„Бях странник, и Ме приехте.“ — Матей 25:35 KJV
Ти беше
Странник тук, във Витлеем не се намери място за Теб. Ти беше нежното растение на Отца; но, о, колко суха беше земята! В града на Давид, Господ на Давид, Христос, беше напълно непознат; Твоят народ скоро щеше да издигне кръст за Теб, а не трон. Ти беше нелюбим, нежелан и презрян от всички освен от малцина; Твоята чудна красота беше напълно пропусната от ослепените очи на природата.
Ти беше
Странник тук, небесните дворци от слонова кост оставени далеч назад. На земята не можа да намериш място, където да положиш уморената Си глава. Когато други търсеха и намираха убежище у дома, Ти се оттегляше Сам на стръмните склонове на Елеонската планина и срещаше Отца Си там. Лисиците имаха своите дупки, всяка птица своето специално гнездо; но Ти на земя, толкова изпълнена с грях, не можеше да намериш покой.
Ти беше
Странник тук, Отчевото лоно винаги Твоето обиталище. Ти беше Сам, макар и с множество по пътя. Толкова съвършени бяха Твоите пътища, толкова чиста всяка Твоя дума и мисъл, Ти беше неразбран от всички освен от онези, които Отец учеше. Твоята походка беше на напълно доказана вяра, а не на зрение; присъствието на Отца Ти винаги беше единственият Ти източник на чисто наслаждение.
Аз също сега съм
Странник тук с Теб, вече не се чувствам у дома на тази земя, която Ти даде само кръст и гроб. Твоят Бог е мой, Твоят Отец сега е мой чрез чудна благодат. Отчевият дом на светлина и любов сега е моето жилище. Аз съм поклонник, щастлив просто да ходя с вяра с Теб, до славния ден, когато най-накрая ще видя Твоето лице у дома! От Каролин Е. Гиб
„Защото аз съм странник с Теб.“ – Псалм 39:12
