Добри новини– ноември 2016 г. –Списание „Благодат и Истина“
Умирайки на мястото на...
През целия Стар Завет всеки олтар и всяко животно, което е било убивано за жертвоприношение, сочеха към възлюбения Син на Бога; към това как един ден Той ще дойде на земята, за да страда и умре на онзи ужасен кръст.
В онези дни, извън Божието обиталище, скинията, човек можеше да чуе разговор като този:
„Забелязвам, че си донесъл животно за жертвоприношение!“, каза свещеникът на израилтянина с овцата.
„Да, знаех, че трябва. Но наистина ли трябва да умре това животно?“
„Разбира се, защото без проливане на кръв няма прошка“ (Евр. 9:22).
„Но това животно е невинно! И децата ми толкова го обичат. Тази овца не е направила нищо лошо.“
„Точно това е въпросът. Виновен човек никога не може да заеме мястото на друг виновен човек. Ти си загубил живота си чрез греха си. Сега трябва да умреш, или невинен трябва да умре на твое място. Положи ръката си на главата на това агне; защото като правиш това, ти признаваш, че си виновен, а агнето е невинно. Бог гледа на този акт като на твоето единение с агнето за жертвоприношение. Твоята вина се прехвърля на агнето. Когато агнето умре, ти ще бъдеш свободен и невинен, както беше агнето преди.“
Тихо, човекът положи ръка на главата на агнето. Имаше още няколко приготовления... ножът... и тогава кръвта на агнето потече в пясъка на пустинята. Беше ужасна гледка. И все пак, докато човекът въздъхна дълбоко, вдигайки очи за момент към небето, той почувства как голямо бреме се смъкна от раменете му. Агнето умря вместо него; „и ще му бъде простено“ (Лев. 4:20 KJV). „О, Боже, благодаря Ти.“
А ти?
Приближавал ли си някога до кръста с точно такива мисли? Той – Светият, Невинният – страдаше неописуемо. Той умря. Това беше страданието на Христос като заместник. Но за кого умря Той?
Не за всички хора. Хиляди са безразлични към кръста. Те просто продължават да живеят – или в греховни разгулства, или по много достоен начин, но въпреки това, без Някой, който е умрял за тях – докато не умрат и не бъдат изгубени завинаги. Други са гледали, омагьосани и докоснати, но никога не са дошли при Бога, както дойде онзи израилтянин в нашата история: като грешници.
Христос умря за всички които са положили ръка на агнето – Божието Агне. Можеш да направиш това и ти. Можеш да го направиш със сгънати ръце, казвайки тихо на Този, който висеше на кръста: „Съгреших, заслужавам кръста. Господи Исусе, Ти ли умря на мое място?“
И тогава – тогава можеш да вдигнеш тези сгънати ръце към небето и да кажеш: „Боже, Отче, благодаря Ти, вярвам Ти, доверявам се на делото на Твоя Син, което Той извърши на кръста. Благодаря Ти, Господи Исусе.“
В този момент Бог се е справил с цялата ти вина чрез кръвта на Христос. Ти си свободен, вечно свободен! Можем да ти кажем повече.
В кръста аз се хваля винаги,
Може ли законът да ме осъди? Никога!
Христос стана проклятие за мен.
Христос умря за мен на Голгота,
От грях и смърт аз съм свободен,
Христос купи живот за мен!
От Дж. Роу, адаптирано от „Златна къща“,Believers Bookshelf Canada.