„А детето растеше и крепнеше духом, изпълваше се с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него. И родителите Му ходеха всяка година в Йерусалим на празника Пасха. И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха в Йерусалим според обичая на празника. И като изкараха дните, когато се връщаха, момчето Исус остана в Йерусалим, а родителите Му не знаеха. Но като мислеха, че е между спътниците, изминаха еднодневен път; и тогава започнаха да Го търсят между роднините и познатите си. И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим да Го търсят. И след три дни Го намериха в храма, седнал между учителите, да ги слуша и да им задава въпроси. И всички, които Го слушаха, се удивляваха на разума Му и на отговорите Му. И като Го видяха, родителите Му се смаяха; и майка Му Му каза: Синко, защо ни постъпи така? Ето, баща Ти и Аз с голяма мъка Те търсихме.“
„„Защо Ме търсехте? ... Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“ Но те не разбраха какво им говореше. И Той слезе с тях в Назарет и им беше покорен. А майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си. А Исус напредваше в мъдрост и ръст, и в благоволение пред Бога и човеците.“ Лука 2:40-52 (NIV)
Всеки родител знае, че няма идеални юноши. Всъщност, много родители казват, че юношите могат да изпитат търпението на родителя до краен предел! По-малките деца се дисциплинират по-лесно, а повечето по-големи тийнейджъри са научили някаква степен на отговорност. Но юношите са друга история!
А какво да кажем за Господ Исус? Той премина през юношеските години – но Той беше уникален. Той беше идеалният юноша! Той „напредваше в мъдрост и ръст, и в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52).
Исус: Идеалният юноша
В края на Лука 2 имаме единствената записана история от детските години на Исус – Неговото посещение за Пасха в Йерусалим с Йосиф и Мария. Между Неговото детство и началото на Неговото публично служение, библейският запис мълчи за събитията от живота на нашия Господ, освен за тази история, когато Той е бил на 12 години. Някои апокрифни писания твърдят, че записват други детски дела и думи на Исус, но този материал никога не е бил приет от християните като исторически достоверен. Посещението за Пасха в Йерусалим, цитирано по-горе, е единственият вдъхновен разказ за каквото и да е събитие от юношеските години на Исус.
Въпреки това, ние знаем, че през тези „мълчаливи“ години Исус е живял съвършен живот, който е бил угоден на Бога. По време на кръщението на Исус, гласът на Отца дойде от небето, казвайки:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17).
Той каза това, преди Исус да започне Своето публично служение или да извърши някакви чудеса, и то описваше одобрението на Отца за живота на Исус като момче и млад мъж.
„Ето Моя служител, Когото подкрепям, Моя избран, в Когото благоволя“ (Исая 42:1).
В съответствие с Мойсеевия закон, който заповядваше на всички еврейски мъже да ходят в Йерусалим три пъти годишно, за да празнуват определени Господни празници (Второзаконие 16:16), Йосиф и семейството му се присъединиха към кервана от Назарет до Йерусалим, за да празнуват Пасха. За Йосиф и Мария това беше специално посещение на Светия град и дома на Господа, защото Исус вече беше на 12 години и на прага на „официалната“ възраст, когато еврейските момчета стават мъже. Исус се подготвяше да стане „син на Закона“, да заеме своето място на отговорност в религиозните дела на общността. Преди следващата Пасха Той официално щеше да стане мъж.
Пътуването до Йерусалим с керван беше вълнуващо, особено за селските хора, които очакваха с нетърпение да посетят големия град Йерусалим – „града на Великия Цар“ (Псалм 48:2; Матей 5:35). Беше и време за поклонение, защото събранието пееше псалмите на възхода, Псалми 120-134, докато се изкачваха по пътя към избрания от Бога град. Можете ли да си представите Исус да пее с останалите поклонници?
