библията от всеки друг пророк.

Той беше използван от Бога, за да призове хората обратно към Него (2 Петрово 1:21).

Служението на Йеремия започва по времето на цар Йосия, вероятно през 627 г. пр.н.е. Господ използва Йосия, последния от благочестивите царе в Юда, за да предизвика голямо съживление и завръщане към Неговото Слово скоро след като свитъкът е бил намерен в храма (2 Летописи 34:14-33). Това се случи по време на очистването на храма и земята от всякакви идолопоклонства и зли практики. Истинското завръщане към Божиите мисли беше допълнително демонстрирано в празнуването на Пасхата, за която е писано, че се е случила по начин, който никога не се е случвал от дните на съдиите (2 Царе 23:22) и на пророк Самуил (2 Летописи 35:18). Така цар Йосия донесе забележително възстановяване сред Юда и Вениамин, дори повлиявайки на остатъка от десетте племена, вече отведени в плен от Асур, както е предсказано в 3 Царе 13:2. Този благочестив цар върна много от Божия народ към това, което Той беше дал в началото чрез Моисей.

Въпреки това, това завръщане към Божия закон под ръководството на Йосия често беше ограничено до външни неща. Те бяха добри сами по себе си, като премахването на идолите, очистването на храма и възстановяването на неговата служба – но не всеки се върна към Господ от цяло сърце с истинско покаяние. Въпреки че се случваше голямо съживление (2 Летописи 34-35), Йеремия видя липсата на истинска скръб и той се обърна към тази нужда (виж Йеремия 7:1-15). Винаги съществува опасността да се задоволяваме с това да имаме нещата външно в ред, но без правилното духовно състояние пред Бога (помислете за 2 Тимотей 3:5).

Призвание, подготовка и задачи

Бог подготви Йеремия за трудно служение. По време на неговото призвание Бог ясно му показа, че Той е начело:

Преди да те образувам в утробата, Аз те познавах; преди да се родиш, Аз те осветих; Аз те поставих за пророк на народите (Йеремия 1:5 NKJV).

Нека разгледаме тези точки:

• „Аз те образувах“ означава „Аз те оформих, както грънчар приготвя съд“. Това показва Божия контрол (виж Псалм 139).
• „Аз те познавах“ предполага Божието предзнание, връзката, която Той е имал предвид още преди Йеремия да бъде заченат в утробата на майка си. Това показва Божия план за Йеремия, както по-късно Той е имал с Павел (Галатяни 1:15).
• „Аз те осветих“ ни казва, че Бог е отделил Йеремия за Себе Си със специален план за неговия живот и служение.
• „Аз поставих...“ означава, че Бог назначи и утвърди Йеремия като Свой говорител, не само на Своя земен народ, но и на всички околни народи.
• Подобно, Бог има план за всеки вярващ. За тези, които принадлежат към епохата на благодатта, този план датира от „преди основаването на света“ (Римляни 8:29-30; Ефесяни 1:4-5). По някакъв начин това е дори по-удивително от това, което четем за пророка.

Йеремия изрази някои възражения, точно както Моисей, когато Бог го призова (Изход 3). Но за разлика от Моисей, който беше зрял и обучен мъж по времето на Божия призив, Йеремия беше младеж. Господ не приема извинения: „Не казвай: „Аз съм младеж““ (Йеремия 1:7). Бог просто заяви къде трябва да отиде Йеремия и какво трябва да каже. Той му каза да не се страхува от хората, при които ще бъде изпратен, давайки му красиво обещание, че Той ще бъде с него и, ако е необходимо, ще го избави. Тогава Бог потвърди тази мисия, като протегна ръка и докосна устата на Йеремия, влагайки Своите думи в устата му (ст. 9). Така Той го утвърди или назначи над народи и царства и очерта тази мисия: „да изкореняваш и събаряш“, „да унищожаваш и съсипваш“ и „да градиш и да садиш“ (ст. 10). Бог отнема това, което трябва да бъде премахнато, което е против Неговите мисли, за да въведе и установи това, което Той иска да насърчи. Подобно, Павел беше садител и строител в новозаветни времена (1 Коринтяни 3). Днес не можем да полагаме нова основа – и не трябва да се опитваме. Но Бог желае всеки вярващ да участва в Неговото служение, да изпълнява Неговите заповеди. Това е голяма привилегия и огромно предизвикателство.

