Исус Христос: Пастир и Надзирател на нашите души

ХРИСТОС

Пастирът и Надзирателят

На Нашите Души

В Стария Завет ни е казано, че Господ е нашият Пастир. Давид ясно заявява: „Господ е моят Пастир; няма да остана в нужда“ (Псалм 23:1 KJV). Обещанието в Исая 40:11 показва, че Месията ще се отнася към Своя народ като пастир, който се грижи за овцете си. Също така, Захария пророкува, че идващият Месия ще даде живота Си като пастир, който защитава стадото: „Порази Пастира, и овцете ще се разпръснат“ (Захария 13:7).

Наред с тези пасажи, ни се дават много примери за пастири, които ни напомнят за Господ Исус Христос, започвайки с Авел (Битие 4:2). Знаем също, че Авраам, Исаак, Яков, синовете на Яков, Моисей и Давид са били пастири. Те ни дават ценни уроци за нашия Спасител, когато са представени благоприятно в Писанието. Например, с Авраам виждаме доверието и вярата на пастир в действие, което ни напомня как Господ е ходил тук на земята. С Исаак виждаме пастир, който приема своята невеста, което ни подтиква да мислим за Христос и Църквата. Що се отнася до Яков, който по-късно е наречен Израел, виждаме пастир, който управлява децата си, които стават 12-те племена на Израел, показвайки как Христос ще управлява Своя народ в идния ден.

Когато стигнем до Новия Завет, ни е показан Господ Исус като наш Пастир. Това е интересна истина, тъй като Господ Исус е бил дърводелец по професия (Марк 6:3). Ние обаче говорим за духовни истини и Господ е много повече от това, което невярващият човек може да види само отвън. В Евангелията Господ е видян да поема ролята на пастир в начина, по който е обучавал 12-те ученици. Той е Пастирът и е призовал Своите последователи да продължат задачата на пастирството в Негово отсъствие. Нека разгледаме някои от тези пасажи за наше освежаване и благословение.

При раждането на Господ

Четем прекрасния разказ за раждането на нашия Господ в Лука 2. В тази обстановка е направено специално съобщение на близките пастири (Лука 2:8-14). Казано им е за раждането на Спасителя в града на Давид, което означава Витлеем, и че Той е Христос Господ. Това сигурно е поразило тези пастири. Те се уплашили много, когато видели ангела на Господ и били обградени от славата на Господ, която сияела около тях. Това било много специално. Пастирите не били смятани за много важни в обществото, но Бог избрал тях да бъдат първите, на които Той открито ще обяви идването на Своя Син в света. Докато човек може да мисли малко за пастирите, Бог ги възвисява за Своя слава, защото те по такъв прекрасен начин изобразяват Господ Исус Христос.

След като чули това съобщение и допълнителната хвала от множество небесни войнства, които хвалели Бога, пастирите побързали към Витлеем, за да потвърдят думите, които им били казани. Колко красиво е било за пастирите да намерят Младенеца, лежащ в яслите, място, където добитъкът се хранел. Още в самото начало на живота на Господ виждаме Неговата връзка с пастирите и храненето на стадото. Това ще бележи Неговото публично служение през идните години.

Нахранването на 5000-те

Нахранването на 5000-те е дълбоко и е единственото чудо, записано във всичките четири евангелия! Това едно чудо показва Божията сила на Христос и Неговото голямо състрадание към нуждаещите се. Когато разгледаме това събитие в Марк 6, имаме уникален израз: „И Исус, като излезе, видя голямо множество и се смили над тях, защото бяха като овце без пастир. И започна да ги учи на много неща“ (Марк 6:34 NKJV).

„Овце без пастир“ ни напомня за притесненията на Моисей в Числа 27:15-17. Когато той разговарял с Господ, изразил нуждата от пастир, който да води Божия народ. Въпреки че Исус Навин бил Божият отговор на тази нужда по времето на Моисей, крайният отговор от Бога се намира в Неговия Син, Господ Исус Христос. Той е Божият Пастир за водене и хранене на Неговите овце.

