Затова Сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му даде име Емануил.
Наскоро прочетох, че „Човек може да живее четиридесет дни без храна, около три дни без вода, около осем минути без въздух, но само една секунда без надежда!“ Много хора по това време на годината се чувстват обезсърчени; много хора по света се борят да намерят нещо, което да им даде надежда. Тези, които не познават Господ Исус като свой Господ и Спасител, са „без надежда и без Бог“ (Ефесяни 2:12). Но да познаваш Господ Исус означава да познаваш Бога на надеждата, Който е способен да „ви изпълни с всяка радост и мир във вярата, за да изобилствате в надежда чрез силата на Светия Дух“ (Римляни 15:13).
Около 700 години преди раждането на Христос, пророк Исая говори за идващия Месия. Той каза: „Затова Сам Господ ще ви даде знамение: Девица ще зачене и ще роди син, и ще Му даде име Емануил.“ В Матей 1:23 четем този стих отново във връзка с раждането на нашия Господ. Емануил означава „Бог с нас.“ Човечеството е било отделено от този Бог на надеждата, защото грехът е влязъл в света чрез престъплението на един човек. Но Божият Син дойде в света, не за да го осъди, а за да бъдем спасени чрез Него (Йоан 3:16–17). Бог на надеждата влезе в света, за да осигури надежда. Исус Христос е нашата надежда (1 Тимотей 1:1).
Той пострада и умря на Кръста „веднъж за греховете, праведният за неправедните, за да ни доведе при Бога“ (1 Петър 3:18). Смъртта, погребението и възкресението на Господ Исус ни въведоха в това, което Петър нарича „жива надежда“ (1 Петър 1:3), и тази надежда сега е закотвена за нас на Небето, както четем в Евреи 6:19–20: „Тази надежда имаме като котва на душата, сигурна и непоклатима, която влиза в Присъствието зад завесата, където Предтечата е влязъл за нас – самият Исус, станал Първосвещеник завинаги според реда на Мелхиседек.“
Котва за днес:
Когато ни е трудно да се надяваме, псалмистът би ни казал: „Защо си отпаднала, душо моя? И защо си смутена в мене? Надявай се на Бога, защото още ще Го хваля за помощта на Неговото лице“ (Псалм 42:5). Когато Господ Исус дойде на този свят, отиде на Кръста, пострада и умря, Той заявяваше: „Надеждата е тук.“ И Той е казал на тези, които Го следват: „Аз съм с вас винаги“ (Матей 28:20).