Божият призив потвърден

Бог потвърди Своя призив чрез две видения, които показа на Йеремия (1:11-16). Първото видение беше клон от бадемово дърво – първото дърво, което цъфти през новия сезон, което показва, че Бог ще бди и ще бърза да изпълни Своето Слово. Бог има предвид това, което казва, и казва това, което има предвид. Той ще се погрижи Неговите думи да се изпълнят.

Второто видение се отнасяше до кипящ котел който беше наклонен на юг: Божият съд ще дойде от север към Йерусалим и Юда, към и над „всички жители на земята“ (ст. 14). Тези две видения изпълниха първата част от стих 10 относно унищожението поради цялото зло, което се случи сред Божия народ и в Неговата земя (ст. 16). Но втората част от стих 10 е за крайната мисия на Йеремия „да гради и да сади“. Това е последвано от заповедта, която Бог му даде (1:17-19), която включва уроци за нас днес:

• „Препаши кръста си“ (NASB) означава да се приготвиш за задачата.
• „Стани“ означава да се изправиш и да започнеш да работиш.
• „Говори им всичко, което Аз ти заповядвам“ (NKJV) е Неговото послание за всички народи (ст. 5).
• Пророкът не можеше да „избира и подбира“ думите, които харесваше, за да ги предаде, и да забравя останалото. Не, „всичко, което Аз ти заповядвам“ не оставя място за това.

Бог насърчи, но и предупреди Своя слуга: „Не се плаши от лицата им, за да не те уплаша Аз пред тях“ (ст. 17). Тогава Бог сравни Йеремия с „укрепен град, желязна колона и бронзови стени“ предвид тържественото послание на Бога чрез Неговия пророк „против цялата земя – против царете на Юда, против нейните князе, против нейните свещеници и против народа на земята“ (1:18). В хода на книгата на Йеремия научаваме как ще бъде изпълнена тази трудна четири или петкратна задача. Четем също, че ще има огромна съпротива. И все пак, Бог обеща победа: „Защото Аз съм с теб... за да те избавя“ (ст. 19).

Трудни времена за Йеремия

След преждевременната смърт на цар Йосия поради собствената му упоритост, но допусната от Бога, Йеремия написа книгата Плачът на Йеремия. Тя е спомената във 2 Летописи 35:25. Някои вярват, че тази книга е написана поради разрушаването на храма. Въпреки това, това събитие се е случило около двадесет години по-късно. Смъртта на Йосия накара Йеремия да напише тази колекция от погребални песни и песни на скръб, които са много трогателни, тъй като могат да се приложат към страданията на Господа.

Йеремия продължи своето дадено от Бога служение под тримата нечестиви царе, които наследиха Йосия, до разрушаването на Йерусалим (Йеремия 1:3). Това ужасно събитие, което хората по негово време смятаха, че никога не може да се случи, Йеремия многократно предсказваше, защото те отказваха да се покаят. Без да спира, пророкът продължи служението си сред онези, които бяха отишли в Египет по своя воля, но дори там те не слушаха (Йеремия 41-44). Този невярващ остатък се довери на Египет, а не на Бога.

Служението на Йеремия и приложения за днес

Дори след като много от неговия народ бяха отведени във вавилонски плен, Йеремия продължи като Божий пророк. И след като беше отведен в Египет, против волята си, той продължи да свидетелства против непокорния остатък (Йеремия 44). Той показа, че Навуходоносор ще ги преследва дори там, тъй като този цар беше изпратен като Божий слуга против тях поради тяхното идолопоклонство. Ако те се бяха покаяли и бяха останали в Обетованата земя, Бог щеше да бди над тях и да ги пази в безопасност – но те отказаха да слушат Божиите наставления, които идваха до тях чрез Йеремия. Въпреки това, Йеремия продължи като пророк до смъртта си.

Мнозина са запознати с Плачещия пророк, картина на известния холандски художник Рембранд ван Рейн (1606-1669), който е живял през „Холандския златен век“ около век след Протестантската реформация. Тези „златни“ години са паралелни на царуването на Йосия и точно както неговите дни са били белязани от външно завръщане и просперитет, така е било и по времето на Рембранд. Подобни развития са се случвали на различни поводи през историята на изповядващата се Църква, когато явно съживление у малцина е предизвиквало положително въздействие върху обществото около тях. Хората са се подчинявали на новата посока, посочена от Божието Слово, но без дълбока промяна на сърцето, покаяние или завръщане към Бога. Служенето на нашия Господ външно чрез „изпълняване на ритуали“ и с устни (2 Тимотей 3:1-5) също характеризира последните дни на Църквата като публично свидетелство, дните на Лаодикия, в които живеем (виж Откровение 3:14-22).