Господ нахрани множеството в Марк 6 с духовна храна. Казва се, че Неговото състрадание Го накарало да „ги учи на много неща“, и освен това, Той задоволи техните физически нужди. Неговите грижи бяха да помогне на Своите последователи да се върнат по домовете си освежени както духовно, така и физически. Хвала на Господ, че Той продължава да има състрадание към всеки един от нас, като се грижи и за нашите нужди!

Като пастир, Господ накара множеството да „седнат“ (Марк 6:39) и след това използва учениците, за да раздадат храната, докато Той им я подаваше. Те от своя страна я подаваха на седящите. Всички ядоха колкото им беше необходимо и всички бяха нахранени. Беше много ясно, че това беше проява на Божията сила на Христос, като използва само 5 хляба и 2 риби, но успя да нахрани 5000 мъже! Чудото показва, че Христос като наш Пастир може да задоволи нашите нужди, колкото и невъзможни да ни изглеждат. Виждането на Божията сила на Христос в действие води до увеличаване на нашата вяра и показва характера на нашия Пастир, който ни храни и води отгоре.

Добрият Пастир

В Йоан 10 Господ описа Себе Си като Добрия Пастир. Той започна, като показа, че е Пастирът на овцете, защото Той влезе през вратата (Йоан 10:1-2). Щеше да има само Един Пастир и Той можеше да бъде идентифициран чрез тази проста истина. Христос влезе през вратата, защото Той беше единственият, който можеше да изпълни волята на Бог Отец и да изпълни всичко, което Той поиска. Той влезе през вратата, както показват Неговите думи, ходене и пътища. Той изпълни всички предсказания за идващия Месия, предсказани в Стария Завет, които бяха необходими, за да покажат кой е истинският Пастир.

Христос също така щеше да изведе еврейските овце от кошарата на юдаизма, картина на това да си под закона, в благодатта на християнството. Колко прекрасно е да Го видим нежно да призовава Своите, и те да Го следват. Господ продължи да казва, че ще има и други овце, които ще призове; те ще познават Неговия глас и ще Го следват. Тези овце нямаше да бъдат само от дома на Израел (Йоан 10:3-5), но по-късно щяха да бъдат и от езичниците (Йоан 10:16).

Господ тогава обясни защо Той единствен е Добрият Пастир: „Аз съм Добрият Пастир. Добрият Пастир дава живота Си за овцете“ (Йоан 10:11 ESV). Тази истина се повтаря в стихове 15, 17 и 18, като отново и отново се казва, че Христос ще даде живота Си за нас. Колко скъпоценно е да видим, че като наш Пастир Господ Исус беше готов да даде живота Си за нас на кръста на Голгота. Там Той даде живота Си като Добрия Пастир. Тази истина е и изпълнението на Захария 13:7, както беше споменато по-рано. Струваше на Господ всичко, за да ни спаси! Слава на Неговото Име!

Главният Пастир

В 1 Петрово 5:4 (NKJV) четем: „И когато се яви Главният Пастир, ще получите неувяхващия венец на славата.“ Тук апостол Петър идентифицира Господ Исус като Пастира над всички останали пастири. Той е Главният Пастир!

Това означава, че всички ние трябва да бъдем под властта и ръководството на Христос, дори и тези, които могат да бъдат използвани като пастири сред Божия народ. В този смисъл, ние сме само подчинени пастири, които търсят от Главния Пастир насока, разбиране и мъдрост. Христос трябва да получи честта и славата от нашето признаване на Неговото върховенство по отношение на пастирството.

Наред с това, ние сме насърчени да знаем, че нашият Господ, Главният Пастир, ще ни възнагради в идния ден с венец на слава за вярна служба в пастирството. Това е в съответствие с факта, че всички ние ще се явим пред съдийския престол на Христос, за да получим награди за нещата, които сме направили в послушание на Неговото Слово и воля (виж 1 Коринтяни 3:9-15, 4:5; 2 Коринтяни 5:9-10). Нека бъдем насърчени да служим като пастири в зависимост от Господ, със смирение, знаейки, че нашият труд не е напразен в Господ (1 Коринтяни 15:58).

