Виждаме Исус, Който за кратко бе направен по-долу от ангелите, заради страданието на смъртта, увенчан със слава и чест, за да вкуси Той, по Божията благодат, смърт за всеки. —Евреи 2:9 NKJV
Посланието до евреите е за Господ Исус, Неговата личност и Неговото дело. Името „Исус“ се среща 14 пъти в това прекрасно послание, включително един път, когато се отнася до Исус Навин, който е въвел Израел в Обетованата земя (Евреи 4:8 KJV, JND).
В тази статия възнамеряваме да разгледаме осем точки за Исус от посланието. Числото осем в Писанието представлява ново начало. Това се подчертава от числената стойност на името Исус на гръцки, IESOUS, което е 888. Отбелязваме също, че на иврит Неговото име е Йешуа, което означава „Яхве е спасение.“ То е дадено преди Неговото девствено зачатие и раждане (Матей 1; Лука 1).
1. Исус е Йехова и Човек
Евреи 1 представя величието на Господ Исус като Самия Йехова. Тайната на Троицата и на вечния Син, Който дойде в този свят като съвършен Човек, са свързани с благословената тайна, че Исус е Йехова Бог, или YHWH. Тази четирибуквена дума е еврейското име на Бог и не е била изговаряна от евреите поради страха им от богохулство – погрешно заключение от Изход 20:7.
Нека си спомним, че Отец изпрати Своя Син, Който се роди от жена (Галатяни 4:4) – тайната на въплъщението (Йоан 1:14,18). Евреи 2 подчертава величието на Исус в Неговата човешка природа и показва, че Той е по-висок от ангелите, въпреки че ангелите са по-високи от човешките същества в реда на сътворението. И все пак, Исус бе направен за кратко по-долу от ангелите – които не могат да умрат – когато Той страда на кръста и умря. Това показва колко велика е Божията благодат към нас.
„За кратко по-долу“ означава също „за кратко време“, а именно между Неговата смърт и Неговото възкресение. Сега Той е Човекът, възвишен на небето и над всички ангели! Презреният Исус от Назарет се смири и стана послушен до смърт – дори смърт на кръст (Филипяни 2:8) – но сега е увенчан със слава и чест.
Всички истински вярващи могат да Го видят по този начин чрез вяра и Светия Дух, Когото получихме, когато повярвахме. „Виждаме“ означава, че имаме свободен достъп до Божия престол, където Исус сега седи, и нашето виждане и размишление върху Него ще продължи завинаги, както и нашето поклонение. На земята Той беше видян като Човек, Който се смири, преди Бог да Го възвиси (ст. 8-11).
Съществува определена връзка между Неговото унижение и Божия отговор, като Му даде Неговото сегашно положение в слава. Неговото дело беше достатъчно за спасението на всички и показва обхвата на Божията благодат, проявена в Исус, Който е Бог (Матей 1:20-23), за всички, които вярват.
2. Исус като Апостол и Първосвещеник
„Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размишлявайте върху Исус, Апостола и Първосвещеника на нашето изповедание“ (Евреи 3:1 NASB). В юдаизма всички израилтяни принадлежаха към една специфична нация на земята и за тази земя, отделена от Бог за Себе Си. Йоан Кръстител идентифицира Исус като „Божия Агнец“ в Йоан 1 (ст. 29,36), и главата ясно показва, че Той е Месията на Израел. Бог публично Го обяви за Свой Син (Матей 3:17); обаче, Неговият собствен народ не Го разпозна. Те отхвърлиха Исус въпреки многото чудеса, които Той извърши, доказвайки, че е дошъл да изпълни Божиите пророчества. Въпреки това, Месията, Който беше отхвърлен на земята, беше приет от Бог на небето. Това е специалната тема на Евреи, показваща величието на Христос като Бог и Човек.