Огромни предизвикателства

Служението на Йеремия може да изглежда като провал, но този верен пророк, въпреки че понякога се е съмнявал и оплаквал, е продължавал въпреки всички трудности, съпротива и атаки. Той описва как е искал да спре да говори от името на Господа, но тогава Божието Слово е било в него като горящ огън (Йеремия 20:9). С други думи, той е трябвало да говори, въпреки че много пъти животът му е бил в опасност. Тази готовност да говори за Бога може да е свързана с радостта, която Йеремия е изпитал, когато свитъкът е бил намерен по времето на цар Йосия. Така Божието Слово е било храна за душата му и радост за сърцето му (15:16). Въпреки непопулярността си и привидното отсъствие на „успех“, той е продължавал. Какъв пример за нас днес!

Други истински последователи включват Даниил и неговите приятели, които бяха отведени във Вавилон не дълго след смъртта на Йосия, както беше предсказано от Исая на цар Езекия (Исая 39:5-7). Варух, писарят на Йеремия, е друг пример за верен последовател (Йеремия 45:1-5), въпреки че е имал трудности като пророка.

Животът на Йеремия се състоеше от върхове и спадове, от една страна, наслаждавайки се на общение с Господа, а в други моменти, желаейки напълно да се откаже от мисията си поради огромната съпротива, с която се сблъскваше. Освен това, пророкът не само призоваваше хората да се покаят, но той също се смири, лично. Той живееше близо до Господа и приемаше състоянието на народа като свое собствено, идентифицирайки се с тяхната вина пред Бога, въпреки че лично беше свободен от тази вина.

О, Господи, макар че нашите беззакония свидетелстват против нас, направи го заради Твоето име; защото нашите отстъпления са много, ние сме съгрешили против Теб (Йеремия 14:7).

Като цяло, Йеремия остана искрен във вярата си, въпреки че понякога се колебаеше в своята отдаденост на Господа. Дните бяха много трудни, особено като се има предвид, че духовното влияние на Йеремия беше прието само от малцина от водачите, към които се обръщаше. Въпреки това, тези малцина повлияха на много други.

Уроци за днес

Всички тези неща са написани за наше поучение и насърчение (Римляни 15:4; 1 Коринтяни 10:11). Повтарящият се призив от Бога чрез Йеремия към народа да се покае подчертава тяхната отговорност и отчетност пред Него. От страна на Бога, в Неговите действия на дисциплина, Той е суверенен – никой не може да Му се противопостави – независимо дали изпраща съд (Йеремия 24:5,9) или предизвиква покаяние. Това е тема, развита от Йеремия:

И ще им дам сърце да Ме познават, че Аз съм Йехова; и те ще бъдат Мой народ, и Аз ще бъда техен Бог: защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце (Йеремия 24:7 JND).

От друга страна,

И ще Ме търсите и ще Ме намерите, когато Ме търсите с цялото си сърце (Йеремия 29:13)

представлява страната на отчетността на хората. Пророк Йеремия се идентифицира със състоянието на народа и с нуждата от покаяние (14:7), когато се обръща към тяхната нечестивост (7:24-28) и твърдост на сърцето (17:1-6, 9). Стефан действа по подобен начин много по-късно (Деяния 7:51-53), като молитвата му е отговорена с обръщането на Савел от Тарс. Подобно, Йеремия търси остатък, който ще се върне и ще се довери на Бога (Йеремия 17:7-8). За да се случи това, тогава или сега, е необходима Божия работа (ст. 10) в съд и в завръщане – тайната на истинското покаяние.

