Строгият меч на Господа на Силите беше вдигнат с непоколебима справедливост и трябваше да бъде окъпан в кръв. Изворите на голямата бездна се разтвориха и небесните шлюзове се отвориха. Бездна викаше бездна; гръмотевиците на Синай ревяха и пенестите вълни на обидената справедливост; всички праведни изисквания, дължими на греха, се стовариха върху кроткия, любящ и послушен Исус.
Той беше изоставен от Бога; Той умря за нечестивите. Агнето без петно беше заклано и „Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават“ (Евреи 10:14).
Защо цялото това страдание? Защото Исус беше Носителят на греха. Божията слава изискваше нашите грехове да бъдат съдени. Да, Бог трябва да съди греха. Той няма друг начин да се справи с него; нито можеше да ни спаси, освен ако греховете ни не бяха съдени, защото Бог е справедлив. Праведният Бог обича праведността. Само Исус можеше да понесе нашите грехове, защото Той е съвършен Човек и без грях. Бог Го изпрати да спаси, и Той доброволно дойде, казвайки: „Ето, дойдох да изпълня Твоята воля, Боже“ (Евреи 10:9).
Живот, живот на любов, излята благоуханна и свята!
Живот, сред грубите земни тръни, безупречен и сладък!
Живот, откъдето Божието лице на любов, славно, но смирено,
Изгрява, за да ни поклони, Господи, ниско в Твоите нозе!
Скръб, скръб на любов, която привлече всяка стрела на омразата!
Скръб, която само Твоето страдащо сърце можеше да посрещне!
Скръб, откъдето Твоето лице на любов, сияещо в скръб,
Ни привлича в поклонение, Господи, ниско в Твоите нозе!
Смърт, смърт на поразена любов, изследваща морето на гнева!
Смърт, тайнствената смърт на живота – дълбочина среща дълбочина!
Смърт, откъдето Твоето разкъсано сърце изпълва нашето – изливащо
Всичко, всичко в поклонение, Господи, ниско в Твоите нозе! — Франк Алабен (1867–1927)