Всички, които Го приемат с вяра, са благословени да Го видят от дясната страна на Бог във висините. Тази привилегия е свързана с мощното, небесно призвание на Бог, чрез което ние, вярващите, призовани измежду евреи и езичници, сме изведени от този настоящ свят. Ние сме в него, но вече не сме от него. Всички такива вярващи принадлежат към нова група „овце“, както Господ обясни в притчата за добрия Пастир (Йоан 10). Той е свързал вярващите със Себе Си на небето и те са отделени за Бог в този свят като свети братя. „Виждаме Исус“ (Евреи 2:9 NKJV) означава постоянно да сме заети с Него, което съответства на заповедта да „размишляваме върху Исус.“
Кой е Той? Той е Божият Апостол, изпратен от Бог от небето с властта да Го представлява. Той е също Неговият Първосвещеник, Който ни представлява сега пред Бог на небето. Тук на земята ние Го разпознаваме с двете функции. Това е също въпрос на нашата публична идентификация с Него, въпреки че Той е бил отхвърлен на земята. Ние Го изповядваме като Апостол и Първосвещеник. Няма да крием факта, че принадлежим на Него, нито ще се опитваме да компрометираме Неговото величие. Не, ние Го признаваме тук долу, докато гледаме нагоре към Него там.
3. Исус като Предтеча и Цар
Евреи привлича погледите ни към Исус на небето, свързвайки ни с Него, Който е предтеча и Първосвещеник завинаги според реда на Мелхиседек (Евреи 6:20). Това послание разглежда нашите отговорности като вярващи, но основната му цел е да привлече нашето внимание и сърца към Него. Като Го представя като великия Предтеча, се показва важна и интимна връзка между вярващите тук и Христос на небето. Тъй като нашият Предтеча е влязъл, Той отвори вратата за други да Го последват, вече сега по дух и по-късно с прославени тела. Исус представлява изцяло нов ред, който все още не е съществувал при Моисей и Аарон, или сред народа на Израел като цяло.
В тази връзка Мелхиседек, без човешки баща или майка, е представен като тип на вечния Син, като този, който благослови Авраам (Битие 14:18-20). Това означава, че той е бил по-висок от Авраам, защото по-ниският е благословен от „по-добрия“ (Евреи 7:7). За евреин е било трудно да приеме, че някой може да бъде по-велик от Авраам, но Мелхиседек е бил, който благослови Бог от името на Авраам, донасяйки Му правилния вид отговор.
Отхвърленият Исус, Който беше изгонен от Своя собствен народ, е наистина Бог, „Същият, вчера, днес и завинаги“ (Евреи 13:8). Той „е над всички, Бог, благословен завинаги“ (Римляни 9:5 JND) и, като Човек, се възнесе нависоко (Ефесяни 4:10). Терминът „ред“ се отнася до нещо, което Бог е установил или утвърдил на небето, което човек на земята никога не би могъл да направи. „Завинаги“ контрастира със старозаветния ред, където свещениците бяха заменяни поколение след поколение. Исус, Предтечата, е също великият Мелхиседек, Бог, благословен завинаги! Исус е Царят на Правдата, както и Царят на Мира (виж Евреи 7:2). Колко велик е Той!
4. Исус, нашият Поручител
„Исус стана поручител на по-добър завет“ (ст. 22). Старият завет не можеше да донесе съвършенство – неща, които щяха да траят вечно. Вместо това, той беше белязан от слабост и Бог демонстрира неговата недостатъчност по много начини, като в крайна сметка го отмени. Основната причина за този провал беше кой и какво е човекът сам по себе си, понякога наричан „старият човек.“ Въпреки това, Бог въведе нов ред на нещата, свързан с нов Човек, нашия Господ Исус Христос. Той не може да се провали, и следователно този нов ред, свързан с Него, също не може да се провали. Евреи прави това изключително ясно. Всички истински християни са свързани с Христос.
В бъдещия свят новият завет ще бъде установен с Израел и всички ще бъдат свързани с Исус Месията. Евреи показва, че Господ Исус е новият Свещеник, Който живее завинаги, според реда на Мелхиседек. Въпреки че Той произхожда от племето Юда, от което племе никога не е произхождал свещеник, Той е свещеник завинаги (ключова дума в Евреи). Във връзка с Него всичко е добро или по-добро, свежо, ново и стабилно. Ето защо Евреи 7 представя Исус като Този, Който е „Гарант на по-добър завет“ (ст. 22 ESV), Негов Поручител, и Който не може да се провали. Старият завет се провали, но новият завет е по-добър без възможност за провал. Затова той е наречен „вечен“ (Евреи 13:20).