От призванието на Йеремия до края на живота му обхваща период от около петдесет години. Неговите писания през това време могат да бъдат разделени по различни начини и е много трудно да се получи твърда представа за структурата на книгата на Йеремия. Това, което е много ясно обаче, е посланието, което той даде, призовавайки Божия народ да се покае и да промени пътищата си. Това недвусмислено послание е причината пророкът да бъде противопоставен от религиозни, политически и социални водачи. Йеремия написа много глави, за да се обърне към Юда и Йерусалим, призовавайки ги да се покаят и да се подчинят на Божието наказание, което Той ще донесе чрез цар Навуходоносор. Той също така се обърна към езическите народи в много подробности, призовавайки ги да се подчинят на царя на Вавилон.

„Ядене на приношението за грях“

Това означава да се идентифицираме с провалите на Божия народ и да изповядваме тяхното състояние пред Бога като наше. Йеремия направи това, и можем да си спомним също Исая, Езекиил, Даниил, Ездра и Неемия. Тези благочестиви мъже, по различни начини и с различни думи и действия, се идентифицираха с провалите на своя народ дотам, че казаха: „Аз съгреших.“ В Новия Завет Божиите служители показаха същото отношение.

На кръста през трите часа на тъмнина Самият Господ, макар и напълно безгрешен, се идентифицира с греха/греховете на Своя народ като наш Заместник и приношение за грях (2 Коринтяни 5:21). Тази последна точка е нещо, което никога не можем да направим – и Бог не ни моли да заемем това място. Но ние трябва да се идентифицираме в морален смисъл с Божия народ и техния провал, правейки го наш собствен. В този смисъл можем и трябва да ядем приношението за грях въз основа на извършеното дело на Христос. Ние не добавяме нищо към него, а просто следваме примера на Йеремия в молитва: „Ние съгрешихме против Теб“ (14:7), и на Даниил: „Ние съгрешихме“ (Даниил 9:5), въпреки че те лично бяха свободни и дори безупречни от тези грехове.

Днес ни приляга да сведем глави в срам пред нашия свят, праведен и любящ Бог. Всички ние сме част от огромния провал, който се е случил през цялата история на Църквата, но особено в наши дни. Нека бъдем смирени, без да се защитаваме или извиняваме. Нека се съсредоточим върху нашия Господ Исус Христос, като се държим здраво за Главата (Колосяни 2:19) и черпим от Него това, от което се нуждаем (1:28). Ние не само се нуждаем от правилно разбиране на Божиите мисли, но и от правилно отношение пред Бога и човека (виж например Ефесяни 4:1-6). Нека Господ ни помогне!

БЕЛЕЖКИ

1. Моисей беше пророк в смисъл, че беше Божи говорител и положи основата в Петте книги на Моисей. По-късните говорещи и пишещи пророци бяха изпратени от Бога да призоват Неговия народ да се покае и да се върне към тази основа, както направи и Йеремия.
2. В този контекст е поразително, че фразата „словото на Господа“ се среща 49 (7x7) пъти в книгата на Йеремия (еврейски текст). Седем представлява пълнота.
3. Подобно, ние трябва да се придържаме към това, което Бог е дал в началото на църковната епоха, към основата, установена от апостолите, на които Той е дал власт да го направят. Не можем да прекрояваме условията, описани в Деяния, но с първата любов на истинските победители трябва да се държим здраво за принципите, които Бог е установил веднъж завинаги (Юда 1:3).
4. Стихове 11-12 предполагат игра на думи: „бадем“ е „шакед“ на иврит, което означава „наблюдение“. В стих 12, „готов“ (NKJV) е „шокед“ на иврит, което означава „бдителен, наблюдаващ“.
5. В Писанието северът се свързва със съд.
6. Трудността на неговите задачи може да се разбере от факта, че Йеремия не можеше да се ожени (Йеремия 16:2), нито му беше позволено да присъства на сватби или погребения (16:5,8). Често той рискуваше живота си, но Господ винаги го защитаваше според Своето обещание (1:19).
7. Един начин да се направи това е да се следват десетте символични действия, които Йеремия трябваше да извърши. Друг начин е чрез сравняване на поетичното и прозаичното съдържание, или на беседите към Израел от една страна и тези към народите от друга.
8. Тези, които се подчиниха на Божията дисциплина и бяха отведени в плен, са сравнени с добри смокини, с отлично качество. Тези, които бяха пощадени и останаха в Юдея и Йерусалим, се хвалеха, че са много по-добри от тези, отведени във Вавилон. Тази втора група обаче беше представена от лошите смокини в Йеремия 24. Тази глава също говори за нуждата от покаяние.