Поглед нагоре– април 2014 г. –Списание „Благодат и Истина“
Възкръсналият Господ се явява на Мария Магдалина
Мария се наведе да погледне в отворения гроб на Господа, Когото обичаше, и видя два ангела в бяло, седнали при главата и при нозете на мястото, където беше тялото Му (Йоан 20:11-12). Но тя не беше впечатлена от толкова чудна гледка, защото беше погълната от неописуемата скръб от загубата на своя Господ. На въпроса им: „Жено, защо плачеш?“ тя отговори: „Защото са взели моя Господ и не знам къде са Го положили“ (ст. 13 NKJV ).
Докато в своята тъга Мария се обръщаше от ангелите, нейната скръб и предаността на сърцето ѝ бяха довели Господа близо, макар тя да не Го познаваше. Тя не беше подготвена да познае своя Господ във възкресение и в скръбта си се обърна дори от Него! Но една дума от устните Му промени всичко: „Мария.“ Той нарича Своите овце по име и те познават Неговия глас. Обръщайки се отново, тя каза: „Равуни“, или „моят велик Учителю“. Чудото на Неговото възкресение дори не ѝ хрумна – всичко, за което мислеше, беше Онзи, Когото обичаше, сега пред очите ѝ.
Той ѝ каза:„Не се докосвай до Мен, защото още не съм се възнесъл при Моя Отец.“ Неговата смърт остави настрана земната връзка, но Той ѝ обяви нова връзка с онези, които нарече „Мои братя“. Той трябваше да се възнесе при „Моя Отец и вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог“ (ст. 17), защото във възкресението Той е Главата на ново творение, в което Бог сега е Отец на всички, които познават Неговия благословен Син. Това е духовна и небесна връзка, но Той не каза „нашия Отец“, защото Неговото уникално Синовство винаги трябва да има първо място и място, отделено от всички останали. Терминът „Моя Отец“ включва факта на божествеността на Господ Исус, докато „Моя Бог“ включва Неговата човечност. „Вашият Отец“ предполага, че вярващите са участници в божествената природа чрез новорождение. „Вашият Бог“ включва нашата идентификация с Христос като Негови братя в човечността.
Господ казваше на Мария, че макар вече да няма да Го има на земята, тя ще Го има на небето в присъствието на Самия Отец – всичките ѝ надежди и благословения сега бяха съсредоточени там заедно с всички братя на Господа. Послушно тя занесе това прекрасно послание на Своите (ст. 18).
От Лесли М. Грант (Адаптирано)
