Плачът на Еремия
„Нищо ли не е за вас, всички вие, които минавате? Погледнете и вижте дали има скръб като моята скръб, която ми е причинена, която Господ е нанесъл в деня на Своя яростен гняв.“ —Плачът на Еремия 1:12 NKJV
Това е книга на най-дълбока скръб, написана след като Юда отиде в плен и град Йерусалим беше превърнат в запустение. И все пак самият език на пророка ясно свидетелства за нежната загриженост на Господа за Неговия народ във всичките им страдания. Ако в едно отношение скърбите на Израел се разглеждат като причинени от злобата на враговете (и Бог ще вземе пълна сметка за това), то все пак Еремия с право чувства, че те са от Божията ръка в наказание на Юда за нейните грехове. Това е подходящ език за онези, които са правилно упражнени пред Бога в съкрушение и изповед.
Еремия, бидейки свещеник, знаеше в действителност какво означава да „ядеш приношението за грях“ (Левит 6:25-26) – да чувства в собствената си душа греха на Божия народ, сякаш е негов собствен, и да го изповядва като такъв. Книгата има важно значение за Божиите светии днес, особено като показва какво е нашето правилно отношение предвид скръбта и объркването на публичното свидетелство на Божията Църква на земята.
Служението на тази книга трябва да намери реално място в опита на нашите души. Тези неща не трябва ни най-малко да ни обезкуражават или да ни правят депресирани, но трябва да развият в нас по-сериозно, смирено отношение, което включва готовност да се изправим честно пред истината.
Тази колона е взета от книгата: „Библията, нейните 66 книги накратко.“ Тя е достъпна за закупуване от Believers Bookshelf USA.