Зарадвах се, когато ми казаха: „Да отидем в дома Господен.“ Краката ни стоят в твоите порти, Йерусалиме... Там отиват племената... да хвалят името Господне
(Псалм 122). Ето го идеалният юноша, който пее Божиите хвали! Това посещение в Йерусалим беше част от Неговата подготовка да се върне години по-късно в същия град като съвършеното Божие Агне.
Исус като Бог
Като Бог, Исус беше необикновено дете. В Лука 2:49 имаме първия библейски запис на думи, изречени от Него. Забележете, че те са твърдение за Неговото божество. Когато майка Му каза: „Баща Ти и Аз с голяма мъка Те търсихме“, Исус отговори: „Защо Ме търсехте? ... Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“
Исус правеше разлика между Своя земен баща, Йосиф, и Своя небесен Отец, Бог. Забележете, че Господ не каза: „в дома на нашия Отец“, а вместо това каза: „в дома на Моя Отец“. Преди Своето възнесение, Господ каза на Мария Магдалина:
„Аз се връщам при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:17).
Като вярващи, ние сме Божии синове, но не сме в същата уникална връзка с Бог Отец, както е Божият Син!
На 12 години Исус напълно осъзнаваше Своята уникална връзка с Бог Отец. Той беше вечният Син Божий, втората личност на Троицата. Той беше въплътен Бог. Въпреки че Той растеше естествено от детство до мъжество, Той беше необикновено дете, защото беше напълно Бог. Той не беше необикновен по външен вид или физическа сила, но в Своето поведение беше безгрешен – идеалното дете. Родителите Му никога не е трябвало да Го дисциплинират. Попитайте всеки родител днес и той ще ви каже, че такова дете не съществува! Нищо чудно, че Лука 2:51 казва, че „майка Му пазеше всички тези думи в сърцето си“. Той със сигурност беше необикновено дете!
По времето, когато семейството Му беше в Йерусалим за празника Пасха, другите момчета от Назарет вероятно тичаха из града, разглеждаха забележителности, играеха игри и правеха неща, които правят други юноши. На връщане към дома те вероятно се забавляваха, извън погледа на родителите си, в покрайнините на групата, която се връщаше у дома. Въпреки това, както казва стих 46, Исус беше „в храма, седнал между учителите, да ги слуша и да им задава въпроси“. Той не беше лекомислен или спорещ. Той беше дете, което обичаше Божието Слово и искаше да го обсъжда. И
„всички, които Го слушаха, се удивляваха на разума Му и на отговорите Му“ (Лука 2:47).
След това събитие в Йерусалим, Исус се върна у дома в Назарет с Йосиф и Мария и „им беше покорен“ (Лука 2:51). Какво необикновено изявление за 12-годишно момче! Фактът, че Той беше Божият Син, означаваше, че Той беше идеалният юноша. Господ Исус, като Бог, със сигурност беше необикновено Дете.
Исус като Човек
Като човек, Исус беше нормално дете. Ако бяхте живели в Йерусалим и бяхте видели кервана от Назарет, пристигащ за Пасха, щяхте ли да можете да различите Исус от другите юноши в групата? Щеше ли да има ореол около главата си? Щеше ли да е облечен в бяло? Не, освен ако не гледате художествено изображение на Исус! Няма да намерите ореол или бяла роба в Библията, дори когато е бил възрастен. На 12 години Исус най-вероятно би носил наследена, добре носена, земно оцветена роба за дългото пътуване. Може би е имал нова роба в раницата си, за да я носи в храма на празника, но тя също би била в земни тонове.
Отдалеч Исус беше просто обикновено момче, неразличимо от другите 12-годишни момчета по външен вид. Вероятно нямаше да можем да Го различим от тълпата, защото Той беше наистина човек – „напълно човек“. Като човешко дете, Исус е живял нормален еврейски живот на момче в обикновен малък град в Израел. Като нормално дете, Той е растял и е съзрявал от детство през юношество до мъжество. Той е ял, спал, учил и растял – физически, умствено и социално, както ни казва Лука 2:40: „А детето растеше и крепнеше духом, изпълваше се с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.“
Въпреки това, ако се движехме сред групата момчета, нямаше да мине много време, преди да разпознаем Исус. Той щеше да бъде приятелското, безкористно момче, което винаги помагаше, което споделяше с другите, което беше отговорно, което беше послушно – момчето, което всички обичаха!
