Погледнете към онази пекарна, там стои мълчалив проповедник на вашия благодетел Спасител. Той ви напомня за Неговата милостива дума: „Аз съм Хлябът на живота.“ Благодатта ни дава апетит — и Исус е единственият обект, който ще го задоволи. Приемането на Христос в сърцата ни чрез вяра ни укрепва в душите ни; и ни дава възможност да
работим за Неговата слава, да побеждаваме враговете си и да тичаме в надпреварата, поставена пред нас, с готовност и наслада.
Хлябът от пекарната трябва да бъде купен — но Исус е даден безплатно; този хляб ще загине с употребата — но „Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги.“ Този хляб принадлежи на един човек — но „хлябът на живота“ е обща собственост на всички, които „вярват в Неговото име.“ Трябва да имам хляб — или да гладувам; трябва да имам Христос — или да загина; „Хляб небесен! храни ме, докато не искам повече.“
Сравнява ли се Той с вино или хляб?
Скъпи Господи, душата ми така ще се храни;
Тази плът, тази умираща кръв Твоя,
Е хляб на живота, е небесно вино.
— Дж.См.
