И Господ, и Христос
„И така, нека целият Израилев дом знае със сигурност, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.“ —Деяния 2:36 NKJV
„Радост на света!“ Старият химн на Исак Уотс е коледен фаворит всяка година. Дори онези, които минимизират духовното значение на Коледа, изглежда, са съгласни, че радостта и мирът биха били чудесни благословии за света.
Но думите на Уотс не спират до радостта. Той обявява пристигането на Този, Който е Господ на цялата земя:
Радост на света! Господ дойде; Нека Земята приеме своя Цар. Нека всяко сърце Му приготви място.
Какво означава да пристигне „Господ“? Учениците на Исус са живели във време, когато думата „господ“ е можела да се използва просто като израз на уважение. Например, някои гърци се обръщат към апостол Филип като „господ“ в Йоан 12:21 (където много английски преводи използват думата „сър“). Тъмничарят от Филипи говори на Павел и Сила със същото достойнство, въпреки че са били третирани като най-лошите престъпници. Той извика: „Господа [господари], какво трябва да направя, за да се спася?“ (Деяния 16:30).
Въпреки това, учениците осъзнават, че този термин има несравнимо значение, когато е прикрепен към техния Учител. Тома признава Исус като Господ и Бог (Йоан 20:28). Петър заявява, че Бог Го е възвисил да бъде и Господ, и Христос (Деяния 2:36). „Господ“ става титла с уникално значение за християнските вярващи. Новият Завет описва властта на Исус като:
- „Господ на славата“ (1 Коринтяни 2:8),
- „Господ от небето“ (1 Коринтяни 15:47),
- „Господ на небето и земята“ (Деяния 17:24), и
- „Господ на всички“ (Деяния 10:36).
Каква позиция! Всяка мисъл, дума и дело трябва да се извършват под Неговата власт.
Химнът на Уотс заявява, че всяко сърце трябва да Му приготви място, когато Той дойде като Цар. Това всъщност описва второто пришествие на Исус Христос, което тепърва предстои. Библията описва царство, когато никой, от най-ниския селянин до най-великия владетел, няма да бъде освободен от подчинение на този благословен и единствен Владетел, Царя на царете и Господа на господарите (Филипяни 2:9-11).
Затова е още по-трогателно [тъжно или сърцераздирателно] да четем собствените думи на Христос: „Защо Ме наричате: „Господи, Господи“, а не вършите това, което казвам?“ (Лука 6:46). Пет пъти в Евангелията се чува този двоен вик – „Господи, Господи“ – и всеки път той идва от фалшиви вярващи. Това става предупреждение за нас: Изключително лесно е да твърдим, че имаме страстен интерес към Неговата личност, докато напълно липсва желание да Му позволим да промени начина ни на живот.
Очакват се определени отговори от онези, които наричат Исус свой Господ. Тъй като Той е Господ, ние, които сме вярващи, трябва да:
- Научим Божията воля и да я вършим. „Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство, а онзи, който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата“ (Матей 7:21).
- Попитаме къде Той иска да Му служим. „Молете Господаря на жетвата да изпрати работници на Своята жетва“ (Лука 10:2).
- Желаем да бъдем кръстени като вярващи, давайки публично свидетелство за Неговата власт в живота ни. „Стани и се кръсти... призовавайки името на Господа“ (Деяния 22:16).
- Живеем безукорно, докато очакваме Неговото царство. „Безукорни до явяването на нашия Господ Исус Христос... Който е блаженият и единствен Владетел, Царят на царете и Господ на господарите“ (1 Тимотей 6:14-15).
- Даваме ежедневния контрол над живота си на Него. „Ако живеем, за Господа живеем... Затова Христос умря и възкръсна, и оживя отново, за да бъде Господ и на мъртвите, и на живите“ (Римляни 14:6-9).
Когато осъзнаем, че Исус Христос всъщност е нашият Господ, ще имаме радост в сърцата си ден след ден – не само когато Той дойде да управлява земята.
Радост на света, Спасителят царува! Нека хората използват своите песни... Той управлява света с истина и благодат, И кара народите да докажат Славата на Неговата праведност, И чудесата на Неговата любов.