Гаранцията, която идва с Исус, означава, че Неговото дело е било пълно и достатъчно, и следователно не може да бъде заменено. Числената стойност на името Исус (888), спомената по-рано, добавя специално измерение към тази достатъчност. Числото 8 е свързано с нов ред, както например, Псалм 8 често се цитира в Новия Завет във връзка с Исус. Това, което Христос е извършил и установил, носи гаранция и осигурява по-добър ред, който не може да се провали. Това, което се отнася до Христос, е не само добро – което е вярно – но по-добро в контраст със старото. Старото беше добро, както е дадено от Бог, но все пак трябваше да бъде отменено.
5. Исус осигурява свободен достъп до Бог
По много забележителен начин Евреи представя величието на нашия Господ Исус Христос в Неговата личност и дело. Глави 8–10 се фокусират върху величието на Неговото дело и неговите резултати, и как да се отговори на него. Евреи е изследване на контрастите между старозаветните, дадени от Бог жертви от една страна, и еднократната и върховна жертва на Христос от друга. Жертвите от първия ред трябваше да се повтарят постоянно, докато жертвата на Христос беше еднократна, достатъчна завинаги, никога да не се повтаря.
Също така, с жертвата, принесена на великия Ден на умилостивението, първосвещеникът можеше да влезе в Светая Светих. Това беше само веднъж годишно, докато хората оставаха отвън. Въпреки това, въз основа на жертвата на Христос, входът към Бог е отворен не само за Него, но и за хората, които принадлежат на Него, вярващи, взети измежду евреи и езичници. „И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в Светая Светих чрез кръвта на Исус...“ (Евреи 10:19 KJV). От деня на Петдесетница и до грабването, всички, принадлежащи към тази призована, небесна група, се наслаждават на този свободен достъп, с всички привилегии, свързани с него. Сега към Бог може да се подхожда по всяко време за молитва, хваление и поклонение.
Тази смелост не е съществувала в Стария Завет. Единственото изключение е Моисей, който е имал привилегията да влиза в Светая Светих по всяко време (Изход 25:22). В това отношение Моисей е бил изключение от правилото, илюстриращо това, на което се радват вярващите днес. Смелостта предполага доверие в Бог, Който няма да ни отхвърли поради завършеното и прието дело на Христос. Тя също така означава истинска свобода, тази на синове, които могат да дойдат в Божието присъствие като поклонници, за Негово удоволствие, по всяко време. Евреи 10 е пасаж, който противопоставя стойността на животинските жертви, принасяни според Божиите наставления, и скъпоценността на Христовата кръв, пролята веднъж завинаги.
6. Завесата е разкъсана: Гледайки към Исус
Това послание привлича сърцата ни към Христос, докато Го виждаме възвишен от дясната страна на Бог. Той започна и завърши делото на изкуплението, което никой друг никога не би могъл да направи. Сега Той седи от дясната страна на Бог. Никой друг свещеник никога не би могъл да седне, защото делото никога не беше завършено. Затова свещеник, седящ на стол, беше в неправилно състояние, както беше Илий (1 Царе 4:13). Но Христос прослави Бог на земята, завърши делото, възнесе се нависоко и седна. Като Човек Той беше поканен от Бог да се издигне и да седне, и ние можем да гледаме „към Исус, Начинателя и Усъвършителя на нашата вяра, Който заради радостта, която Му предстоеше, издържа кръста, презирайки срама, и седна от дясната страна на Божия престол“ (Евреи 12:2 NKJV).
Този стих подчертава личното величие на Христос във факта, че Той е седнал. Той също така означава, че Неговото дело е било завършено и прието от Бог. Пътят на земята, преди да Го отведе там горе, беше път на страдание и срам. Той издържа всичко, дори неизмеримите страдания на кръста. Това включва не само физическите страдания и срам, но най-вече страданията от това да бъде изоставен от Своя Бог, Когото винаги е почитал. Христос насочи лицето Си като кремък, фокусирайки се изцяло върху делото, което трябваше да завърши, презирайки срама.
Бог, праведен и свят, беше напълно удовлетворен, когато Христос извика тази една дума, „Тетелестай“ , което означава „свършено е“ или „платено изцяло.“ Завесата вътре в святото място беше чудотворно разкъсана отгоре до долу (Матей 27:51; Лука 23:45), демонстрирайки Божието удовлетворение. В това Бог е приел много синове, доведени до слава (Евреи 2:10), които, докато са на земята, могат да гледат нагоре към Него. Отвръщайки поглед от всичко друго – грехове, страдания и преследвания – към Него, Който завърши делото за Божия слава, ние знаем, че Неговото място сега е нашето място, и Неговата радост е нашата радост. Ние гледаме нагоре към Него и разчитаме на Него, защото Той сега е нашият велик Водач.