Великият Пастир

Господ е и нашият Велик Пастир. Евреи 13:20-21 казва: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет възкреси от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, да ви усъвършенства във всяко добро дело, за да вършите Неговата воля, като върши във вас това, което е благоугодно пред Него, чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава во веки веков. Амин.“

Господ е сравняван с много неща и много други в книгата Евреи. Във всяко сравнение виждаме, че Той е единственият, описан като по-велик или велик. Няколко пастири са споменати в Евреи 11, включително: Авел (Евреи 11:4), Авраам (Евреи 11:8), Исаак (Евреи 11:9), Яков (Евреи 11:9), Моисей (Евреи 11:23) и Давид (Евреи 11:32). Всички тези пастири, макар и изброени в пасажа като примери за вярност, не достигат до Неговото величие в сравнение с нашия Господ. Господ Исус е далеч над всеки друг, и изразът „Велик Пастир“ е запазен само за Него! Това е толкова красиво! Посланието завършва с това последно изявление за Неговото величие и е окончателното заключение на писмото. Нека признаваме Неговото величие като Велик Пастир всеки ден.

Пастирът като Съдия

Във всеки момент Господ може да дойде и да ни отведе у дома при Себе Си (1 Солунци 4:13-17). Около седем години по-късно Господ ще се върне с нас, което се нарича „Неговото явяване“. Той ще установи Своето царство на земята и ще царува 1000 години (Матей 25:31-46). Целият свят ще бъде доведен пред Господ и разделен, както пастир разделя овцете от козите. Вярваме, че това съдене на народите ще бъде веднага след скръбта и точно преди началото на Христовото царуване над земята като Цар на царете и Господ на господарите, което е предсказано в Стария и Новия Завет.

Този акт на разделяне е само Негов. Той ще съди праведно. Един ключов урок от този пасаж е проницателността, която един пастир трябва да притежава, за да знае разликата между тези, които са истински овце, и тези, които са само кози, въпреки че са смесени с овцете. Във 2 Тимотей 2:19 четем: „При все това, твърдата основа на Бога стои, имайки този печат: „Господ познава Своите“ и „Нека всеки, който изповядва името на Христос, да се отдалечи от неправдата.“ Това е вярно, независимо от времевия период.

Молим се всеки, който чете тази статия, да се доверява на Добрия Пастир, Господ Исус Христос, като свой личен Спасител.

Призивът на Петър да пасе

В Йоан 21:15-23 Господ възстанови Петър публично след Своето възкресение. Преди жертвата на Господ, Петър отрече, че познава Господ. Това трогателно възстановяване показва нежната милост на Господ към Петър и всъщност към всички ученици, които бяха избягали след ареста и осъждането на Господ на смърт. След възкресението на Христос, пасейки Своите, Той ги събра отново при Себе Си. В този пасаж Той се фокусира върху Петър и му даде много практичен начин да покаже любовта си към Господ.

Три пъти, с леко различен изказ, Господ разпитваше Петър за любовта му към Него. Това съответстваше на трите отричания, които Петър беше направил преди Господ да отиде на кръста. Петър отговаряше със слабо признание на любовта си към Господ всеки път, показвайки, че е научил урока си да не се хвали с верността си поради възможността за бъдещ провал.

Господ тогава нареди на Петър, всеки път използвайки пастирски термини, да докаже любовта си чрез действията си занапред. Петър трябваше да „храни Моите агнета“ (Йоан 21:15), „пасе Моите овце“ (Йоан 21:16) и „храни Моите овце“ (Йоан 21:17). Всичките три са пастирски отговорности. Забележете, че във всяка инструкция Господ нарича Своя народ „Мои“, което показва, че никой не може да нарича Божия народ свое собствено стадо или събрание. Божият народ е просто временно поверен на други през този кратък живот.

„Храни Моите агнета“ означава да осигуряваш духовна храна за младите във вярата. „Паси Моите овце“ означава да се грижиш за тяхното благополучие и да им помагаш да вървят по пътя на вярата. „Храни Моите овце“ означава да поучаваш с по-дълбока духовна истина, като споделяш от Божието Слово неща, които са по-трудни за разбиране, изискващи духовна зрялост. Всички тези неща са част от пастирското призвание.

