Част трета: Той дойде да призове грешниците
И когато Исус чу това, Той им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Аз не дойдох да призова праведните, а грешниците.“ —Марк 2:17 ESV
„Аз не дойдох да призова праведните, а грешниците към покаяние.“ —Лука 5:32
„Идете и научете какво означава това: ‘Милост искам, а не жертва.’ Защото Аз не дойдох да призова праведните, а грешниците.“ —Матей 9:13
„Защото Човешкият Син дойде да потърси и да спаси изгубеното.“ —Лука 19:10
Бил/Биен е град в Швейцария, който е много свързан с прецизността и микромеханиката, особено в часовникарската индустрия. Много часовникарски компании са започнали в този град, включително големи имена като Swatch, Omega SA и Rolex. Редица други градове в Швейцария са ангажирани с часовникарството, но повечето от тях получават своите „механизми“ от Бил/Биен.
Не съм посещавал Бил/Биен, но си представям, че хората там са много точни и спретнати. Вероятно са като цяло прецизни и точни в комуникацията си и начина си на живот. Как правя такова заключение? Като знам какво произвеждат и в какво са добри. Тяхната личност и стил на живот се отразяват в индустрията, в която превъзхождат.
Защо една часовникарска компания би била придирчива по отношение на прецизността на движещите се части на своите часовници? Основната цел и функция на часовника е да показва времето по много прецизен начин. Представете си, че имате часовник, който е направен от злато и изглежда много добре, но напредва с една допълнителна минута на всеки час. Това означава, че до края на деня часовникът ви ще е напред с 24 минути, а след два дни ще е напред с почти един час. Ако получите такъв часовник от реномирана компания, бихте сметнали часовника за негоден и бихте потърсили замяна. Въпреки красивия външен вид на часовника, той би бил считан за дефектен, защото не отговаря на целта, за която е направен.
Сега нека разгледаме човека вместо часовника и да използваме думата „грях“ вместо „дефектен“.
Какво е грях?
Бог създаде човека по Свой образ, за да управлява света и да отразява моралните слави на Бога; например, да бъде интелигентен, любящ и свят. Като отразява Божиите слави, или показвайки Неговите атрибути, човек би прославял Бога. Обаче човек пропусна тази цел, решавайки да търси собствените си желания вместо това. Резултатът е, че всеки от нас беше отклонен по различен път.
Библията казва: „Всички ние като овце се заблудихме; отбихме се – всеки – в своя си път“ (Исая 53:6). Като вървя по своя си път, аз съм пропуснал основната цел, за която съм бил създаден, и това е, което Библията нарича „грях“. „Грехът е беззаконие“ (1 Йоан 3:4), което означава, че не се придържам към никакъв закон, а към собственото си желание и воля вместо това.
Резултатът от греха
Бог предупреди Адам относно резултата от греха, когато му каза: „[От] дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:17). Защото Адам съгреши, човечеството беше поставено под присъдата на смъртта във всички аспекти на живота: физически, духовно и вечно.
Когато се роди дете, то веднага започва да изпитва смърт в тялото си. Старите клетки умират; микроби и вируси атакуват слабото човешко тяло, и тялото старее. С течение на времето, признаци на смърт се прокрадват в набръчканата кожа и сивата коса. Накрая, „на човеците е определено да умрат веднъж“ (Евреи 9:27). Това е физическата смърт, която е резултат от греха, „защото заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23).
Друг вид смърт е духовната или моралната смърт, която е резултат от отделянето от Бога. Когато човек съгреши, той загуби откритата си комуникация със своя Създател и в резултат на това загуби насладата и привилегията да отразява моралните атрибути на Бога. Това е причината да виждаме зло по целия свят, защото имаме хора, които са духовно мъртви.
Павел даде добро описание на тях в Римляни 3:13-18: „Гърлото им е отворен гроб; с езиците си лъжат. Отрова от аспиди е под устните им. Устата им е пълна с проклятия и горчивина. Краката им са бързи да проливат кръв; по пътищата им има разруха и нещастие, и пътя на мира не са познали. Няма страх от Бога пред очите им.“ Това са тези, за които Господ Исус говореше, когато каза: „Следвай Ме, и остави мъртвите да погребват своите си мъртви“ (Матей 8:22). Той казваше да оставим духовно мъртвите да погребват своите роднини, които са физически мъртви.
Третият вид смърт е вечната смърт в огненото езеро. Апостол Йоан пише: „Тогава видях един голям бял престол... И видях мъртвите, големи и малки, стоящи пред престола... и те бяха съдени, всеки един от тях, според това, което бяха извършили. Тогава Смъртта и Адът бяха хвърлени в огненото езеро. Това е втората смърт, огненото езеро“ (Откровение 20:11-14). След като е живял живот, белязан с духовна смърт и завършващ с физическа смърт, непокаялият се грешник ще завърши във вечна смърт, страдайки от присъда в огненото езеро.
