Исус дойде да изпълни Закона и да бъде истинският храм

Защо дойде Исус?

Част втора: Той дойде да изпълни Закона

„Не мислете, че съм дошъл да отменя Закона или Пророците; не съм дошъл да ги отменя, а да ги изпълня. Защото истина ви казвам, докато небето и земята не преминат, нито една йота, нито една точка няма да премине от Закона, докато всичко не се изпълни.“ —Матей 5:17-18 ESV

Защо имахме Закона?

Много хора питат: „Защо Бог избра народа Израел и защо те имаха такава специална връзка с Йехова в Стария завет, въпреки че бяха твърдоглави (Изход 32:9)? Защо им бяха дадени Десетте заповеди и Мойсеевият закон?

Историята на народа Израел започва в Битие 11-12, когато Бог се яви на Аврам в Ур, който е днешен Ирак. Аврам, по-късно наречен Авраам, живееше в идолопоклонство (Исус Навин 24:2). Бог го „призова“ да напусне Ур и да Го последва. Библията ни учи, че Божият призив е според Неговата благодат (1 Коринтяни 1:26-29) и не е, защото някой го заслужава.

Каква беше целта на призива на Авраам и специалната връзка, която Йехова имаше с народа Израел? Можем да намерим този отговор в писмото на Павел до галатяните: „Защо тогава законът? Той беше добавен поради престъпления, докато не дойде потомството, на което беше дадено обещанието, и беше установен чрез ангели от посредник“ (Галатяни 3:19). Апостолът продължи: „Така че законът беше наш наставник до идването на Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра“ (Галатяни 3:24). Бог даде закона, за да докаже на мъжете и жените техния провал и да им покаже нуждата им от Спасител.

Аналогия, която можем да разберем, е начинът, по който се извършва контролът на качеството във фабриките за преработка на храни или лекарства. Това става чрез „вземане на проби“: вземане на малка проба от всяка производствена партида и тестване. Пробата е представителна за цялата партида. По подобен начин Бог взе проба – Израел – от човешката раса и осигури всички фактори за успеха на божествения тест:

• Предци, които бяха велики герои на вярата: Авраам, Исаак и Яков;
• Бог се разкри на Израел и им говори чрез Мойсей;
• Даденият от Бога съвършен закон, който да ръководи във висок морален живот и изграждането на благочестиво общество; и
• Бог ги насочи да построят скиния за Себе Си, за да живее сред народа.
• Апостол Павел изброи още благословения и привилегии за народа Израел в Римляни 11.

Какъв беше резултатът от тестването на тази проба от човешкия род? Това беше пълен провал, който завърши с разпъването на Божия Син. Заключението от този тест беше: Мъжете и жените са грешници и се нуждаят от Спасител.

Проблемът в Закона ли беше?

Някой може да твърди, че е невъзможно да се живее на нивото на моралния стандарт, изискван от закона, или че законът има недостатък или е неадекватен. Но Давид каза: „Законът Господен е съвършен“ (Псалм 19:7). Павел потвърди тази мисъл, казвайки: „Законът е свят, и заповедта е свята, праведна и добра“ (Римляни 7:12). Ако продължим с аналогията на тестването на проби, можем да видим, че Исус дойде като друга проба и премина теста напълно: Той изпълни закона. Това доказва, че законът е свят и съвършен, защото имаше човек, Исус Христос, който беше способен да изпълни целия закон.

Исус и храмът

През вековете обща мисъл на човека е била, че Бог е далеч и не иска да има никаква връзка с човечеството. Мъдреците на Вавилон казаха: „Нещото, което царят иска, е трудно, и никой не може да го покаже на царя, освен боговете, чието жилище не е с плът“ (Даниил 2:11). Въпреки това, Библията учи, че Бог желае да живее сред Своя народ и да установи пряка връзка с тях. Това за първи път се прояви в Едемската градина, а след това се повтори в много други инциденти, включително скинията в пустинята и храма в Йерусалим.

Основната мисъл на храма е Божието присъствие чрез ковчега на завета. Скинията беше свята, защото беше осветена от присъствието на Йехова. Храмът също беше свят поради присъствието на Йехова. Стените, мебелите и златото – дори жертвите – бяха ценени поради Божието присъствие. Това е урокът, който Господ Исус се стремеше да научи евреите, когато каза: „Горко вам, слепи водачи, които казвате: „Ако някой се закълне в храма, нищо не е, но ако някой се закълне в златото на храма, той е обвързан от клетвата си.“ Слепи глупци! Защото кое е по-голямо, златото или храмът, който е направил златото свято?“ (Матей 23:16-17).