По един начин може да се каже, че тази инструкция е била уникална за Петър. Ние обаче трябва да разгледаме увещанието и да го приложим към себе си. Тези, които биха поели роля, голяма или малка, в пастирската грижа, трябва да познават Божието Слово и да служат като начин да покажат любовта си към Христос. Служенето на Словото от амвона трябва да бъде акт на любов към Спасителя, с желанието Неговите овце да следват Господ, а не човека.

Трябва също така да бъдем достатъчно смирени, за да знаем, че не сме по-добри от Петър. Ние също можем да се провалим, и това е подчертано в 1 Петрово 2:25: „Защото бяхте като овце, които се заблуждаваха, но сега се върнахте при Пастира и Надзирателя на душите си.“ Нуждаем се от пастирската грижа на Господ, за да ни помогне, а след това да можем да помагаме на другите. Тази зависимост е жизненоважна за плодотворно служение. Нека Господ ни помогне.

В този последен стих виждаме също, че Христос, нашият Пастир, е и Надзирател на нашите души. Той продължава да ни води, напътства и храни от небето горе, където е сега. Какво благословение има всеки от нас за такъв прекрасен Надзирател, който знае всичко за нас: нашите проблеми, нашите желания, нашите нужди и нашите провали. Той знае точно от какво се нуждаем и как да го осигури.

Последно предизвикателство

Петър писа много за пастирството след възстановяването си и прояви пастирска грижа по много начини през ранните глави на Деяния. Апостолът също така доведе много хора до Христос и след това участва в тяхното кръщение. В един случай Петър и Йоан бяха използвани заедно, за да благословят един куц човек и да го доведат до Христос (Деяния 3). Двамата бяха готови да бъдат затворени за твърдата си позиция за Христос. Изпълнени със Светия Дух, виждаме нов Петър и нов Йоан, които следват Господ Исус с голяма смелост.

Петър също трябваше да научи новите Божии пътища на благодатта и да бъде освободен от това да бъде под закона. Един пастир трябва да бъде подчинен на Божието Слово, за да пасе другите. Виждаме тази прекрасна трансформация в Деяния 10. От този момент, интересно, Павел стана по-известен, а Петър по-малко. Един пастир трябва да е готов да заеме по-ниска позиция или роля от други, които Господ може да издигне в служение, ако това е Неговата воля. Това също е много смирен етап в живота.

В 1 Петрово 5:2-3 сме увещавани да служим като пастири. Стадото на Бога, а не нашето стадо, е това, което сме призовани да пасем. Пастирството е сред Божиите вярващи хора около нас. Той въвежда хора в живота ни, за да можем да им помагаме в техния духовен път, като бъдем пример и споделяме неща от Божието Слово.

Има няколко предупреждения към нас при пастирството на другите. Трябва да правим това доброволно, а не по принуда. Мотивът и начинът, по който се извършва пастирството, са важни. Не трябва да пасем с надежда за финансова печалба, а с нетърпение, знаейки, че нашата награда ще бъде на небето, а не тук на земята. Също така сме предупредени да не пасем по начин, който е властен. Изразът е „да не господстваме над тях“, което означава, че действаме като диктатори, вместо да бъдем смирени. Този стил на ръководство не е подходящ и всъщност е предупреден срещу него в Деяния 20:28-35. Човек трябва да бъде освободен от себе си, преди да може да бъде използван по този начин за Господ.

Колко тъжно е, когато виждаме брат или сестра да си мислят, че се грижат пастирски, когато просто са любопитни и клюкари, бъркайки се в чужди работи (1 Петрово 4:15). Бъдете внимателни, ако имате склонност да се намесвате, когато възникнат проблеми с другите. Първата ни мисъл трябва да бъде да се молим един за друг и след това да попитаме Господ дали е Неговата воля да направим повече. Мнозина са се осквернили, като са научили подробностите за греха в другите, само за да се провалят и да попаднат в същите борби (Галатяни 6:1).

Накрая, струва си да се каже, че имаме нужда от повече пастири сред Божия народ. Това е пренебрегнат дар и това се вижда в многото блуждаещи овце, които никой не търси, за да ги върне при Господ. Пастирството може да изисква много сълзи и може би затова толкова малко желаят да служат в това качество. Това е работа, която се върши предимно зад кулисите; има малко публична слава в пастирството, което се върши според Божието Слово. О, нека Господ издигне повече пастири!