„Господ е моят пастир; няма да остана в нужда.“ (Псалм 23:1)
Пастирската служба на Исус е в красива хармония със съществуването на Неговата Църква под подобието на стадо. И едва ли има друга част от Неговото посредническо дело, която по-съществено да включва или по-ясно да доказва двойствената природа на нашия Господ като тази. За да изпълни напълно задълженията на Пастир на Своята Църква, Той трябва да притежава всички съвършенства на Бог, в равен баланс с всички атрибути на човека. Той трябва да бъде божествен, за да познава, осигурява и пази Своето стадо; Той трябва да бъде човешки, за да осъществи неговото спасение и да съчувства и помага в неговите изпитания, немощи и изкушения. И двете крайности на битието – Безкрайното и крайното – се срещат в Йехова, нашия Пастир.
Любящ Пастир
Но о, кое перо може да опише необятността на Христовата любов към Неговите овце – Неговото едно стадо? В съответствие с нашата вяра в любовта на Христос към нас ще бъде състоянието на сърцата ни към Него. Господ да насочи сърцето ви, възлюбени – може би наранено от грях или засенчено от скръб – в дълбините на този безкраен океан от божествена любов; така че, изпълвайки плитчините и преминавайки през грозните немощи, провали и грехове на вашия християнски живот, да можете да ходите в неговото щастливо, свято влияние. О, не губете от поглед любовта на вашия Пастир!
Изкупителен Пастир
Това беше Неговото собствено изявление. „Аз давам живота Си за Моите овце.“ Тези думи не допускат никакво рационално, интелигентно тълкуване, освен че, „като ни възлюби, Той даде Себе Си за нас, принос и жертва на Бога.“ И какво трябва да бъде освещаващото влияние на Изкуплението на Исус? Не трябва ли Неговата смърт за греха да бъде наша смърт за греха? Колко силно апостолът излага тази истина: „Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да очисти за Себе Си особен народ, ревностен за добри дела.“
Силата на Вашия Пастир
Помисли, о, душо моя, за силата на твоя Пастир. Когато Давид искаше да докаже способността си да се изправи срещу хвалещия се Голиат, той напомни на Саул, че е убил и лъва, и мечката, които бяха нападнали бащиното му стадо. Но Христос, нашият истински Давид, Господ нашият Пастир, е победил всички наши врагове – осъждайки греха, смазвайки Сатана, покорявайки смъртта и гроба – и по този начин е доказал Своята сила да убие лъва и мечката на всички наши духовни врагове, които винаги дебнат, винаги наблюдават, винаги кроят планове да тревожат, раняват и, ако е възможно, да унищожат овцете, дадени Му от Неговия Отец и купени с Неговата собствена изкупителна и най-скъпоценна кръв. Но „те никога няма да загинат, нито някой ще ги изтръгне от ръцете Му.“
Осигуряването на паша
Специално задължение на Пастира е да осигурява подходяща и изобилна паша за овцете. Това Той прави най-вярно. Той осигурява зелените пасища на Своето Слово, в които чрез Своя Дух ни води. Още повече, Той ни е осигурил Своята плът за ядене и Своята кръв за пиене, образно, духовно, с вяра. Наистина Той е приготвил трапеза с най-богата и скъпа храна в пустинята и пред нашите врагове, на която Сам Той председателства, казвайки на всеки добре дошъл гост: „Яжте, о, приятели, пийте, да, пийте изобилно, о, възлюбени.“
Седни, о, вярващ, и нека душата ти се наслаждава на изобилие. Защо да си слаб и изгладнял, дори ако цари глад, когато всички Божии обещания са твои, и цялото осигуряване на евангелието е твое, и всички запаси на завета са твои, и, преди всичко, цялата пълнота на Исус е твоя? Сред тези божествени ливади можеш да се скиташ, да се храниш и да си почиваш, докато Пастирът те призове към по-богати пасища горе. Дотогава, дръж се близо до Пастира – „Само Исус“ – и се храни с овцете – ЕДИНСТВЕНАТА Църква на Христос, и прави всичко възможно да увеличиш стадото и да разпространиш славата на Пастира, Който те изкупи със Своята собствена кръв, Който те потърси в облачния и тъмен ден и, като те сложи на рамото Си, нежно те върна в Своето стадо.