Когато Соломон построи храм за Йехова, ковчегът на завета беше пренесен там и поставен вътре. Тогава храмът, в известен смисъл, стана новото жилище на Йехова. Цветната порта и ленените стени на скинията загубиха своята стойност, защото истинската им стойност беше намерена в присъствието на Бога. Подобно, когато Емануил („Бог с нас,“ Матей 1:23), Господ Исус, беше налице, Той засенчи храма, който беше построен от човешки ръце. Исус Христос е истинският храм, защото „в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството“ (Колосяни 2:9).

Евреите не разбраха, защото се фокусираха върху материалните неща – камъните, мрамора и златото (1 Летописи 29:2) – и пропуснаха основната цел на храма като Божие жилище. Затова, когато Бог дойде в плът, те не се погрижиха за Него, защото Той прие формата на скромен човек. Без разбиране, те Го обвиниха, че говори обидно за храма, когато каза: „Разрушете този храм, и за три дни ще го издигна“ (Йоан 2:19; виж Матей 26:61, Матей 27:40; Марк 14:58, Марк 15:29).

Исус и съботата

Едно от правилата в закона е да се почива в събота. Това беше строго спазвано от евреите. Старият завет беше много ясен относно това да не се носят никакви вещи в събота (Изход 20:9-11; Еремия 17:21-22,27). Въпреки това, Исус извърши чудеса в събота няколко пъти. Например, когато Исус излекува парализирания човек край езерото във Витезда, Той му каза: „Стани, вдигни си леглото и ходи“ (Йоан 5:8). Евреите обвиниха Исус, че нарушава съботата, защото смятаха Неговото чудо за работа. Исус отговори: „Моят Отец работи досега, и Аз работя“ (Йоан 5:17).

Господ Исус не нарушаваше закона; по-скоро, Той изпълняваше неговата същност, която е любовта. Той ясно обобщи закона, когато беше попитан за най-голямата заповед: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е: Да възлюбиш ближния си като себе си“ (Матей 22:37-39).

Като следваме закона без любов, бихме могли да създадем религия, както бяха направили фарисеите. Ако следваме любовта без никакъв закон, бихме създали анархия. Когато чрез вяра следваме закона, показвайки любовта си към Бога и ближните, тогава живеем като Исус.

Исус беше революционер

По времето, когато Исус ходеше по земята, в Израел съществуваше силна религиозна система. Те имаха:

• Великолепен храм, построен от Ирод,
• Много религиозни секти, включително фарисеите, садукеите и книжниците,
• Много свещеници, организирани в планирани отделения, като Захария в Лука 1:5.
• От друга страна, Израел беше преживял 400 години мълчание, през които Бог не даде никакви нови откровения или чудеса. Освен няколко индивида, народът не се покая и не прие Божия Син, когато Той дойде, разпространявайки добрата вест за царството.

Как може да има такова противоречие: силна религиозна система без никаква сила или влияние върху сърцата? Хората забравиха, че основният им фокус трябва да бъде връзката им с Йехова като техен Бог. Вместо това, те се фокусираха върху практики и ритуали. Библията обаче ни води към връзка. В нея виждаме няколко: Адам и Бог, Израел и Йехова, и вярващите и Христос.

Господ Исус уважаваше и изпълняваше закона, но Той атакуваше фалшивата религия. Той беше революционер, защото предизвикваше и осъждаше религиозните водачи на своето време. Той насърчаваше учениците Си да слушат учението на тези водачи, защото те преподаваха Закона, но Той ги обезкуражаваше да следват стъпките им, защото те не живееха това, което преподаваха (Матей 23:1-3).

Християнин или религиозен?

Християнин ли сте или просто религиозен човек? Не можете да бъдете и двете! Ако повърхностно следвате правила, дори божествените правила на Писанието, можете да се смятате за религиозен човек. Това би ви накарало да следвате група хора, набор от учения или теологични принципи и дори може да доведе до практики и ритуали, които не са библейски.

От друга страна, истинският християнин следва личност: Христос. Християнинът чете Библията, защото иска да знае повече за Христос. Вярващият се среща с други християни, защото те са тялото Христово на земята. Той или тя служи и разпространява добрата вест на евангелието поради дълбоко желание и другите да се насладят на тази велика личност, Господ Исус Христос.

Нека бъдем внимателни, защото нашата паднала човешка природа е склонна да се възхищава на всякакви ритуали, които задоволяват съвестта ни. Ако им бъде позволено да действат в живота ни, това може да ни отклони от личността на Христос. „Търсете горните неща, където е Христос, седнал отдясно на Бога“ (Колосяни 3:1).

КРАЙНА БЕЛЕЖКА

• Господ използва израза „твърдоглави“ за израилтяните, за да опише тяхната упоритост и непокорство (Изход 32:9, Изход 33:3,5, Изход 34:9; Второзаконие 9:6,13, Второзаконие 10:16; 2 Летописи 30:8; Деяния 7:51).

Търсете част 3 следващия месец.