Обръщаме очите си към десницата на Величието във висините и там виждаме Исус, увенчан със слава и чест. Да, Този, Когото Симеон видя, смирено бебе на гърдите на майка Си, Този, Когото Йоан видя разпнат и мъртъв на кръст, сега виждаме на най-високото място в славата. Бог Го е възкресил от мъртвите и Го е поставил там.
Всяко християнско сърце трепти при мисълта за Неговото възвисяване, и все пак тази слава, която Го е приела, не Го е направила по-славен. Това беше единственото място във вселената, което беше достойно за Него. Неговите ученици очакваха Давидовия трон за Него, и Той ще го има в свое време, заедно с всеки друг трон; но имаше само едно място, което беше достойно за Него, когато Той излезе от мъртвите, и това беше Отческият трон във висините. Диамантът е поставен в златна обковка, но обковката му не увеличава стойността на скъпоценния камък, тя е единствената подходяща обковка за него; така е и с Исус, Чието Име сега е над всяко име, и Който е увенчан на небето със слава и чест; Той е на правилното Си място там. Бог Му е казал: „Седни отдясно Ми, докато не направя враговете Ти подножие на нозете Ти“ (Пс. 110:1).
Но Той не е бездействащ там, а след като е преминал през всички страдания, Той е напълно квалифицираният Капитан, или Водач, на многото Божии синове.