7. Посредникът носи по-добри неща
Величието на личността, представена в това послание, е обобщено с една дума: Исус. Той е Ключът към всичко в Евреи, като е Същността на всяка доктрина, изложена в него, и Краят/Целта на всички Божии пътища. Той е Този, Който ни привлича към Себе Си, сега и завинаги. „Исус, посредник на нов завет; и към кръвта на поръсване, която говори по-добре от Авел“ (Евреи 12:24 JND).
Евреи, особено глава 12, описва сравнения и контрасти между стария ред, свързан с Моисей, и новия, свързан с Христос. Когато човекът като цяло и Божият земен народ се провалиха напълно, Бог се разкри в суверенна благодат. Неговата благодат изобщо не се основаваше на човешки заслуги или отговорност, а поради завършеното дело на Христос. Бог изпрати Своя Син, Който беше и все още е презрян, отхвърлен и изгонен. И все пак, Божията цел на суверенна благодат трябваше да бъде изпълнена, въпреки всички човешки провали. Тази благодат се вижда в онези, които сега се приближават до Бог в свободата на синовството, имайки свободен достъп до Него, Който седи от дясната страна на Бог. Тя ще се види, когато от небето Той ще въведе нов ред на нещата на земята и в тази огромна вселена. Всичко в този нов ред зависи от Него, Посредника между Бог и хората (1 Тимотей 2:5), и от Неговата еднократна жертва.
Кръвта на Авел беше несправедливо пролята. Тя вика за отмъщение и светият и праведен Бог ще бъде Отмъстителят. Но поръсената кръв на Христос говори по-добре и подчертава славните резултати, донесени от Него като Посредник. Скоро Той ще установи нова връзка със Своя земен народ и благословения ще потекат към Неговия народ и към всички народи. Неговата кръв показва колко велик е Бог в Своята любов, святост и праведност. Тя също така привлича всички към Него (Йоан 12:32). Какво да кажем за тези неща? Устата ни са отворени, за да принесем хвала. В бъдещия свят всички вярващи ще Го хвалят; всички врагове ще се поклонят пред Него.
8. Нов и велик Водач
Евреи има само една тема: Исус. Въз основа на това кой е Той и какво е направил, Господ Исус е станал нашият велик Водач завинаги. В бъдещия свят Той ще бъде Водач на Своя земен народ и на всички народи. „Исус... за да освети народа със Своята собствена кръв, пострада извън портата“ (Евреи 13:12 NKJV). Нашият Водач днес, Христос ни води през този свят, широка пустиня; докато от наша страна са необходими вяра, покорство и любов към Него. Той води в Светилището, святото място, където Го виждаме увенчан със слава и чест. Освен тези две, Той ни води извън портата. Защо? „Лагерът“ трябваше да бъде свят и чист (Числа 5:1-4), но Светият Божи беше изгонен извън неговата порта и лагерът стана място, върху което трябваше да се излее Божият гняв. Първоначално това се случи през 70 г. сл. Хр., докато окончателният съд ще настъпи след дните на благодатта, след грабването (Даниил 9:27).
На кръста Христос беше Страдалецът на великия Ден на умилостивението и Неговото дело доведе до освещаването на Божия народ. Това се отнася за вярващите днес и за възстановения Израел в бъдеще. Когато Той страдаше „извън портата“, Христос проля Своята собствена кръв, а не тази на животни. Той беше Жертвата за грях, изобразена в животинските жертви, чиято кръв беше внесена в святото място, но телата им бяха изгорени на пепел, извън портата. Кръвта, приета от Бог вътре означава, че вярващите са приети там, но отвън Божият съд е изпълнен върху Безгрешния, нашия Заместник (2 Коринтяни 5:21).
Въпреки това, тези вътре в лагера все още са под Божия съд, затова има безопасност в излизането при Него, извън лагера. Днес Исус е нашият Водач, Който води истинските вярващи „извън лагера.“ Това се отнася за лагера, някога даден от Бог, но който отхвърли Божия Син. Това също означава, че всеки изкуствен религиозен лагер е под Божия съд. Единствената безопасност е с Него, независимо дали вътре в святото място или извън лагера. Последното означава да носим Неговия позор, тъй като Той все още е отхвърлен в този свят (Евреи 13:13).