„Исус напредваше... в благоволение пред Бога и човеците“ (Лука 2:52).
Разбира се, Исус беше необикновено дете, защото беше 100% Бог, но Той беше и напълно човек – 100% човешко същество. Следователно Исус, като човек, беше нормално дете.
Бъди приятел като Исус!
В последния стих на Лука 1 четем за растежа и съзряването на Йоан Кръстител: „А детето растеше и крепнеше духом, и живееше в пустинята до деня, когато се яви публично на Израел.“ Има значителна разлика между този стих и последния стих на Лука 2, където четем за растежа и съзряването на Господ Исус: „А Исус напредваше в мъдрост и ръст, и в благоволение пред Бога и човеците.“
Йоан Кръстител беше „силен духом“ – тоест духовен и отдаден. Той угоди на Бога и беше силно използван от Бога, но беше строг човек, аскет в начина си на живот и вероятно не е бил от хората, които естествено бихме намерили за привлекателни или с които лесно бихме се сприятелили. Исус, от друга страна, не само беше силен духом и духовен, но беше и приятелски настроен и общителен. Той напредваше в благоволение пред хората, както и пред Бога! В един момент от Своето публично служение Исус говори за разликите, които хората забелязваха между аскетизма на Йоан и достъпния начин на живот на Исус.
„Йоан Кръстител дойде, нито яде хляб, нито пие вино... Човешкият Син дойде, яде и пие... приятел на бирниците и грешниците“ (Лука 7:33-34).
Исус беше отворен и достъпен за хората. Той беше обичан човек, като момче и като възрастен. „Той напредваше в благоволение пред Бога и човеците.“
Исус лесно създаваше приятелства (Йоан 1:35-50; Лука 7:34; Йоан 15:15). Той би бил избран за най-харесван ученик в еврейското училище! Той се обръщаше към хората по мил и любящ начин и ги насърчаваше. Той им помагаше в моменти на нужда – независимо дали ставаше въпрос за малка физическа нужда като храна, или за голяма емоционална нужда като смъртта на любим човек (Йоан 11:11). Какъвто беше тогава, такъв е и сега. Какъв Приятел имаме в Исус!
Нашият Господ Исус
„ходеше и вършеше добрини“ (Деяния 10:38),
и сега Той ни моли да следваме Неговия пример. Исус изрично ни помоли да служим на другите, следвайки Неговия пример, когато изми краката на Своите ученици.
„И така, ако Аз, Господ и Учител, ви измих краката, то и вие сте длъжни да си миете краката един на друг. Защото Аз ви дадох пример, за да правите и вие, както Аз ви направих. Истина, истина ви казвам: слугата не е по-голям от господаря си, нито пратеникът е по-голям от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го вършите“ (Йоан 13:14-17).
Исус иска от нас да бъдем приятелски настроени, отворени и достъпни за хората – както Той беше. Той ни моли да бъдем смирени, мили, състрадателни и нежни (Колосяни 3:12-14) – както Той беше. Той ни моли да бъдем до хората, които страдат или са в беда, утешавайки и насърчавайки ги (2 Коринтяни 1:3-4) – както Той правеше. Той ни моли да носим изцеление и сила на хората, които са крехки и слаби (Евреи 12:12-13) – както Той правеше. Той ни моли да служим на другите, както Той служи и се грижи за нас.
„Аз ви дадох пример, за да правите и вие, както Аз ви направих“ (Йоан 13:15).
Той е нашият съвършен Модел! Трябва да се стремим да бъдем като Него.