Връщайки се към нашата аналогия с часовника, помислете за часовника, който напредва с една допълнителна минута на всеки час. Часовникът дефектен ли е заради това, което прави, или часовникът напредва с една допълнителна минута на всеки час, защото е дефектен? Вярно е второто. Фактът, че часовникът не функционира правилно, е просто симптом на вътрешната дефектност на часовника. За човечеството, нашата физическа, морална и вечна смърт е естественият резултат и божествено наказание за нашата вътрешна дефектност, което означава нашата греховна природа. Това е природата, която сме придобили поради греха на Адам, а не защото Бог ни е създал по този начин.
Кои са грешниците? Библията дава ясен, но труден отговор: „Всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23). Това включва вас и мен – всички човешки същества с едно изключение, а именно небесния Човек, Господ Исус Христос. Това означава, че сме под присъдата на:
- Физическа смърт – страдание от болести, стареене и телесна смърт,
- Духовна смърт – неморалност и лоши навици, и
- Вечна смърт – в огненото езеро.
Може ли религията да ми помогне да избягам от смъртта?
Въпреки че хората свързват религията с Бога, Библията ясно показва, че човек е измислил религията, а не Бог. Това се вижда в първия религиозен човек, Каин, когато той се опита да се приближи до Бога чрез човешките си усилия и по свой собствен начин (Битие 4:1-5). Човек използва религията, за да си даде фалшиво чувство за сигурност.
В Стария Завет Бог беше дал на израилтяните голяма привилегия, която беше Неговият закон. Той им даде инструкции да регулират отношенията си с Него и помежду си. Това поклонение включваше жертви, скиния, храм и, най-важното, левити и свещеници. Във всички инструкции и разпоредби Бог винаги търсеше поклонници, а не самото поклонение.
Например, скинията имаше много части, които се разглобяваха и пренасяха по време на пътуването през пустинята. Повечето, но не всички, от тези части можеха да бъдат пренасяни на каруци. Обаче частите в Светая и Светая Светих трябваше да бъдат пренасяни от мъже от определено семейство от определено племе; не на коне, каруци или други средства. Това беше един от начините на Бога да съобщи желанието Си да има тази интимна връзка с поклонниците. Той дори заяви Своята собственост над тях, казвайки: „Левитите ще бъдат Мои“ (Числа 3:12).
Може да попитаме: „Ами жертвите, пеенето и хвалението, и другите ритуали, които се практикуваха в скинията и храма?“ Те бяха необходими само за да изразят това, което беше в сърцето на поклонника. Жертвата е израз на покаяно сърце; молитвата е израз на нуждаещо се сърце, а хвалението е израз на сърце, изпълнено с благоговение и наслада. Давид осъзна тази истина, когато каза: „Защото Ти не се наслаждаваш на жертва, иначе бих я дал; Ти не се радваш на всеизгаряне. Жертвите на Бога са съкрушен дух; съкрушено и смирено сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16-17).
Господ Исус ясно посочи този момент в разговора Си със самарянката. Когато тя Го попита за необходимите подробности за поклонението, Той отговори на въпроса й и добави: „Отец търси такива хора да Му се покланят“ (Йоан 4:23). Той не каза, че Отец търси „такова поклонение,“ а „такива хора да Му се покланят.“ Преводът на Дарби казва: „Отец търси такива като Свои поклонници.“
Религията не може да помогне, защото предоставя само ритуали, което е това, което Каин предложи и беше отхвърлено. Бог търси покаяно и съкрушено сърце, което осъзнава пълната безполезност на собствените усилия и дела, защото „всички ние станахме като нечист, и всичките ни праведни дела са като омърсена дреха“ (Исая 64:6 ESV). Покаянието е първата стъпка към избягване на смъртта, но не е достатъчно.
Той дойде да призове грешниците
Исус дойде да призове грешниците (Марк 2:17). Той е Единственият, Който може да направи този уверен призив – призив да дойдем при Него. След като осъзнаем неспособността си да избягаме от смъртта, виждаме нуждата си от Спасителя. Исус е Спасителят, платил дълга на нашия грях чрез смъртта Си на кръста. Бог счете Исус за върховна жертва за грях и тъй като Той принесе Себе Си, Той може да призове всеки грешник да избяга от смъртта.
Бог призовава всеки, но наша индивидуална отговорност е да приемем този призив. Библията ясно заявява, че Бог „желае всички хора да бъдат спасени и да достигнат до познанието на истината“ (1 Тимотей 2:4). Обаче Той уважава нашите воли. Грехът е наша собствена отговорност, ако не приемем Неговия призив и покана.
Грешник ли си? Исус дойде да те призове! Сега е подходящото време да Го приемеш в живота си.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Бил е немското име на града, а Биен е френското му име. От 2005 г. официалното име на града е „Бил/Биен“.
Очаквайте част 4 следващия месец.
